Денят на радиото и телевизията се отбелязва на 7 май по повод годишнината от откриването на радиото от руския учен Александър С. Попов на 7 май 1895 г. На тази дата той демонстрира за първи път пред Руското физическо дружество изобретения от него уред за предаване и приемане на информация по електрически път на големи разстояния без проводник.

Отбелязваме Световния ден на радиото На 7 май 1895 г., на заседание на Руското физико-химическо общество в Санкт Петербург, руският физик и електротехник Александър Степанович Попов показва уред за предаване и приемане на електромагнитни вълни без проводник. Устройството е имало кохерер и електрически звънец с чукче, с което са приемани сигнали, излъчени с морзовата азбука.

Апарата на Попов давал възможност за първи път да се приемат радиосигнали, носещи информация чрез радиовълни и отваря пътя към създаването на други радиоустройства, позволяващи практическо използване на радиовълните.

От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите "Хайнрих Херц", които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска. Отбелязваме Международния ден на радиото и телевизията Така името на Хайнрих Херц въвежда безжичното предаване на съобщения на разстояние.

Именно това, че не само са излъчвани радиовълни, а чрез тях е предадена информация, е основата на претенцията Попов да се сочи за откривател на радиото. През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф.

През лятото на 1911 г. на борда на крайцера "Надежда" започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, "която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България". Впоследствие, радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.