Портал Култура представя късометражния филм на Теодор Доков в сътрудничество със сайта kinematograf.bg
„Шофьор за бягство“ (2021), България/Италия, режисьор Теодор Доков, оператор Марчин Шолтисек
Трима мъже седят в автомобил пред сградата, в която планират да направят обир. Вадят схемата на обекта, припомнят си помещенията, преговарят ролите, нахлузват си бутафорни прозрачни чорапогащници на главите и тръгват. Шофьорът вече е забравил къде му е мястото в цялата работа. Фалстарт! Още тук става ясно, че в „Шофьор за бягство“ си говорим за пародия на любимия деветдесетарски жанр heist movie (филм за обири). Режисьорът Теодор Доков си поставя сложна задача, тъй като филмът е в един от най-кратките възможни формати с продължителност от едва 2 минути и 45 секунди. Какво въобще може да се случи за толкова кратко време? Действително не може да се развие кой знае каква фабула, но пък могат да се объркат достатъчно много неща.
Действието се развива някъде в южна Италия, може би Палермо или Сиракуза. Това не е от толкова голямо значение. По-скоро се разбира от минималистичния, но прецизен подбор на локацията. Да, това е филм, сниман на едно-единствено място, едно кьоше, което макар да не ни разкрива много, все пак е достатъчно, за да си изградим някаква представа. Топлите пясъчни цветове на едната сграда, графитите, тясната уличка, жегата, подборът на актьорите. Всички те са доказателство, че при добра идея няма нужда от милиони, за да направиш готин филм, а този е именно такъв – несериозен, забавен, ведър. История, изградена от клишета и антиклишета, което е същото, но какви по-добри съставки за една пародия. Разбира се, има замесени властна майка, паста, преиграване и типичната италианска интонация. Всичко работи добре за подобен лек сюжет.
Майсторството в този формат е да успееш да разкриеш достатъчно поне за основния си персонаж, макар че в действителност няма време да се развие каквато и да било по-задълбочена драматургия. И ето, за няма и три минути разбираме, че Марко е минал трийсетте, пълен неудачник, който винаги успява да забърка някаква каша и страда от липса на самочувствие. Не може да се задържи на каквато и да било работа, но не защото не иска, а защото никой не го иска. Не може да запомни елементарно нещо, като това да остане в колата, тъй като той е шофьорът. Шефовете го мачкат, приятелите му се присмиват, шансовете да има приятелка клонят към минус безкрайност, винаги когато има проблем, опира до майка си, живее при нея, тя му готви и му пере дрехите, но и го гълчи, че не си е оправил стаята. Класическо мамино синче ала болонезе.
„Шофьор за бягство“ е филм, който може да гледате по всяко време, на закуска, обяд и вечеря, преди лягане или след ставане, зима и лято, когато сте тъжни или щастливи, отнема само три минути от живота ви и дори да не ви хареса, едва ли ще съжалявате.
Иван Врамин
