Известният френски разследващ журналист Стефан Аликс е автор на предизвикателното заглавие „Смъртта не съществува“. Книгата излиза на български език на 9 майв превод на Асен Чаушев. Художник на корицата е Стефан Касъров.

Написана под формата на обръщение към дъщеря му, на която желае да завещае изследователския си опит, „Смъртта не съществува“ (374стр., цена: 24 лв.)вълнува и нас с тематиката си, която може да се означи събирателно с понятията „паранормално”, „необяснимо”, изправяли човека пред едни и същи явления още от зората на човешките общества. Това са преживяванията на близка смърт (ПБС), субективното преживяване на срещи с починали хора, т.нар. терминално (предсмъртно) проясняване, извънсетивните възприятия (медиумната способност, телепатията, „ясновидството”, интуицията) и др. Уповавайки се на събеседвания с най-изявените в областта си невролози, психолози, психиатри, философи, но и с медиуми, „ясновидци”, а така също и с хора, преживели въпросните явления, както и облягайки се на собствения си опит, авторът търси отговори на вечните въпроси, вълнуващи човечеството от векове насам: Какво са животът и смъртта? Какво е душата? Наистина ли е безсмъртна?

„Всичкишаманипосвета, каквитоидасатрадициитеим, твърдят, чевлизатвконтактснякакъв„святнадуховете“. Далиставадумасамозаповерие? Можелидаиманещовярновтезитвърдения? Задаотговорянатозивъпрос, реших, четрябвадаопитамтова, коетопотенциалноможедасеокажеедноотнай-важнитепреживяваниявживотами. Щяхлиреално иаздабъдавсъстояниедавидя духовнитеизмерения, докоитотвърдят, чеиматдостъп, итоотхилядолетия, мистицитеотразличнитетрадицииитова, коетоевъзможноданастъпваповременасмърттаилидориследнея?

КатоапостолТомаиазнемогадасеосвободяотнякакваформананедоверчивост. Трябвадавидя, задаповярвам. ЕтокаквомеотведевАмазония…“

Стефан Аликс (р. 1968) e френски разследващ журналист, военен кореспондент, основател на Института за проучвания на необикновени преживявания, участник в много предавания по телевизията, сценарист на телевизионни филми, посветени на паранормалното, и автор на бестселъри, преведени на много езици, последният от които вече е в ръцете на българския читател.

Стефан Алиск - „Смъртта не съществува“ (Откъс)

Тистоишправа, мълчалива, предковчегаотсветлодърво. Дъще, втвоявъпросителенпогледотгатвамбезднаотнедоумение. Каквоможедаразбираотсмърттачовек, когатоенатрииполовинагодини? Усещашстраданиетооколосебеси; лицата, застиналивступор, очите, блуждаещивпространството, телатасаколебливи, тромави. Отвременавременякойтиказванещо, искадатеуспокоиснеженинесръченжестилисдума, гласоветесатипознати, новтяхдолавяшнеобичайнопотрепване, вълнение, нещодребноинепонятно, почтизаплашително, защототиенепознато.Дъще, тисисамаибезучастнасредвъзрастните, чиитонамерениязапървипътвживотасинеможешдаопределиш. Товаеуспокоителноколкоточантасгранати, накоитосаиздърпалипредпазителите. Бездасмеешдаотворишуста, тинаблюдавашвъзрастните, белязаниотневидимонараняване, застиналикатоудържащосецунами.Смърттатоку-щовлезевживотати.

Това, коеточуваш, серазминаванапълносъсстраннатаитежкаатмосфера, коятотеобгръщакатосгъстенонастояще, катокладенец, откойтоникойнеможедаизлезе. Нямаявечелековатостта, нанеявеченикойнеиграе.

Тинеразбираш, икакбимогла? Аикакволиимазаразбиране? Чичотиеумрял. Загиналприпроизшествиепрединяколкодена? Веченикоганямадаговидиш.Току-щоеизлязълнеочакваноотживотати, новмоментасинеспособнадаосмислишкаквоозначаватова.

Досетилалисисевече, чечовекът, коготопознаваше, койтоиграешестебесамопрединяколкоседмици, етам, застиналзавинагивтозисандък? Вдетскитетиочисмърттаизглежданереална. Тозимускулестиоригиналендобродушко, койтотеучешедасекатеришподърветата, задавашетистраннивъпроси, вкоитонайсъщественотобешебързиятотговор, този, койтотевъртешевъввъздухаитекарашедасесмеешвзахлас,никога вече няма да го видиш. Ощенезнаештова, защотовмоментаизцялосипотопенавнастоящетонапървитетиневиннигодини, нопрезбъднитедесетилетиящезабравишлицетому, жестовете, смеха, погледаму. Знаятова, споделяласисменеколкодълбокатъгабудитоднесвтебе.

Клекналсъмнаподаитиправязнакдадойдешпримене, сядашдомене. Дъщемоя. Искамнищооттозиденданеостанескритооттебе. Вземамтевпрегръдкатаси. Сигурноизглеждамсериозениотнесен. Разтърсенотвълнение.

Скраткиизреченияразказвамнаприсъстващитезапоследнитемиговеначичоти, моябрат. Говорязагорещотослънце, облялонебетооназисутрин, засветлината. Думитеминесъмненотеизненадват; никоганесимевиждалатакъв. Гласътмистраннопотреперва. Долавятсенякакванеувереност, неизразимасдумитъга, глухавиновност, скритизадтон, койтосестараедабъдеуверен.

Животътмитоку-щосепроменизавинаги. Тридесетидвегодишенсъм. Предиседмица, вутротонаединаприлскиден, докатотиощесиспяладалече, вПариж,бяхмесТомаинеколцинадругипоединпътвАфганистанитогавастанатовапроизшествие, иТомабеубитпредочитемизаедностримадругимладимъже.Оназисутрин, докатобяхколеничилнаизгорялатаземя, сръце, окървавениоткръвтаначичоти, животътнивзенеобикновениокончателенобрат.

Тялотонамъртвиячовекенещообъркващо. Когатоначовексеслучидагогледавлицето, даженеказвамдагодокосва, ясносевижда, ченещонеенаред, нещолипсва. Кожатамоменталнопридобиванереаленцвят, ощеотпървитеминути, сякашотживаставаизкуствена. Широкоотворенитеочивнезапносазагубилилъскавинатаси, прахътсвободносеотлагавърхутяхигасиблясъкаим, крайниците, сякашзагубилиставитеси, неоказватнинай-малкасъпротива. Иманякаквоотсъствие, някаквапразнотаивсепактялотоизглеждасъвсемкаточовека, коготосмепознавали. Нотой не е вече тук.

Нотогавакъдее?

В 2001 годинасъссмърттанаТоматозивъпроснахлувживотами. Какможехдабъдаподготвензанего? Небяхподготвен. Койможедабъде? НамирахсеснеговЦентралнаАзия. Погрижихсезатялотому, репатрирахговъвФранция, задабъдепогребанотам. Шокътбешеогромен. Бяхмеблизки, споделяхмеедноисъщонеистовонетърпениедаразберемсвета, даобходимтазиЦентралнаАзия, къдетодишатспоменитезасвещенитевремена, вечебяхмепътувализаеднопотезиземи, къдетосмърттанисеявиизневиделица. Тозимоментсепревърнавъввърховенобратвживотами, преобърнажурналистическатамикариера. Итвояживотсъщотака.КъдеотидеТома?

Какво искам да ти кажа?

Потовавремесмърттастаназаменетеманапостояннивъпроси. Оттогаванесъмпреставалдаизползвамопитаиинструментитесиразследване, опитвайкиседаразберанаучнокаквознаемзатозимомент, натоваренсопасенияитайнственост. Аименнообърнахсекъмневронаукитеидругидисциплини, опитвайкиседапроникнавприродатанасъзнанието. Отидохсвъпроситесиприогроменбройизследователипоцелиясвят, аиприсвидетели, вчастност, хората, преминалипрезпреживяване, близкодосмъртта (ПБС). В 2013 годинабащами, твоятдядо, издъхнанасвойред, коетоощеповечеувеличижеланиетомиданамеряотговори. Тествахмедиуми (1). Проучихвсичкипреживяваниянаграницатанасмъртта (2) илиследкончинатанаблизък (3). Потозиначинуменепостепенносезатвърдиубеждението, чепродължаванетонанякакваформанаживотследсмърттапредставляварационалнахипотеза, подкрепенакактоотнауката, такаиотбезбройсвидетелства.

Нопостоянномилипсвашенещо. Последнотодоказателство. Доказателство, коетощешедаразпръснепоследнитесъмнения. Доказателството, коетощешедададевъзможностдасеразберезащовъпрекиочевиднитефакти, коитосъмустановил, всеощенесъществуваединодушиеповъпроса. Защонаукаидуховноствсеощетвърдечестосепротивопоставятеднанадругакатодвенепримиримипространства?

Отвременавремевтечениенаразследваниятасибяхвпленнанещокатовътрешенконфликт, катонаучниятметодсампосебесичестосеоказвашенеспособенданаложиокончателнорешениезаеднаотняколкохипотези. Действителномнениятамеждуученитепоотношениенатълкуваниятананаблюдаванитефактипонякогасеразхождатрадикално. Съмнениетоечастнавсекинаученподход. Наукатаеединственовсъстояниедаизказвахипотезивърхунаблюденията, коитосеопитвадаразбере. Предметътѝсесъстоиточновтова: дапредлагахипотезизаобясняваненаявленията, коитоизучава, идасеопитвадагидоказва.

Посвоятасъщностнаукатаенепрекъснатоеволюиращопространство, тянепредоставявечниистини. Наукатаешколазасъмнението.

Освентоватяесклоннадапридавазначимостсамонапознанието, придобитопоинтелектуаленпът, даобръщавниманиесамонавъзпроизводимото.

Такаченаукатанидавадостъпсамодоотносителнареалностпорадипричини, коитощеразвияпо-нататък.

Днестазиконстатацияеединодушноприета. Физика, биология, невронауки, каквитоидасадисциплинитеим, ученитепризнават, чеглобалноразбираненанашатареалностощеедоголямастепеннедостъпно.

Втоваотношениеприродатанасъзнаниетооставаединотнай-главоломнитеинеразрешенивъпросиотизследователите. Мозъкътезагадка. Новъпрекитова, коетосепроектиравърхуневронауките, тазидисциплинаощеедвапрохожда. Инструментитезанаблюдение, скоитотяразполага, саотносителноограничени, по-специалновъввъзможносттасиданаблюдаватвреалновремеисголяматочностставащотовмозъкани. Бързосидадохсметка, чеобяснителнитевъзможности, приписванинаневронауките, самногонадценени.

Аазтърсяотговори. Ималинаистина животследсмъртта, илине?

- За представяне на книгата по радио и телевизия – This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Анна Лазарова, 884 977 027)

- За допълнителна информация, откъси и други материали - This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.  (Юлия Петкова, 899 330 444) 

- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 -  This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Николета Николова, 885 425 562)