Като за начало ще кажа, че добрите управленски практики не са предпоставка за създаването на едно вълнуващо телевизионно предаване. То обикновено се основава на драма, която от своя страна е сформирана от взаимодействието на множество възникнали препятствия по пътя към успеха. Колкото по-трудни са те, толкова по-драматично е шоуто. От друга страна, добрият мениджмънт е като игра на билярд, където целта е да направиш всеки изстрел по възможно най-лесния начин. Това става, като планираш играта си три хода напред и контролираш бялата топка така, че да е готова за следващия изстрел. При добро планиране бизнесът изглежда лесен. Повечето мениджъри обаче нямат цялостна визия и стратегия за работата си. Те вършат всяка задача отделно и независимо от целия проект, поради което успехът на дадената задача е оставен на произвола на съдбата. Управленски стил Добрият мениджър е този, който, без да трябва да дава заповеди, успешно комуникира с другите членове на екипа. Сещате ли се за последния път, когато излязохте навън да вечеряте с приятели? Как взехте решение на коя маса да седнете? Всеки човек има различни предпочитания, които се базират на очакванията му за вечерта. Един иска да седне така, че да вижда какво се случва в ресторанта, друг иска да бъде на място, където ще го забележат, трети настоява за по-уединено място, за да може да поговори с приятелите си. Цялото това мислене става много бързо, без никой от групата да се налага открито над останалите. Но все пак има един, който го прави много дискретно и почти незабележимо – с поглед към избраната маса, наклон на рамото в тази посока, предлагане на варианти, които ще задоволят както неговите, така и желанията на останалите. Ако вие сте този човек, който избира маса така, че всички да са щастливи, това означава, че сте прекрасен мениджър. Предизвикателството тази седмица „Измисли и проведи нов Learning Annex клас.” Обучението е всъщност вид мениджмънт. То е систематичен процес, при който дадена информация се прави достъпна за останалите и те я научават, без да се оказва натиск върху тях. За повечето учители най-голямото предизвикателство е да задържат вниманието на учениците си по време на цялата лекция. Имайки това предвид, нека се обърнем към отбор „Кепитъл Едж” и да разгледаме тяхното решение да направят курс – „Секс на работното място”. Беше доста очевидно, че те нямаха план и щяха да разчитат единствено на главната темата и на случайно измислените идеи. Когато обаче Клей започна да говори от опита си на гей на работното място, всички в стаята се почувстваха неудобно. Неговият речник и начин на изразяване бяха крайно неподходящи, а нещата, които каза, впоследствие бяха използвани срещу него. Той обаче успя да привлече вниманието на студентите и създаде идеалния момент, в който те да започнат да споделят своите преживявания. Също като другия отбор и те се фокусираха повече върху заглавието, отколкото върху цялостната концепция на курса. Когато най-накрая избраха тема – „ Как да изпъкнем, няколко души от екипа казаха: „Прецакахме се”, защото успехът им щеше да зависи не само от опаковката, но и от съдържанието на лекцията. Случвало ли ви се е да си купите нещо само заради опаковката му и после да се разочаровате от него? Ето защо те искаха интригуващо заглавие, което продава. В повечето случаи удовлетворението се базира на очаквания. Създаваш очаквания, които после задоволяваш. Лекцията на „Ексел” пожъна успех, защото задоволи очакванията на студентите. Обучението означава споделяне на опит и информация. Не можеш просто да кажеш на някого нещо, то трябва да е интересно за него, да го заинтригува. Трябва да носи и послание. „Кепитъл Едж” не направиха нищо подобно. Както казах по-рано, добрият мениджмънт е дискретният мениджмънт. Той е насочване без натиск. Винаги съществува и психологическа динамика, базирана на контрола в повечето връзки и срещи с други хора. Това присъства в доста от разговорите между кандидатите. Всеки един от тях се опитва да контролира нещата, като печели уважението на другите или просто ги съсипва. В управлението често имаш контрол, но също така е важно и да създадеш усещане за баланс между теб и колегите ти. Когато върху хората не е упражнен такъв, те започват да търсят начини да изземат твоя. Когато се работи в група за една обща цел, всеки участник трябва да има възможност да упражни част от контрола и съответно да бъде оценен за това. Накрая беше повече от ясно, че Маркъс трябва да си отиде. Изненадан съм, че той се задържа толкова дълго.