Вчера тук разказах за мексиканския филм „Мечти“, за скършената мечта на мигранта от Мексико и двуличието на неговата американска любов. Днес идва ред на друг филм със същото заглавие и поводът е, че норвежкият филм „Мечти“ на режисьора Даг Йохан Хаугеруд спечели главната награда на Берлинале – Златната мечка. Напълно заслужено.

Той е третата част от трилогия, като първият филм „Секс“ бе показан миналата година в секцията „Панорама“ в Берлин, втората „Любов“ на фестивала във Венеция.

Два филма със заглавие „Мечти“ изглежда банално, липса на въображение. От друга страна, може и да е симптоматично за свят, който така е затънал в блатото на всекидневните си битки, че има нужда от крила, от полет на мисълта, за да се измъкне от тях. И ако присъствието в конкурса на мексиканската творба беше важно заради политическия акцент, който поставяше в избора на селекционерите, норвежкият показва, че европейското кино не се е разделило със способността си да разказва вълнуващо, проникновено, т.е. да бъде изкуство.

В центъра на действието е 17-годишно момиче, което се влюбва в учителката си, води дневник на чувствата си, отначало смята, че за да останат те истински, за тях трябва да се мълчи, но не се сдържа и споделя с баба си, а тя – с дъщеря си (майката на момичето). Така цялата женска линия в семейството е въвлечена в съкровената тайна (за мъжете в този филм не се споменава като част от рода, а само като сексуални партньори, като действащи лица обаче те изобщо не се появяват) и семейният съвет решава, че дневникът трябва да се издаде като книга. Историята е разказана с глас зад кадър от момичето, доста сложно, с преминаване в различни времена от действието, на места разказвачката знае какво се случва накрая, на други е на етап, в който се колебае, предстои ѝ да вземе решение, а бъдещето е неизвестно. Чувството за хумор е бликащо и на място, изобщо „Мечти“ е наслада за очите и ума.

Даг Йохан Хаугеруд, който е работил като библиотекар, каза, че е посветил филма си на писането и четенето и призова присъстващите в залата повече да четат и пишат.

От останалите наградени автори ще се запомнят само думите на Раду Жуде, който беше отличен със Сребърна мечка за сценария си на „Континентал 25“. Доколкото филмът е изграден повече върху импровизации и по-малко върху твърд сценарий, призът изглежда странен. Самият Жуде изрази учудването си, казвайки, че от всичките функции, които изпълнява като кинематографист, най-слаб е в писането на сценариите. Освен това Жуде спомена, че вярва в талантите от Румъния и се надява на по-голяма солидарност в Европа, където усещаме такъв силен натиск от всички страни. „Надявам се, че Международният наказателен съд ще свърши своята работа срещу всичките тия убийци.“ Но не уточни кой точно трябва да бъде наказан. В миналите две години съдът е издал заповеди за задържане на руския президент Владимир Путин, израелския премиер Бенямин Нетаняху и лидера на „Хамас“ Мохамед Деиф. Може би призивът на румънския режисьор е бил и за тримата, кой знае… Краткото си слово той завърши с обръщение към германците да внимават как ще гласуват (днес в Германия има парламентарни избори), за да не стане така, че фестивалът следващата година да се открие с „Триумф на волята“ на Лени Рифенщал – режисьорката, работила активно за Хитлер, която чрез филмите си пропагандира тезите на националсоциализма.В сравнение с предишните години церемонията за връчване на наградите на Берлинале беше повече от скромна – делова и лишена от традиционната пищност. Но че така ще бъде, директорката Триша Тътъл беше обещала още в началото. Освен това за разлика от преди не се излъчваше директно по телевизия 3Sat, нямаше интервюта с наградените, нямаше коментари на критици. Излъчваше се само онлайн на сайта на фестивала. Вероятно заради и без това голямото напрежение в страната преди изборите и поредния атентат с ислямистки мотив. Така че дори чрез отсъствието си фестивалът продължи да се държи политически и да се съобразява с атмосферата извън кинозалите.