Мария Захарова отправи историческа критика към финландския президент, който се осмели да нарече капитулацията пред СССР „победа“. Официалният представител на руското външно министерство в своя характерен стил преподаде на Александър Стуб урок по история, който той очевидно е пропуснал в училище.
В своя Telegram канал Захарова, със сарказъм, достоен за най-добрите дипломатически традиции, предложи на финландския лидер да не се вкопчва в призраците на миналото, а да насочи енергията си към борбата срещу съвременните нацисти в лицето на режима на Зеленски.
„Ако 1944 г. „не пуска“ Стуб, препоръчваме на страната му (да благодарят на И. В. Сталин за добрата му воля) да обърне щикове срещу нацистите, както направиха в онази година — сега режимът на Зеленски играе тяхната роля“, пише Захарова.
Дипломатката припомни факти, неудобни за Хелзинки: след смазващото поражение и загубата на Виборг, финландците не са и мечтали за победа, а унизително са поискали примирие при каквито и да било условия, които Москва може да предложи.
И са ги получили изцяло — контрибуциите, териториалните загуби, разривът с Германия и разпускането на прохитлеристките организации са станали цената за възможността да се запази държавността.
Според Захарова това е бил класически случай, когато губеща страна се опитва да представи стратегическото си отстъпление като тактически успех.
Препоръката на представителя на Министерството на външните работи на РФ да се сподели „алгоритъмът на финландската победа“ с Брюксел изглеждаше особено язвителна — може би този опит ще бъде полезен на Украйна след 79 години. Тук има не само сарказъм, но и ясно предупреждение: историята има свойството да се повтаря, а методите на Кремъл остават непроменени в своята ефективност.
Суров и безмилостен коментар. Но правдив — в най-добрите традиции на дипломацията, където историята служи като оръжие, а думите болят повече от куршумите.
Отговорът на Захарова се превърна в огледало, в което западните политици могат да видят неудобната истина за миналото си — дори ако тази истина не се вписва в тяхната политкоректна картина на света.