Лоялността е дори по-важна от личните качества
Осмият епизод от четвърти сезон на „Стажантът” изважда на показ конфликта между личните амбиции и интересите в екипа. Лоялността е другата голяма тема, на която самият Доналд Тръмп обръща сериозно внимание. Участниците са към финала на 13-седмичното си интервю и само един ще получи работата.
Иван Антров,
директор по маркетинг "Александрa Груп Холдинг" ООД
В момента Иван Антров е директор по маркетинг и бизнес развитие в най-голямата фирма за разпространение на филми в България - "Александра Груп Холдниг" ООД. Той е с над 10-годишен опит в областта на маркетинга и продажбите. Работил е като мениджър по маркетинг и дистрибуция в "Санома Блясък България" АД и е един от хората, които стоят зад успеха на списанията Cosmopolitan, Elle, National Geographic, "Блясък","Журнал" и "Максимум". Иван Антров е полу-финалист в конкурса Brand Manager 2005, управлявал е собствен бизнес и в момента завършва МВА в Американския университет в България.
Осмият епизод от четвърти сезон на „Стажантът” изважда на показ конфликта между личните амбиции и интересите в екипа. Лоялността е другата голяма тема, на която самият Доналд Тръмп обръща сериозно внимание. Участниците са към финала на 13-седмичното си интервю и само един ще получи работата. Трима от тях: Браян, Клей и Маршоун ни демонстрират как НЕ трябва да се държим на работното място.
Задачата
Основният фактор за успех при тази задача беше внимателното осмисляне на условията на заданието. Екипите трябваше да изградят интерактивен, търговски дисплей в магазин от веригата Best Buy, промотиращ продажбата на последния, трети епизод на „Междузведни войни“ - „Отмъщението на Ситите” на DVD, както и свързаната с него видеоигра Battlefront II. Доналд Тръмп акцентира ясно на 4 условия, на които дисплеят трябва да отговаря: интерактивен, търговски, в магазин Best Buy, DVD плюс видеоигра. Противно на твърденията на уволнената по-късно Маршоун, че „Ексел” са се провалили поради липса на „творческо мислене”, е истината, че загубилият отбор не разбра и не съумя да изпълни нито едно от 4-те условия на заданието.
Ресурсите
„Кепитъл Едж” и „Ексел” имаха на разположение два основни ресурса. От една страна, те имаха достъп до двама високпоставени мениджъри в Lukas Films и „Best Buy, който в последствие щяха да оценят работата им. От друга страна, играчите разполагаха с графични дизайнери, фотографи и структурни инженери от Lukas Films. На този етап конкурентните отбори трябваше да осъзнаят, че качеството на изпълнението на техните дисплеи ще е сходно и могат да спечелят предимство само с „по-красив” и „оригинален” дисплей като концепция.
Подход & Стратегия
Осми епизод дава ценен урок на мениджърите: „Не бързай освен ако не знаеш накъде отиваш”. По-важно е да се осмисли проблемът и да се изгради правилната стратегия, отколкото да се действа на всяка цена.
На този етап „Кепитър Едж” използваха добре представителите на Lukas Films и Best Buy и въз основа на срещата с тях изградиха правилна стратегия, базирана на проницателните съвети на мениджърите. Отборът осъзна, че Дарт Вейдър е централната фигура в епизода, както и че комерсиалният фокус е върху едновременното предлагане и на двата продукта (DVD и игра) на потребителите. В допълнение, „Кепъл Едж” не забрави за условието дисплеят да е интерактивен и да се разположи в Best Buy – препълнен с хора и стоки магазин на няколко етажа.
„Ексел” проиграха единия от основните си ресурси, като закъсняха и провалиха срещата си с представителите на Lukas Films и Best Buy, тъй като бяха твърде заети да правят „проучвания”. С това те не само се лишиха от ключова информация, прозрения и инструкции, но и оставиха горчив вкус у хората, които щяха да ги оценяват. Както мениджърът на проекта Браян правилно отбеляза: „С нас е свършено”. Още на този етап шансовете им за успех наклониха към нулата, още повече за зла участ, с изключение на Рендъл, останалите членове на екипа бяха единствените хора във вселената, които НЕ бяха гледали нито един епизод от „Междузвездни войни“. Лидерът Браян предприе правилен ход като помоли Рендъл да обобщи филма пред останалите. Браян обаче не подложи на критично обсъждане „потребителската” гледна точка на Рандал и освен това изнерви обстановката с паниката си, като претупа обсъждането на стратегията и премина към „дизайна”. Затова „Ексел” погрешно изградиха дисплея си около концепцията „Преход от доброто към злото”, а не върху непосредствената история за появаването на Дарт Вейдър, която е централна за Епизод III.
Успехът на „Кепитъл Едж”
В резултат на правилната си стратегия към решаване на задачата отборът, в лицето на Алла, създаде успешна инсталация, отворена и достъпна от всички страни, която се откроява и подканя клиентите да влязат вътре. Инсталацията беше изградена гъвкаво и практично от самостоятелни модули и Дарт Вейдър заемаше централна роля в нея, съобразно инструкциите. Алла успя да постигне основната търговска цел на дисплея чрез основния слоган: „Гледай го, играй го, притежавай и двете!” Двата продукта бяха добре разположени видимо и близо един до друг в центъра. Освен това инсталацията предизвикваше взаимодействие с публиката чрез TV екрана и посланията по стените „Напиши своята история”, „Бъди Джедай” и т.н. В крайна сметка инсталацията доста успешно играеше ролята на „емоционален капан”, в който привлечените клиенти получават силно преживяване, което от своя страна предизвиква импулс да посегнат и вземат изложените във вътрешността DVD и видеоигра. Бих дал висока оценка на инсталацията на „Кепитъл Едж”, тъй като този отбор изпълни всички условия на заданието и последва инструкциите от оценяващото жури. Изпълнението им щеше да е още по-добро, ако бяха наблегнали малко повече на интерактивността – можеха да използват повече светлини, звуци, музика, движещи се фигури от филма. Като цяло обаче те си свършиха работата и заслужено спечелиха убедителна победа.
Провалът на „Ексел”
Очаквано, заради грешната си стратегия (или по-скоро липсата на такава), „Ексел” изградиха инсталация, която не удовлетворяваше нито едно от изискванията на заданието. Първо, дисплеят им беше разположен в ъгъла на магазина само с една активна търговска страна. Второ, Дарт Вейдър не беше централна фигура и едва се виждаше. Трето, инсталацията им трудно можеше да се нарече интерактивна – по-скоро беше статична рекламна композиция и не предизвикваше съпреживяване и съпричастност у потребителите. Накрая, търговската цел не беше постигната – DVD-то и играта бяха разположени доста незабележимо и далеч един от друг, така сякаш между тях няма никаква връзка. Освен това те лесно можеха да бъдат закрити от зрителите. Композицията на „Ексел” не беше нищо повече от добре украсен рафт и затова основателно загубиха.
Уволнението и Урокът на Тръмп
Въпреки че отборът на Клей спечели конкретната задача, „Кепитъл Едж” гласува срещу имунитета на Клей от уволнение при провал в следващата задача. Доналд Тръмп естествено отбеляза факта колко недоволен е отборът от своя. Когато Клей почти насилствено зае лидерската позиция за този проект, той следваше стратегия, при която да излезе сух от водата при всяко положение – ако загубят, Клей да обвини екипа си в неподчинение, ако спечелят той да обере лаврите. В действителност той си приписа заслугите за работата на Алла, което не само, че не остана незабелязано от сътрудниците на Тръмп, но и му спечели гнева на целия „Кепитъл Едж”. Така че Клей сам се вкара в собствения си капан и си изгради имиджа на нелоялен играч пред Тръмп. От друга страна, Алла си спечели репутацията на отборен играч, който понася отговорност.
Аналогичният „герой” в другия отбор беше Ребека, която „спаси деня” като доброволно прие отговорността да презентира проекта на „Ексел” в последния момент. За разлика от нея Браян и Маршоун бяха големите губещи от срещата в заседателната зала. Браян не даде смислено обяснение за неадекватността си като лидер и не пое отговорност нито за закъснението за срещата, нито за неумението да ръководи процесите в отбора. Той беше основателно уволнен.
Маршоун направи изключително грозно впечатление с лъжите си за това защо е изоставила отбора си в последния момент, вместо да признае, че се е страхувала да понесе критика за загубата. Тръмп я уволни, бесен от факта, че е предала отбора си.
Нека да завърша с темата за лоялността и баланса между личен и групов интерес. Регламентът на играта е такъв, че всеки от участниците трябва да разчита на конкурентите си, за да продължи напред. В този смисъл „Стажантът” доста точно отразява реалността в нашите собствени организации. Урокът, който аз взимам за себе си, е, че успехът на индивида зависи от това как най-добре ще впрегне личните си достойнства, качества и мотивация за благото на екипа си. Единствено тогава добрите му качества имат някакъв смисъл за висшите мениджъри – в крайна сметка нали материалът, с който ние, мениджърите, работим, е ...човешкият капитал. Както Доналд Тръмп казва и най-блестящият индивид без тази лоялност е опасен и вреден за организацията.