Пожарът в Лос Анджелис е умишлен… заловен е подпалвачът! На подобни сензационни публикации можем да попаднем в много медии, които наричаме жълти, кафяви и пр. Можем да го прочетем и в едно издание, което, въпреки че е изписано с жълт цвят, кръвно ще се обиди, ако бъде наречено жълто.
Няма да му споменавам името. Твърдението е направено в редакционен коментар – тоест може да бъде прието като негова официална позиция, както и на съюза, който го издава. Сензацията е многопланова и многопластова. Авторката назовава и причината за умишления пожар – да бъдат откраднати харизматичните български златни съкровища, изложени в Музея „Гети“.
Публикацията е препечатана в много други издания, което е свидетелство за „непреходния ѝ блясък“ според квалификацията на едно от тях. Там я открих и аз.
Най-общо патосът на редакционния коментар е, че Панагюрското, Вълчитрънското и Рогозенското съкровища, заедно с бронзовата глава на тракийския владетел Севт ІІІ, най-безотговорно са изпратени в музея „Гети“ в Лос Анджелис и „нашите национални богатства са изнесени, за да не се върнат никога вече“. Сиреч, ако не беше подпален пожарът, сигурно щеше да бъде предизвикано катастрофално земетресение, тъй като районът е известен като силно земетръсен. Или гигантско цунами, или друг разрушителен катаклизъм. Не бива да се заблуждаваме, че подобни мащабни бедствия стават току-така, без причина. Зад всеки пожар и зад всяко земетресение трябва да се търси някое съкровище.
След като е доказала, че „огънят е разпален в пряка връзка с „гостуването“ на българските реликви“, авторката продължава с нарастваща тревога, за да стигне до категоричното твърдение, че „стихийните горски пожари“ са глобалистки патент, използван за наказание на „неудобните“ нации и за унищожаване на културното наследство, икономиката и природните богатства на народите, обречени на заличаване“.
Не мога да отрека, че заподозрях в манипулация изданията, които препечатват текста. Заради твърденията, че съкровищата ни са изпратени там с единствената цел да не се върнат, че пожарът в Лос Анджелис е умишлено запален, за да бъдат те отвлечени, че ние сме неудобна нация, която трябва да бъде заличена от лицето на земята и първо се започва с историческото ни наследство и пр., се наложи да потърся да прочета въпросната редакционна статия „в оригинал“. Наистина така е написано.
От толкова много шокиращи твърдения като че ли най-ярко в съзнанието ми се вряза главоблъсканицата – защо сме неудобна нация? Застрашаваме новия световен ред или най-мощната световна икономика? Или чрез древността на нашите съкровища се вижда колко окаяна е американската култура? Или ние сме пазители на нещо свято, велико и могъщо, което застрашава „глобалисткия план“, което опазва света от нова световна война, която глобалистите се стремят да подпалят? Или и нашата страна, подобно на нашия по-голям брат, „граничи с Бога“? Не можах да си отговоря на тези въпроси, изпълнени с тревожност и недоумение, затова опитах да тръгна в друга посока.
Как в съзнанието на един съвременен човек се просмукват пропагандните клишета за коварния Запад и агресивната Америка, които искат единствено да откраднат, да заличат, да унищожат една неудобна нация? Откъде е тази комплексарска гордост, че ние сме именно такава неудобна нация? Какъв е този вирус в имунната система на тези наши съвременници, които с лекота, лековерие, но и мазохистично удовлетворение се поддават на черно-бялата и еднопланова мантра за новия световен ред, срещу който ние сме последната бариера и последният стожер?
Без да претендирам за изчерпателност, имам своя отговор на тези въпроси. И той е, че ние бяхме научени винаги да имаме враг. Без враг бяхме загубени. Врагът ни придаваше стойност и значимост. Врагът ни формираше, той ни показваше какви сме – ние не сме като него. Той е коварен и подъл, значи автоматично ние сме честни и благородни. Врагът за нас стана по-необходим от приятелите.
И още нещо – не по-малко важно. Важното е да мразиш своя враг методично и последователно. А за една добра омраза е необходим добър враг. Такъв враг прави омразата потребна, животворяща, всесилна, придава ѝ обем, плътност, размах. Придава тези качества и на самия теб. Колкото повече омраза имаш в себе си, толкова си по-пълномащабен и си визионер. Разбираш ги ти тези работи, не си заблуден като другите! След всеки ход провиждаш интуитивно следващите, и следващите. Наясно си как стават тези работи, затова и си неудобен. Затова искаха да ти сложат чип по време на пандемията, затова и се опитват да те обливат с кемтрейлс, затова и искаха да се вмъкнат направо в ДНК-то ти и да разградят уникалната ти личност – за да те обезвредят, защото и ти си техен враг. Те се боят от теб, затова и искат да те унищожат било чрез пожари, било през чипове.
Изтръпвам само като си помисля – ако не бяха подпалили този унищожителен пожар, какъв ли още по-коварен план щяха да скроят, за да откраднат съкровищата ни?
За да не се поддаваме на малодушие и да не губим кураж, авторката завършва редакционната си статия с апел: „Тъй като бъдещето на нашите безценни съкровища е заложено на карта и те всеки миг могат да бъдат или укрити, без изгледи да бъдат върнати, или фалшифицирани, призовавам родолюбивите интелектуалци в България и представителите на българската общност в САЩ да се обърнат към президента г-н Румен Радев с искане за незабавно връщане в страната ни на експонираните в Музея „Гети“ български уникални колекции“.
Не го оставят на мира този човек – президента. Миналата седмица – да спасява църквата ни, сега да спасява съкровищата ни.
