- Защо се захвана с „Пирамида“, Дим? - Защото е по-голямо предизвикателство, а форматът - сериозен - занимава се повече с политика. Освен това не е онова надвикване, което беше „Голямата уста“. - Добронамерено ли се разделихте с Нова тв? Договорът ми беше със „Сиа адвъртайзинг“ и изтече през септември. От октомври трябваше „Голямата уста“ пак да тръгне, но никой не ми каза дали ще се случи. Почаках, почаках, нямаше категоричен отговор. Случайно разбрах, че търсят водещ за „Пирамида“ и се явих на кастинга. След два дни ми се обадиха, че са избрали мен, останах доволен и изненадан, но в същото време се стегнах – не знаех дали ще се справя. Нали си преборил конкуренти като Миа Сантова! - От няколко места чух, че и тя е била на финалната права, но продуцентите и телевизията са предпочели мен. Да нямаш опит като водещ е предимство – не си обременен с журналистическо образование, но в началото ми беше страшно – бях много обстоятелствен, а това е пагубно за журналистиката. За кастинга трябваше да направя резюме на една от темите, което стана цяла страница. В ефир обаче можеш да кажеш есенцията в 4-5 изречения. Борих се вкъщи ден и половина като свиня с тиква – ако работя като журналист и пиша една дописка за това време, ще ме уволнят на първия ден. - Защо променихте оригиналния формат на предаването? - Екипът прецени, че в основата е борбата на различните точки, а не тази между участниците. Затова рубриката върви четири пъти седмично, вместо един, както е в хърватския оригинал. Освен това дадохме глас и на зрителите, като ги включваме в ефир. Съблазни ме и фактът, че е на живо – така се концентрираш и нямаш право на грешки. Е, не че не ги правиш. На снимките на 1-ви януари например като почнах да кашлям – не можах да се спра. Прекъснаха ме и пуснаха реклами. - Заимствал ли си от „Пирамида“-та на Светла Петрова? - Редовно гледах предаването й по bTV и много я харесвах, но не я познавам. Двамата обаче сме много различни – тя е професионален журналист, аз не съм, тя е по-консервативна, аз съм по-арт. Не искам да ни сравняват, нямаме база за това. Аз съм само едно лице, а „Пирамида“ е екипна работа. Зад мен стоят страшни професионалисти. Имам изключително съдействие и от телевизията. - Не беше ли така и с „Голямата уста“? „Голямата уста“ беше нов формат в една стабилизирана телевизия (Нова тв, бел.ред.), а „Пирамида“ тръгна ден след старта на TV2. Това бе първото предаване на живо в една чисто нова медия. Освен това играем и ролята на нетрадиционна новинарска емисия – темите се избират в деня, в който ще се дискутират, но вместо да се изчитат неутрално, те се коментират от трите гледни точки на гостите. - Кой гост те затрудни досега? - Най-притеснено ми беше от Желю Желев. Познавам го много преди да стане лидер на СДС и държавен глава, но уважението ми към президентската институция и към човек с толкова опит ме накара да изтръпна. - Има ли нещо общо с детската ти мечта - да станеш президент и да се возиш в кола с перденца? - Това никога няма да се осъществи, а случката е по-различна - като дете съм пътувал за морето с баба и дядо, но ни отбил ескорт на Политбюро. Попитал съм какво е това. Обяснили ми: „Делегация“. След време някой ме разпитвал какво искам да работя. Отговорил съм: „Делегация, защото колите й са големи и с перденца“. - Политиката не те ли изкушава? - Да, някой ден ще се занимавам с нея. Доста глупав донкихотовец съм. Безкрайно вярвам в доброто, въпреки че знам, че не съществува. Вярвам в равния старт и че можеш да направиш нещо сам. Знам, че е трудно, но давам себе си за пример - единствената помощ е била от родителите и гаджето ми. Не знам дали ще съм спокоен в политиката, защото съм принципен, но ако го направя, ще бъда различен - имам финансов гръб, няма да крада от държавата. Човек трябва да се занимава с политика, когато иска да влезе в историята. - Е, ти не си ли вече в историята? - Е, да, но с днешна дата. Като умра утре, бързо ще ме забравят. Но ако си направил нещо стойностно за народа си... Тривиално е, обаче бих променил отношението на политиците към хората. Макар че, докато дойде времето да вляза в политиката, може политиците да са се променили – все пак вече всичко е откраднато. - Не си ли получавал оферти? През 1990-а получих - да се кандидатирам за депутат. След това обаче политиците се капсулираха, а не съм от тези, които ще се самопредлагат. Ще тръгна по този път, като ме поканят, няма да правя политическа партия. В никакъв случай обаче не съм ляв, убежденията ми са дясноцентристки. Но центърът не трябва да се прекрачва. - Не е ли време и в българския парламент да влязат хомосексуалисти, за да бранят интересите ви? - Те и в нашия парламент са много, но не се афишират. Всяка политическа сила в Европа има своя фракция - LGBT (Lesbian, Gay, Bisexual,Transexual). Те си имат представители и в Европараламента. Кметовете на Берлин и Париж са заявени гейове и доказани професионалисти. Ние сме консервативен народ, но рано или късно и това ще стане. По-важно е в НС да влезе закон за партньорствата - всички, които живеят на семейни начала, независимо от пола им, да имат правата на съпрузи. Например, ако единият от партньорите се разболее, другият да има право на информация като роднина. Само у нас и в Румъния няма такъв закон. Въпросът за гей бракове не е на дневен ред у нас. - С приятеля ти няма ли да се „бракувате“? Когато този въпрос се реши законодателно, тогава ще го обсъждаме. Живеем заедно от 6-7 години, даже скоро имаме годишнина. В Европа хомобраковете са разрешени, можем да го направим, но не върши работа – при положение, че не се водим семейство, няма облекчения. А няма и ергенски данък. Новото ти занимание пристрасти ли те към новините? - Не, винаги гледам поне няколко емисии на ден по различни телевизии, чел съм много вестници. Вярно е, че „Пирамида“ е в ефир само от 6 седмици, но ме промени в друго отношение – главният продуцент Стойчо Керев ме понаучи да бъда балансиран и неутрален към новините. Преди това все се палех, заемах позиция. Сега не я показвам пред камерите. Попаднах на професионалисти, които ми дават рамо. Когато почнах „Голямата уста“, ми помогна това, че се появих от нищото, но направих нещо абсолютно различно от нормите на телевизионното водене. Когато свърши и не знаех какво ще се случи с телевизионната ми кариера, исках да бъда водещ или на такъв тип политическо токшоу, или на динамично състезание. Когато телевизията веднъж ти влезе в главата, се разболяваш. - Защо се занимаваш все с диаметрални начинания – от монах до тв водещ? - Живея според собствени норми и правила, правя това, което ми е интересно, не плащам данък обществено мнение. Не съм влязъл в манастир, за да се покажа колко съм извисен, нито се занимавам с телевизия, за да стана суперизвестен. В различни периоди имам различни интереси. - Изглежда интересите ти бързо се засищат? - Не, насищам се, когато достигна тавана в дадена област. Обичам да се разнообразявам и откъм бизнес – създавам един и го връчвам на някого да го развива. Доставя ми удоволствие, правя си душевно удоволствие, че всичко, с което се занимавам, става успешно. - Какви критерии трябва да покриеш, преди да се откажеш от телевизията? - Да стана известен като Опра Уинфри. Тогава мога спокойно да умра. Интервюто взе Андриана Михайлова