„След дъжда: Откраднатите от Путин деца се завръщат у дома“, режисьор Сара Маккарти, Великобритания, Украйна, 2024 г.
Баба ми казваше, че ако си откъснат зелен, трудно ще узрееш. Опровергавах я, че има и плодове, които зреят след откъсване. Припомних си думите ѝ на прожекцията на филма „След дъжда: Откраднатите от Путин деца се завръщат у дома“. Във филма нямаше откъснати плодове, а откъснати от семействата си деца, които преждевременно са узрявали в сиропиталища в Русия, за да се върнат като старци, вместени в детски тела.
Документалната лента разказва за Саша и Вероника, две от близо 20 000 украински деца, които руснаците депортират с цел превъзпитание. Превъзпитание, което е практическо приложение на денацификацията. Представете си дидактика на заличаването с утвърдени, класически методи за геноцид: смяна на имената и рождените дати на отвлечените деца, напъхването им във военни униформи и системно претопяване на украинското, докато се получи руско – прословутата путинска алхимия.
Режисьорът на филма Сара Маккарти е избрала чрез емоционалните разкази на Саша и Вероника да ни покаже онова счупване в детската психика, което белязва за цял живот, и въпреки опитите на психолозите залепените парчета не правят едно цяло. Биографията на травмата е различна: докато по-малкото дете (Саша) отчаяно търси майка си и я припознава във всяка жена, тийнейджърката Вероника е избрала да мълчи, а в случаите когато все пак говори, думите ѝ излизат през смях: фалшивата радост, която самосъхранението извиква.
Снимките на филма са направени в терапевтичен център в Естония, където украинчетата и техните семейства прекарват 10 дни. Едно от психологическите упражнения по време на престоя им беше в кутия да сложат най-скъпото, което намерят по време на разходка, а после да разкажат за него. Саша показваше камъчета, перца от лебеди, листа от цветя, но изведнъж изсипа находките си и заяви, че най-скъпото за нея е семейството ѝ, а то не се побира в кутия. Друго психологическо упражнение имаше за цел децата да направят автопортретите си и Вероника не успя да се справи въпреки възрастта си. Показа празен лист и обясни, че е невидима. Всъщност именно чрез упражненията на терапевтите невидимото ставаше очевидно, а премълчаното – потвърдено.
Филмът на Сара Маккарти лесно би могъл да мине за пропаганден, ако в него имаше обвинения и намек за реваншизъм. Вместо това бих го категоризирала по-скоро като осведомителен, като визуален регистратор на болката. Като филм, в който детството е глас зад кадър и озвучава картини от неясно бъдеще.
Какво се случва след дъжда и защо филмът се нарича така? Преди прожекцията посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук изрази надеждата си, че след дъжд винаги идва слънце, че след тъмното идва светлото. Но никой не знае отговорите на въпроса какво идва след детството, ако все още си дете, и колко далече може да бъде едно дете от себе си.
