Преподавателката футуролог Ейми Уеб буквално взриви годишната конференция на Online News Association със своето изказване. "Много съм разтревожена. Повече за бъдещето на журналистиката, отколкото дори за севернокорейския ядрен арсенал. Тъй като тази година ние влязохме в нова технологична ера – тази на изкуствения интелект, който фундаментално ще трансформира журналистиката и ще даде целия контрол върху разпространяваната информация на една шепа гиганти на американския и китайски интернет".

 

 

 

 

В същото време, предупреждава тя, ръководителите на медии, не виждат по-далеч от носа си и пропускат големите предизвикателства, които възникват. Те говорят за бъдещето, но не правят нищо. А те са тези, които отговарят за бъдещето на журналистиката. В момент, когато информационният поток никога не е бил толкова бърз и недоверието към пресата никога не е било толкова голямо, 69% от редакциите не контролират начина, по който възникващите тенденции се очаква да повлияват върху информацията през следващите 5 до 10 години, сочи проучване, осъществено от социологическата агенция Ipsos, цитирано от Ейми Уеб. „Фалшивите новини ви тревожат?

 

Още нищо не сте видели", предупреждава тя. Според нея 2018 г. ще отбележи началото на замиращата доминация на смартфоните. Това ще доведе през следващите 10 години до повсеместна компютризация - когато решенията на машините ще са по-бързи от тези на хората, когато интерфейсите ще са гласови, а съдържанието ще е децентрализирано с много хибридна реалност, нови типове търсачки и крайни устройства.

 

„Журналистите трябва да разберат какво представлява изкуственият интелект и неговото потенциално влияние върху бъдещето на информацията. Жизненоважно е ръководителите /на медии/ да се захванат с това. Ейми Уеб, която е експерт във Future Today Institute вижда три големи тенденции, които се разпределят в три големи групи технологии. Тя добавя към тях и тенденциите за 2027 г.,които често са много тревожни.

 

„Защо журналистите трябва да си задават въпроси за технологичните тенденции?", пита тя. Според нея отговорът е в множеството вече съществуващи ситуации, чиито последствия все още не сме оценили. Фактите са известни. Процесът на създаване на изкуствен интелект е в това машините да се обучават постоянно - за разпознаване на хора, на предмети, на места и във всички възможни ситуации. Пример: спектроскопски анализ на нашата храна чрез мобилния ни телефон вече не е фантазия на луд учен.

 

Целта вече е по-високо от чиниите ни. През следващите 10 години ще бъдат изстрелвани хиляди т. нар. кубични сателити / CubeSats/ с размери 10 куб. см. Те са по-евтини от настоящите космически апарати, ще са способни да фотографират всеки сантиметър от нашата планета в реално време. Иначе казано, през следващото десетилетие, на земята, както и в небето, журналистите ще могат да използват много мощни инструменти.

 

Разбира се, те ще са в ръцете на професионалисти в информацията. Но също така могат да бъдат използвани от могъщите. Това важи например за китайската стартъп компания Megvil Inc и нейния софтуер Face++. Тя съществува от една година. Това е много страховит инструмент, който може да детайлизира силуети, лица. Софтуерът Face++ може да открие в даден пейзаж лице и да го идентифицира.

 

Той е разпространен в Китай и 800 млн. души го използват чрез стотици хиляди приложения. Това също не е измислица от научната фантастика, а реалност. Да внимава и пешеходецът, който пресича на забранено място. Приложението Jaywalker го засича и публикува лицето на нарушителя в специализиран сайт за банване на своеволните жители на Пекин. Унижение в цифров вариант.

 

Ейми Уеб отправя предупреждение и чрез друг пример за лицево разпознаване. Благодарение на новата технология, сексуалността на всеки човек вече ще бъде изписана на лицето ни. Така например софтуерът VGG-Face, изработен в Станфордския университет на базата на около 70 000 снимки, претендира, че е способен да определи какви са нашите сексуални наклонности.

 

Другата област, за която предупреждава младата жена в изказването си, определено е мрачна. Това е увеличената реалност. „Сега тя е навсякъде. Медиите трябва незабавно да й обърнат цялото си внимание", казва Ейми Уеб. С помощта на различни визуализатори като хиперминиатюризирани очила-камери, та дори и мобилни устройства се допълва съществуващата реалност.

 

/Докато виртуалната реалност (VR) се опитва да ви създаде един напълно нов виртуален свят, то увеличената или допълващата реалност(АР), просто допълва съществуващата реалност и е на път да нахлуе в нашето ежедневие/. Тези визуализиращи компютърни технологии само ще продължат да се усъвършенстват. Те като нас се учат от грешките си. Като например как да се различи панда от гибон, когато нежелани пиксели замърсяват образа? Въпросът е важен, настоява Ейми Уеб, тъй като „недоброжелателни лица могат да въвеждат противоречиви информации, за да създават объркване".

 

Този призив за осмисляне на ситуацията е особено важен в светлината на трите сценария за 2027 г., счита тя, тъй като журналистите са тези, които трябва да контролират своето бъдеще. Първият сценарий е оптимистичен: Визуалните компютърни технологии стават могъщ инструмент за правене на репортажи, също както и платформите за разпространение. Медиите развиват бизнес модел, който използва тези технологии, за да произвежда информация.

 

Софтуерните разработчици спират да влагат отклонения в кода. Всичко, което можем да видим, може да стане обект на проучване. Ние разбираме света по-добре и вземаме най-добрите решения. Вторият сценарий, представен от експерта, трябва да е прагматичен. Медиите се успяват да се сдобият с бизнес модел. Разпространението на информация става все по-разпокъсано, разпилява се и тя не може да бъде лесно достъпна за представителите на медиите. Някои медии дори трябва да спрат с дейността си. Преобладават частичните познавателни практики. Ние продължаваме да обучаваме машините на стереотипи.

 

Появата на цифрова дискриминация се утвърждава и тя се разпространява. Уеб гигантите обещават да подобрят алгоритмите, но се правят само малки промени. И накрая последният сценарий, изложен от Ейми Уеб е мрачен и малко по малко всява страх у аудиторията. Това е катастрофалният сценарий. В него визуалните компютърни технологии надделяват. Медиите не успяват да си изградят бизнес модели, способни да се справят с тази ситуация. Те губят рекламодатели и трябва да делят пазара на видеоматериалите с други платформи. Става масово преразпределение на този пазар, журналистите са заплашени от безработица.

 

Навсякъде има цифрови „графити", както и множество елементи, създадени, за да всяват объркване. Все по-трудно е да се различават „фалшивите новини". Машините, захранени от ужасни стереотипи, вземат решения, които влияят на живота ни. Ейми Уеб вижда като най-вероятен втория сценарий, който според нея има 70% шанс да се случи, катастрофалният – 30%, а оптимистичният...0%.

 

Защо журналистите трябва да се вълнуват от това. Отговорът е – заради огромният напредък напоследък в разпознаването на езици от машините, който ще ни тласне в скоро време да говорим на нашите компютърни устройства. Което веднага носи сериозни рискове, тъй като машините вече са способни да имитират гласове /Lyrebird/. Проблем за редакциите... Особено ако добавите това към рисковете от визуално разпознаване, което позволява да се генерират обекти, както и кратки видеа от снимки.

 

Или още по-лошо – да се сложат в устата на човек, който е сниман, които никога не е произнасял. Оптимистичният сценарий: Гласовият интерфейс става приоритет за информационните медии. Техните ръководители започват да работят по нови бизнес модели и да ги тестват. Медиите се възползват от този нов свят на нулев потребителски интерфейс.

 

Журналистите знаят как да проверяват автентичността на видео материалите, преди да ги използват. „Фейсбук" и „Гугъл" разработват инструменти за проверка, намаляват или елиминират „фалшивите новини". Прагматичният сценарий: Медиите развиват умения около „Алекса", но без бизнес модел, нито стратегия за гласовото разпознаване. При нулев потребителски интерфейс за широката публика, те бързо губят приходи. Очаква се широка консолидация в медиите. Деветте интернет гиганта от своя страна се подиграват с партньорството си с медиите. „Фалшивите новини" процъфтяват. Доверието в журналистите се руши. Много по-малко информирани сме.

 

Очакват се социални вълнения. В този контекст на разпокъсаност, постигането на сигурност чрез blockchain /който се използва в много други индустрии/ може да се окаже правилният начин за проследяване и удостоверяване на автентичността на информацията. Оптимистичен сценарий: Информационните медии се обединяват и поставят акцента върху проверката и радикална прозрачност. Те си връщат части от пазара. Гражданите плащат достъпа до качествена информация, секторът е рентабилен.

 

Фрагментирането на интернет е избегнато. Прословутият информационен цикъл е забавен до разумен ритъм. Потребителите са по-малко изложени на „фалшиви новини". Човечеството е по-добре информирано. Прагматичен сценарий: Ускоряване на информационният цикъл. Журналистите прекарват толкова време да коригират фактите, колкото и да вършат работата си да информират. Като и цяло доверието в медиите намалява. Изникват регионални интернети.

 

„Гугъл" и „Фейсбук" харчат стотици милиони долари, за да развиват локални системи. Правят се грешки. Явлението „фалшиви новини" се разраства. Катастрофалният сценарий: Медиите отстъпват на стартъп компании, които публикуват информация на бързи обороти. Статии, генерирани от компютри и базирани на чувства и емоции, стават норма.Информационните медии се сриват. Успоредно с това, платформите за разпространение не успяват да се справят с една световна система на разпокъсан интернет и стават уязвими за атаки. Развиват се големи кампании за дезинформация. Демокрацията се срива.

 

Прогнозите на Ейми Уеб в този случай са: 0% за оптимистичния и по 50% за другите два. Тя впрочем е толкова разтревожена, че реши да пусне цялото си изследване с отворен код, за да е на разположение на всички. Остава малко време, за да се промени курса на историята, но това е възможно, уверява тя. Зависи от нас! Катастрофалният сценарий:

 

Медиите не успяват да изкарат модел за свят с нулев потребителски интерфейс. Не нямат вече разумни източници на приходи. Много медии затварят, а журналистите остават безработни. Успоредно с това „фалшивите новини" мамят световни политически лидери. Настъпва объркване, стига се до размирици и насилие. Свършваме в кибер война или ядрен конфликт. Каква е вероятността за всеки един от тези сценарии според Ейми Уеб. Тя дава 0% за оптимистичния, 80% за прагматичния и 20% за катастрофалния Бъдещето на достъпа до качествена информация става очевидно въпрос от ключово значение, особено в контекст, когато бързината е все по-несъвместима с качеството и достоверността на информацията.

 

В момент, когато „Туитър" стана световна информационна агенция на 21 в. и когато „Фейсбук" струва половин трилион долара, може да се очаква правителства и държави най-накрая да наложат регулация на уеб гигантите. С риск от разпокъсване на интернет (Splinternets) по географски зони или страни и журналистически практики, които рискуват да са различни в една или друга зона.

 

В този контекст на разпокъсаност, постигането на сигурност чрез blockchain /който се използва в много други индустрии/ може да се окаже правилният начин за проследяване и удостоверяване на автентичността на информацията. Оптимистичен сценарий: Информационните медии се обединяват и поставят акцента върху проверката и радикална прозрачност. Те си връщат части от пазара.

 

Гражданите плащат достъпа до качествена информация, секторът е рентабилен. Фрагментирането на интернет е избегнато. Прословутият информационен цикъл е забавен до разумен ритъм. Потребителите са по-малко изложени на „фалшиви новини". Човечеството е по-добре информирано. Прагматичен сценарий: Ускоряване на информационният цикъл. Журналистите прекарват толкова време да коригират фактите, колкото и да вършат работата си да информират.

 

Като цяло доверието в медиите намалява. Изникват регионални интернети. „Гугъл" и „Фейсбук" харчат стотици милиони долари, за да развиват локални системи. Правят се грешки. Явлението „фалшиви новини" се разраства. Катастрофалният сценарий: Медиите отстъпват на стартъп компании, които публикуват информация на бързи обороти.

 

Статии, генерирани от компютри и базирани на чувства и емоции, стават норма.Информационните медии се сриват. Успоредно с това, платформите за разпространение не успяват да се справят с една световна система на разпокъсан интернет и стават уязвими за атаки. Развиват се големи кампании за дезинформация. Демокрацията се срива. Прогнозите на Ейми Уеб в този случай са: 0% за оптимистичния и по 50% за другите два.

 

Тя впрочем е толкова разтревожена, че реши да пусне цялото си изследване с отворен код, за да е на разположение на всички. Остава малко време, за да се промени курса на историята, но това е възможно, уверява тя. Зависи от нас!