Виктор Папазов, председател на Съвета на директорите на Българска фондова борса – София Виктор Папазов е основател и председател на Съвета на директорите на Българска фондова борса. През периода 1991-1998 г. е бил и изпълнителен директор, като е поставил основите и впоследствие е развил организацията. Висше икономическо образование от УНСС, както и програми в Джорджтаунския, Станфордския и Харвардския университет. Българска фондова борса – София АД е създадена през ноември 199-ва. През годините се налага като националната фондова борса и в момента е единственият лицензиран пазарен оператор за търговия с ценни книжа в България. Наскоро БФБ подписа стратегически договор за партньорство с Дойче бьорсе, който се очаква да направи нашия пазар още по-привлекателен и достъпен за чуждите инвеститори. Петият епизод на «Стажантът» засилва напрежението, внася сериозни нови елементи и изненадва с предложената от Тръмп промяна в отборите. След четири последователни загуби отборът на мъжете от осем вече е само с четирима играчи. Бил, Куоми, Ник и Трой са сериозно демотивирани, а отборът на жените освен че тържествува и мъничко злорадства. Всички ги очаква обаче сериозна изненада – корпоративно преструктуриране. Необходимостта му е обяснена с факта, че нещата в мъжкия отбор не вървят. Доналд Тръмп дава възможност на двамата мениджъри проект да изберат своите нови съотборници. Според мен тук са важни две неща – първо, колко бързо Ник и Ерика осъзнаха какво се случва, колко добре познават силните страни и качествата на останалите участници и второ, способността им веднага да се адаптират и да изберат най-добрите играчи за своя отбор. Имаше още един допълнителен урок – никога не се настройвай прекалено срещу участниците от другия отбор, защото може много скоро да ти се наложи да работиш рамо до рамо с тях и от отношението им зависи твоя успех/кариера. Ник се справи блестящо с тази задача, избирайки първо Ейми – най-силния играч от женския екип. После веднага поиска и Бил да се присъедини към „Върсакорп”. Още тук, в заседателната зала, при новото сформиране на отборите пролича и нещо, което до момента не бе изказвано на глас – никой не иска Омароса, тя е последната избрана. Но с невъзмутимото си поведение не показа, че това я засяга. Как да купиш евтино и да продадеш скъпо? Задачата, която Тръмп постави, е на пръв поглед много проста. Купете евтино и продайте скъпо - базисен постулат за всеки бизнес. Ограничението бе продажбите да се реализират на битака, а началният капитал и за двата отбора бе 1000 долара. Отборът, който спечели най-много от продажбите на съответните избрани артикули, е печелившият отбор. «Версакорп», водена от Ник, взе бързо решение – да закупят наедро и евтино тенис фланелки, да „добавят стойност” - като ги украсят с различни ленти и дрънкулки, и да ги продадат с печалба. Нямаше спорове дали това е вярната стока, колко точно следва да се купи, кой би бил клиентът, каква да е крайната продажна цена. Бързо – това бе ключовата дума тук. Просто и ефективно, лесно за изпълнение, с фокус върху женската аудитория. Добра идея, особено ако имаш неограничено време и убеденост, че точно сега е сезонът, в който се търсят такива тениски. Дали? Дългият маркетинг пилее времето «Протеже» се раздели и започна мъчително търсене на решение и идеи. Камерата не показа защо толкова време отиде в безплодно бездействие. Не стана ясна идеята на екипа, но те заслужават насърчение, че отидоха на битпазара, за да направят проучване какво се търси и какво се купува, да видят какви хора идват да разглеждат щандовете. Прекалено дългият маркетинг пропиля по-голямата част от деня. И донякъде обезсърчи екипа на „Протеже”. Което идва да покаже, че при бизнес задачи с много кратки срокове маркетинг проучването не бива да ви обсебва и вцепенява, защото ставате неспособни за вземане на оперативните решения. В 7 часа вечерта състезателите от «Протеже» все още нямаха идея какво ще правят на другия ден. Тръгнаха по линията на най-малкото съпротивление – да намерят нещо, което е много евтино, и да го продадат по-скъпо, без да полагат никакви допълнителни усилия. Азиатската тема в случая не беше никак оригинална, нито пък артикулите, които бяха избрани. Някой все пак провери прогнозата за времето и въпреки че на всички бе ясно, че ще вали на другия ден, «Протеже» не избра да закупи истински чадъри и да ги предлага на пешеходци и туристи точно когато би имало най-голяма нужда от защита от дъжд. Преди да отвориш щанд, чуй метеоролозите Същевременно и двата отбора се изправиха пред неочаквано предизвикателство – лошото време. «Протеже» на пръв поглед бяха по-предвидливи, запазвайки си щанд на закрито. За тяхно нещастие много малко хора минаваха покрай техния щанд, очевидно в дъждовно време зяпачите предпочитат да си стоят у дома. В същото време «Върсакорп» замалко да се паникьоса от лошото време и да се изкуши да продаде всичко на безценица. Те знаеха, и съвсем правилно, че на края на деня не бива да остават с никаква непродадена стока и се стремяха да се освободят от стоковите наличности. За техен късмет времето се оправи, грейна слънце и от разхождащите се безцелно хора се намериха купувачи за новите им тениски. Продажбите потръгнаха. На финала «Върсакорп» демонстрира още нещо – адаптивност. Когато видяха, че времето им изтича, те не само намалиха цените, за да изстискат и последния долар, но продадоха дори и закачалките. Не знам дали зрителите забелязаха как след всяка продажба участниците благодаряха за покупката. Това е нещо, което тепърва има да се учи у нас! Добре е да го запомним: „Благодарим за бизнеса, който ни донесохте! Благодарим, че купувате от нас!” «Протеже» отново бяха бавни в оперативните си действия. Отне им доста време да «се усетят», че ако продължават да стоят вътре, където няма трафик, надали ще постигнат нещо и накрая взеха решение да изнесат щанда си навън. Камерата показа епизодични продажби и като цяло много минорното и пораженческо поведение на Кристи, мениджър на проекта при тази игра. След края на деня при преброяването на парите се оказа, че 186 долара липсват. Омароса, която беше отговорна за парите и счетоводството, в типичен за нея стил изкара всички други виновни за липсата. В този момент започна да се вижда колко слаб лидер е Кристи. Тя започна да плаче и да се вайка, не успя да изясни ситуацията, нито да определи как да се държи с «финансовия директор» на групата Омароса. Всъщност Кристи се беше предала още преди да влезе в заседателната зала. Затова едва ли сте се учудили, че Тръмп уволни точно нея. Той няма нужда от лидери, които „се разпадат” при първото препятствие. А какво да кажем за поведението на Джеси, която предаде приятелката си?! Може би съветите й бяха добронамерени, но в битката в заседателната зала тя буквално обвини Кристи в слаб мениджмънт и я посочи като виновна за загубата на отбора. Докато в разговора на четири очи преди това дори не й намекна за подобен обрат. Умело прехвърляш вината на другите? Ставаш за политик! В този епизод зрителите стават също свидетели на виртуозността на Омароса да прехвърля своята вина на другите. Тя надали ще има добро бъдеще в корпоративния свят, но тези качества могат да я издигнат високо в политиката. Имате в компаниите си такива колеги, нали? Те винаги са „най-добрите”, „най-подредените”, „най-изпълнителните” и никога нищо не знаят за никой от гафовете. Не смейте да изказвате догадки за некадърността им или да ги критикувате, защото ще получите истински порой от добре обмислени обвинения по ваш адрес. За Кристи нещата наистина не изглеждаха добре – нямаше сплотеност и добра идея, липсваше екипност и отдаденост при реализацията, отборът вместо да спечели пари, загуби, а финансите бяха в хаос. Всеки мениджър по света би ви казал, че в такава ситуация, за да не ви уволнят дисциплинарно и за назидание на другите, е по-добре сами да си подадете оставката. Кристи като че ли направи точно това, но не с достойнството на мениджър, който еднократно се е провалил и би се опитал да се поправи. Тя дори не се опита да се защити. Вероятно, ако се бе държала достойно, можеше „да спаси кожата”. Винаги готови за изпитания Не напразно основна тема на Доналд Тръмп в този епизод бе, че човек трябва да се защитава и да отстоява позицията си, защото ако не се защитиш сам, никой няма да го направи вместо теб. Наградата за победителите – среща с Джордж Стайнбренър на Янки Стейдиъм. Преди повече от 30 години Джордж Стайнбренър стана собственик на Ню Йорк Янкис, като закупи отбора за $10 милиона. Оттогава той успешно води отбора си в шест световни шампионата. Нека обърна внимание и на още един елемент от играта, който според мен е много добре психологически премислен. Забележете, всеки път Доналд Тръмп настоява всички играчи от загубилия отбор да опаковат багажа си и така да дойдат в заседателната зала. Това е един вид тренинг – да понасят несгодите и да са готови за изпитанията. Всички победени всеки път се приготвят за най-лошото – публично уволнение и порицание пред очите на цяла Америка. Наистина виртуозно приложение на подхода с „моркова и тоягата”. Докато печелившият отбор се наслаждава на награда, която много, ама много трудно може да се купи с пари, ексклузивна е и е високо ценена от победителите, загубилите с опакован багаж тръпнат кой ще бъде изхвърлен. И се стараят да посрещнат решението на Тръмп без емоции, прощаване, рев, сълзи и драми. Е, невинаги успяват, както ще видите.