В началото на седмицата се заговори, че рекламите на калорични храни и напитки ще изчезнат от праймтайма и от детските предавания на родните телевизии. Ограниченията се налагат от Европа. Те обаче не са задължителни, а препоръчителни. Всяка държава трябва да приложи предписанията, като създаде професионален кодекс за саморегулация при рекламирането на храни и напитки за деца и по-специално на продуктите с повишено съдържание на мазнини, сол и захар (тъй като ограниченията не се отнасят до храните и напитките изобщо). В края на ноември се очаква Европейският парламент да ратифицира директивата за Аудиовизуалните медийни услуги (АВМУ). Тя ще замести сега действащата "Телевизия без граници". Новият документ трябва да влезе в сила у нас, като страна-членка на ЕС, до две години от ратификацията й. „Класа“ потърси мнението на различни страни, засегнати от предстоящите промени в медийния и рекламния сектор. Към тях прибави експертната си оценка и д-р Людмила Емилова, специалист по здравословно хранене. - Ако рекламите на калоричните храни изчезнат от ефира, ще отслабне ли нацията, д-р Емилова? - Със сигурност, да. Приветствам директивата на Европа за здравословното хранене. Това е повод да бъда оптимист по отношение на борбата със затлъстяването, от което най-много страдат децата и тийнейджърите. Родители на мои малки пациенти ми казват, че децата им не ядат нещо, което не се рекламира по телевизора. Не само малчуганите, но и възрастните са податливи на рекламите. Бабите и дядовците например не могат да се преборят с лакомията. Трагедията е в това, че много деца, които ядат храни с бяло брашно и бяла захар, с много консерванти в лакомствата с лъскави опаковки, имат увеличено производство на инсулин. Практиката ми доказва, че след години те развиват диабет. Но ... в света не съществува такъв феномен, с който не можем да се преборим. - Възможно ли е създаването и у нас на професионален кодекс за рекламирането на храни с високо съдържание на мазнини или захар? - За съжаление мисля, че в България това по-скоро няма да се случи. Журналистите нямат толкова пари, колкото производителите на вредни харни, които винаги могат да ги купят. А кой рекламира картофи на пара например? От ефира непрекъснато ни се втълпява да ядем опасни неща, здравословните никой не ги рекламира, защото никой не печели от тях. - Заради ограниченията на ЕС рекламите на калоричните продукти ще се преместят по билбордовете и интернет. Това по-малкото зло ли ще е? - Убедена съм, че не. Според някои преместването на рекламите на вафли, шоколад, чипс и газирани напитки от телевизията на улицата е рестриктивно, но не и за мен. - Забраните вече предизвикаха брожения в Англия и Германия. Как ще се приемат у нас от рекламистите, производителите и потребителите? - Рекламистите и производителите ще са страшно недоволни и ще направят всичко възможно това да не се приеме в България. Но ако все пак стане, децата им и самите те ще живеят по-дълго и по-щастливо, защото ще са здрави. - Европа съветва този тип мерки да бъдат „препоръчителни“. За целта медиите трябва да изготвят свой етичен кодекс и сами да преценят дали да го спазват или не. Как мислите, че ще реагират българските медии? - Според мен този етичен кодекс в България няма да се спазва. Защото медиите са лакоми за вредни храни. Ако някой съвестен журналист все пак е стриктен, много скоро ще остане без работа. Обучението за правилно хранене трябва да започне още от семейството, детската градина и училището. Но е нужно преподавателите да имат знания и опит в областта на природонаучната медицина. А не да са някакви лъжеучени, съгласни да рекламират всичко, дори и то да е вредно, стига за това да им се плаща добре. Добрият резултат ще дойде чак когато едно цяло поколение бъде възпитано в природосъобразен начин на живот и хранене. Въпросите зададе Андриана Михайлова