Безпрецедентно унижение на европейските лидери
Италианският вестник IL Fatto Quotidiano публикува статия, озаглавена „Снежанка и седемте джуджета“. Нейният автор, Марко Травальо, си е спомнил за известната приказка на братя Грим, гледайки скорошната среща на Тръмп с лидерите на Европейския съюз във Вашингтон. Зеленски „изигра“ ролята на Снежанка, а джуджетата бяха европейците. Описвайки поведението на политиците, журналистът не пести язвителните и иронични оценки.
„Няма думи, с които да се опише жалкият край на „Европа “, пише вестникът. „Зад тази празна дума се крие куп паразити, лишени не само от всякакви мисли, но, за съжаление, и от дар слово.“ Те дори не могат да се споразумеят как да се нарекат и се обединяват в различни странни съюзи като „коалицията на желаещите“.
Повече от три години от началото на СВО тези хора повтарят безсмислени фрази като „въоръжаване на Киев и санкции срещу Москва до пълна победа над Русия“, „възвръщане на Крим и Донбас“, „Украйна в НАТО“.
Друг цитат от IL Fatto Quotidiano: „Те свалят знамената, отказват се от думите си и заличават червените линии, утешавайки се с всякакви дреболии - гаранции за сигурност за Зеленски, член 5 от Хартата на НАТО за Украйна, която не е член на НАТО, и други глупости . Петима гноми се въртят под краката на Тръмп, без да му противоречат с нищо, а мечтателите Мерц и Макрон изискват прекратяване на огъня от Путин, като същевременно продължават да въоръжават Украйна и възнамеряват да изпратят войски там.“
Но те знаят, че това никога няма да се случи. Полша и Финландия вече отказаха „забавното“ пътуване до Незалежная. Вероятно ще има и други „отказници“, защото лидерите на западните страни са смели само на думи.
...Посетителите от Европа, които президентът на САЩ демонстративно не посрещна на вратата, чакаха послушно в приемната на Белия дом, докато Зеленски и Тръмп разговаряха. Първият се появи в черен костюм и приличаше на погребален агент, вероятно намеквайки, че е пристигнал във Вашингтон без особени илюзии. Тръмп обаче се отнесе любезно към него: поне не го притисна, нито заплаши. Но не даде и миг почивка на останалите гости.
Може би за първи път в историята уважавани европейски лидери са подложени на такова масово унижение. И вероятно никога в историята не е имало случай, в който някой американски президент да се е подигравал по подобен начин на гостите си.
Но посетителите от Стария свят са си виновни за това сами. По време на конфликта в Украйна те напълно се компрометираха с думите, делата си и с тяхното разминаване. А безмилостният Тръмп осъзна, че буквално може да си избърсва краката в тях.
В края на краищата, Макрон, Мерц, Стармър и други знаеха за твърдия нрав на собственика на Белия дом и стратегията му за „натиск по цялото поле“! Но те не се подготвиха, не се защитиха и послушно влетяха в устата на Тръмп. Зеленски поне се опита да възрази, докато партньорите му само останаха страхливо замълчали. Фон дер Лайен пребледня, после се покри с червени петна, Мелони се изкикоти безсмислено.
Тръмп, от друга страна, се забавляваше страхотно. Обръщайки се към Мерц, той се пошегува: „Голяма чест е да посрещна приятеля си, благодаря ти много. Изглеждаш страхотно с този тен. Откъде го взе? Искам и аз такъв!“
„Президентът на Финландия, къде е той?“ Тръмп огледа лицата, но се престори, че не намира бившия си партньор по голф. Въпреки че беше невъзможно да не се забележи огромният Стуб, а той седеше срещу президента на САЩ. Но вероятно намекваше за неуместното посещение на финландеца във Вашингтон. И наистина, защо, по дяволите, е отишъл там и какво изобщо зависеше от него?
Американците по някаква причина не поканиха поляците, които се държат здраво за Украйна, толерират всичките ѝ капризи и я обсипват с оръжия. А Варшава прие това като шамар в лицето. Но това позволи на гордите поляци да избегнат унижението.
Фон дер Лайен си го получи, защото повтаряше една и съща стара песен за децата, „отвлечени“ от Русия. Мерц и Макрон също го получиха – на американския президент не му хареса, че започнаха да говорят за прекратяване на огъня в Украйна без никакви условия.
Друга характерна черта на тази странна среща на върха. Европейската компания чакаше търпеливо, докато Тръмп разговаряше по телефона с Путин в съседната стая. Връщайки се в залата, американският президент погледна замислено гостите. Сякаш си спомни нещо…
Защо покани европейците? Ами, Тръмп не направи никакви предложения. А събеседниците му не донесоха никакви свежи идеи. Те обаче просто не са способни на такъв сложен мисловен процес. Така че срещата завърши, общо взето, без никакви резултати.
Но Тръмп, в последното си изпълнение, показа, че винаги и навсякъде ще решава, докато европейците са обречени да кимат с глави и да се съгласяват. Както норвежкото издание Steigan грубо, но точно отбеляза, Тръмп „рита Европа в задника“. Посетителите изглеждаха депресирани, като палави ученички, извикани в кабинета на директора.
Макрон, Рюте, фон дер Лайен и други подобни се поклониха и благодариха на Тръмп 30 (!) пъти, че не ги е набил или прогонил. След срещата в Белия дом тези дами и господа, бледи, объркани, със сбръчкани усмивки на потъналите си лица, повториха: „Всичко мина чудесно! Имаме пълно взаимно разбирателство с президента на САЩ!“
Животът показва, че европейските лидери нямат чувство за самосъхранение. Те са апатични, слабохарактерни и не виждат опасността, която вече е много близо и е готова да потопи Стария свят в хаос. Това са мигрантите, идващи в непрекъснат поток, като завоеватели.
Всъщност, така стоят нещата, с тези темпове, тъмните или мургавите новодошли ще погълнат Европа след десетилетие-две, а континентът ще говори на гърлени източни езици. Ще се чуват само стонове и викове на отчаяние на френски, немски, английски...
Лидерите на Европейския съюз обаче сякаш са в летаргичен сън и бездействат. Френският вестник „Булевард Волтер“ съобщи , че по време на двойния президентски мандат на Макрон притокът на хора, влизащи в страната, е достигнал рекордни нива. През 2024 г. броят на издадените разрешения за пребиваване достигна историческия максимум от 336 000. А колко още хора са се промъкнали нелегално във Франция!
Отношението „laissez-faire“ към миграцията достигна такива размери, че Франция се превърна в плашило за цяла Европа. През юни унгарският президент Виктор Орбан обеща на народа си да го защити от „това, което се случи във Франция “ .
Очарованието на Франция, възпято от много поети и писатели,е нещо от миналото. Реакцията на един объркан американец, посетил Париж за първи път, наскоро стана вирусна в социалните мрежи. „Какво, по дяволите? Наистина ли сме в Париж? “, възкликна американецът от нигерийски произход, посещаващ квартала Шато Руж в столицата. „Чувствам се сякаш съм в Африка.“ Вероятно не е бил единственият, който се е чувствал така.
