От двчера на пазара е първи брой на „Прас прес” – вестникът на невъзпитаните карикатуристи. Това са Чавдар Николов, Христо Комарницки и Чавдар Георгиев. Те са издатели и редактори на вестника, с помощта и на журналиста Иван Бакалов.

Да пуснеш нов вестник във време, когато един след друг спират вестници, фалират или се мъчат в последни издихания, е смела стъпка. Още повече, че вестникът на невъзпитаните няма мощен издател и спонсори, а само ентусиазирани дребни спомоществователи.

Идеята е смела и малко луда. Но това е вик на последните мохикани на карикатурата в България. Тя от година на година е изритвана и мачкана в медиите. Млади карикатуристи няма, някои от най-младите се виждат на снимката…

Чавдар Георгиев, Чавдар Николов и Христо Комарницки - невъзпитаните карикатуристи с първия брой на новото издание “Прас прес”. Снимка: Иван Бакалов

Новото издание напомня за „Шарли Ебдо”, най-малкото защото засега излиза на две седмици. Единственото сатирично издание у нас е седмичникът в. „Стършел”, вече най-старият вестник в България, който се придържа към традиционализма в карикатурата и трудно успява да се крепи на пазара, както повечето вестници.

Трима невъзпитани карикатуристи: Христо Комарницки, Чавдар Георгиев, Чавдар Николов. Снимки: Иван Бакалов

Концепцията с големи карикатури на страниците на новото издание също напомня за скандалното френско издание. Какъв ще бъде „Прас прес”, бъдещето ще покаже, но, видно по първия брой, не е типично за България издание. В смисъл, че има остри карикатури (срещу силните на деня – а не въобще), каквито не се появяват в други медии, освен във в. „Сега” и „Шоуто на Слави”, където рисуват двама от невъзпитаните карикатуристи. В останалите медии карикатура рядко се вижда или няма въобще.

Вестниците у нас вече не щат карикатуристи, защото карикатурата е опасна. Обижда. Осмива. А българските медии се превърнаха в слуги на властта, „облизват я където трябва”, както пише в първия брой на „Прас прес”. На такива вестници не им трябва карикатура, освен занимателни картинки-илюстрации, представяни като карикатура.

Затова естествено се появи идеята за Дружество на невъзпитаните карикатуристи, основано от тримата. Те първоначално направиха фейсбук-страница на тяхното Дружество на невъзпитаните карикатуристи, в което обявиха, че търсят …невъзпитани карикатуристи. Трудна задача. Освен че карикатуристите са на изчезване, невъзпитаните карикатуристи са още по-малко.

Защо невъзпитани?

В своя първи брой те обясняват – слугинското поведение на медиите, обслужването на властта, докара България до 113-о място по свобода на печата, по-назад от африкански и азиатски държави, последна в Европа. А същевременно страната е навряна …”на кучето в гъза”. Има пряка връзка между това обслужващо поведение на медиите и положението със свободата и изостаналостта на България. И са нужни смели карикатури. Които за мнозина изглеждат невъзпитани.

Един от невъзпитаните, Чавдар Николов, беше изгонен с гръм и трясък от Нова тв и всичките му карикатури и интервюта с него бяха изтрити от сайтовете на групата (Vbox7, Дарик радио, Нова тв, Vesti.bg), което e равносилно на изгарянето на книги през средните векове. Медиите след това излъгаха, че карикатурите са възстановени. Възстановен е само един канал във Vbox7, всички останало, включитeлно интервюта с карикатуриста, е изтрито. В онзи случай, ако читателят помни, премиерът Борисов лично се изказа няколко пъти по телевизията, обясни, че карикатуристът ще бъде върнат и му били приготвили по-голяма заплата от премиерската. С което издаде четата на задкулисието – откъде един премиер ще знае каква заплата се кани да предложи на карикатурист една независима телевизия. Тогава Чавдар Николов отказа офертата за нов договор и започна да рисува веднъж седмично движещи се карикатури в „Шоуто на Слави” и за сайта „Терминал 3”.

Първият брой на “Прас прес”, издание на невъзпитаните карикатуристи.

Борисов неведнъж е изливал гнева си и върху друг от невъзпитаните – Христо Комарницки от в. „Сега”. Негови карикатури са го подлудявали, той се е карал в ефир, че ги показват в сутрешен блок. Давал е препоръки как да го рисуват. В това отношение България е уникална. Едва ли има премиер в света, който да се гневи публично на карикатури, да се заяжда с карикатуристи. Така личното отношение на един обидчив, нетолерантен и без чувство за хумор човек, който освен това контролира повечето медии, дава пряко отражение на положението с карикатурите и карикатуристите. Все по-малко ги искат в медиите. Или търсят карикатуристи послушковци. Възпитани.

Навремето френският президент генерал Шарл Дьо Гол, с характерния си нос и фигура, поканил на обяд карикатуристите, които го рисували всеки ден. Хем да се запознае, хем да го разгледат отблизо. Така трябва да постъпва един политик с карикатуристите. Така са постъпвали и у нас някои политици. Но не и най-влиятелният, който контролира медии, прокуратура и олигарси от доста години вече. Затова за него е подходящо да бъде рисуван по-често. Както гласи една нова английска поговорка: „Който се обижда лесно, трябва да бъде обиждан по-често”.

„Прас прес” като наименование има различни тълкувания – така в някои карикатури Комарницки е наричал изданията на Пеевски. Илюстрации за новото издание пък показват, че е търсен глагола „прас” (по главата).

Новото издание е в ръцете на Пеевски. Той контролира около 90 процента от каналите и местата за продажба на вестници и списания. Веригата „Lafka” вече има 1100 пункта, това е най-голямата верига за продажби на вестници и списания у нас, без конкуренция. Повечето от дистрибуторските фирми са под контрола на Пеевски. Така че, ако той се разсърди на свои карикатури, изданието е изцяло в ръцете му.