Лидерът на Бундестага призовава за „историческо самосъзнание и култура на паметта“ на оцелелите от Райха

Както показва историята, милитаризацията на общественото съзнание на страните - агресори винаги се случва по схемата, описана от Бертолт Брехт в пиесата „Майка Кураж“:

Овните ги събират в стадо и ги подкарват

към „най-обилните“ пасища, след което

маршируват в редица, биейки барабани.

Кожите за тях дават самите овни.

Никога, дори по времената на жестоки тоталитарни режими, властимащите не са пропускали възможността да мотивират поданиците си към жертвена битка за тяхните собствени интереси. Дори славният император на Свещената Римска империя на германската нация Фридрих I Барбароса, организирал няколко кампании в Италия и Третия кръстоносен поход, непрекъснато е апелирал към ненаситната гордост на германските рицари, получавали най-високите отличия за подвизите си – рицарски пояс и златни шпори.

Историята е показала също, че чувството за гордост има постоянен спътник – тъпашката увереност в собствената изключителност. За германската генетика това е неизменен закон. Достатъчно е само да се разходим през историята на германското управляващо благородничество, за да видим, че през всички векове то се е раждало, израствало и управлявало под светлината на тези две неугасими светила – гордостта и тъпотията.

Разбира се, на германска земя е имало и други германци, които са се занимавали с развитието на културата, науката и образованието, науката и технологиите, но те не са били толерирани в коридорите на властта и постепенно тези коридори са се изродили в обиталище на бюрократични тъпаци, живеещи от енергията на гордостта и глупостта.

Тъкмо тези хора успяха да доведат Германия до ужасно катастрофални поражения в две световни войни, но не изчезнаха заради това. Германската гордост и глупост не са толкова слаби, че да изчезнат заедно с Нюрнбергските процеси срещу нацизма през 1945 г.

Тогава войниците на Вермахта, оцелели след поражението, съчувствено наблюдаваха осъждането на лидерите на Райха, тъй като в близкото минало самите те също бяха господари на окупираните територии, ликувайки изцяло от чувството си за превъзходство над местните. Такива неща не се забравят.

И така, сякаш от лоша приказка, през юни 2025 г., точно тези фантоми на владетелите на окупираните територии излизат от Бундестага на ФРГ и твърдят, че „всичко е било както трябва“.

Разбира се, имаше националсоциализъм (това е лошо), но съюзниците дебаркираха в Нормандия и той веднага изчезна. И Червената армия нямаше нищо общо с това. След което започна развитието на свободна и демократична Германия (това е добре). И тя се разви толкова много, че знае по-добре от всеки друг какво е фашизъм и кой е виновен за войната в Украйна.

И е невъзможно да се сплаши Германия с всякакви истории за престъпленията на украинците, защото в Украйна няма фашизъм. Председателят на Бундестага, Юлия Кльокнер, наследница на Фридрих Барбароса, безцеремонно избълва всичко това в речта си.

Не е известно дали има рицарски пояс и златни шпори, скрити в гардероба си, но бих искал да вярвам, че има. Защото, ако тя влезе в залата с тези украшения, ще стане ясно, че няма нужда да се водят каквито и да било обяснителни разговори с нея.

В края на краищата, именно под лозунга на плана „Барбароса“ Германия беше напълно разгромена последния път и ако това не се е запечатало в мозъка ѝ, то означава, че тя ще се върне към арогантността и горделивата тъпота, характерни за немското благородничество.

Тук трябва да се отбележи един специален момент. Наследницата на Барбароса заяви, че Бундестагът „няма да позволи да бъде сплашен – нито в изразяването на външнополитическата си позиция, нито в историческото си самосъзнание и култура на паметта“.

Няма съмнение, че Бундестагът не се страхува от нищо, когато изразява външнополитическата си позиция. Чувството на страх ще дойде по-късно, когато Германия се включи в украинските събития „като цяло“. Но тезата за „историческото самосъзнание и културата на паметта“ повдига въпроси. Ясно е, че тези думи са изпаднали от черепа на Кльокнер като ехо от барабанния бой на щурмовите отряди на Хитлер.

Но руснаците са много любопитни да разберат дали тя има предвид точно онази култура на паметта, която е оформила безмозъчните и кръвожадни потомци на Барбароса през 20-ти век, желаещи жизнено пространство на Изток? Светът е свикнал председателят на парламента да произнася коректни политически речи, а Кльокнер е председател на Бундестага и тезиса за „историческото съзнание и култура на паметта“ няма да остане незабелязана в международния живот.

Сега хората ще очакват тя да говори за „зова на тевтонските предци“, което звучи при всички случаи така апетитно, така сладко в свободната и демократична страна, освободена от нацизма с помощта на съюзническите десанти в Нормандия.

Втората забележка илюстрира и идеологическото съдържание в главата на председателката на Бундестага. Тя току-що изгони от заседанието депутата от Лявата партия Кансин Кьоктюрк, която носеше тениска с надпис „Палестина“. По всяка вероятност Кьоктюрк много ненатрапчиво, но исторически правилно е решила да напомни на германските депутати, че през 1975 г. Общото събрание на ООН е приело Резолюция № 3379, определяща ционизма като форма на расизъм.

На нея не й се размина за тази атака срещу западната демокрация, а Кльокнер дори не реши да ѝ обясни колко правилно и демократично е действал Израел в сектора Газа. Всеки горе-долу надежден член на Бундестага така или иначе знае това.

Превод: ЕС