Визитка Ина Килева бе зам.- министър на културата от април 2005 г. до юни 2007 г. От няколко месеца тя е изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП). Организацията е част от Световната федерация на звукозаписната индустрия и Международната федерация на музикантите. Килева и колегите й се присъединиха към европейската подписка за удължаване срока на защита на изпълнителските и сродните права от 50 на 70 години. Петицията вече са подписали над 200 музиканти, сред които Силвия Кацарова, Графа, Нона Йотова. БАМП е сред организациите, които се опълчиха срещу декемврийския скок на кабелната телевизия у нас. Асоциацията не прие мотива на операторите, че поскъпването е резултат от увеличението на авторските права. - Г-жо Килева, защо кабелните оператори не плащат таксите за авторско право, а в същото време твърдят, че увеличават цените на услугите си заради скока именно на авторските права? - Защото повечето от тях не прилагат закона. Отношенията между държателите и ползвателите на права на интелектуална собственост са ясни, но често неизпълними. През т.нар. преходен период след 10 ноември 1989 г. цели групи, ползващи интелектуални права, не плащаха за тях, въпреки че печелеха именно чрез тях. Кабелните оператори дори бяха идентифицирани като „рискова“ група в последния доклад на евроекспертите преди приемането ни в ЕС от миналата година. Западните специалисти акцентираха на проблемите в спазването на авторските и сродните права. Забележката им бе към българските институции, които трябва да изградят такава правна среда, в която законът да се прилага за всички без изключение. - Как ще стане това? - Като се изгради най-напред рефлекс у гражданите за спазване на закона. Това става преди всичко чрез ограмотяване. За целта е нужна сериозна медийна политика за разясняване същността на авторското право и необходимостта от заплащане на възнагражденията на авторите. Най-накрая трябва да се разбере, че чрез тези суми, които отиват за творците, системата се зарежда. Неосведомеността по тези въпроси е масова. Макар че кампанията на Министерство на културата „Пиратството ограбва“ бе добра, защото за пръв път постави въпроса във фокуса на публичния интерес. Вярно е, че на никого не е приятно да плаща за нещо, за което години наред не е дал и един лев. Но вече трябва да е ясно, че когато защитаваме правата, става дума най-вече за нашите творци, а не за Мадона. Едно от погрешните схващания е, че пълним сметките на чужденците или пък сме попаднали в заговор на големите световни индустрии. Потърпевшите от пиратството са българските автори и изпълнители, които не могат да се издържат от собственото си творчество. - Защо подкрепихте инициативата за удължаване срока за защита на изпълнителските и продуцентските права? - Целта на инициативата, подета преди година от изпълнителите и продуцентите от цяла Европа, е да се промени срокът на защита на сродното право в европейски план. Съгласно Директива 9398 от 1993 г. на ЕС защитата на сродните права, т.е. на правата на изпълнителите и продуцентите, е 50 години от първия звукозапис. От гилдията считат, че това е крайно недостатъчен срок, който ощетява членовете й и я поставя в неконкурентно положение. В САЩ, например, изпълнителите и продуцентите са защитени от закона между 90 и 120 години. В повечето страни на Латинска Америка срокът е 75 г., дори в съседна Турция е 70 г. Увеличението е справедливо, защото с него се покрива целият жизнен път на един творец. Ако срокът в Европа не бъде удължен, след няколко години дори „Бийтълс“ например, вместо да печелят, ще бъдат ощетени и няма да получават приходи от собствените си песни. Във Великобритания подписката вече е подкрепена от Пол Маккартни, Ринго Стар, Дани Харисън и Йоко Оно. Освен тях са се разписали и колегите им Ерик Клептън, Фил Колинс, Клиф Ричард, Роби Уилямс и Боно Вокс. Всички се обединяват около идеята да не загубят правата върху творчеството си половин век след първия си запис. Авторските права (на композитори, режисьори и текстописци) са защитени 70 години след смъртта на автора и се наследяват от роднините им. При пълноценен живот от 70 години реалната защита на продукта е 140 години. Интервюто взе Доротоея Младенова