На днешния 17 януари си спомняме за големия български поет Атанас Далчев, който ни напусна на тази дата през 1978 година.

Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в Солун. През 1922 г. завършва Първа мъжка гимназия в София, а своите първи стихотворения публикува в колективния сборник "Мост" (1923). Талантът му бързо го свързва с литературния кръг "Стрелец" (1926–1927), където активно участва.

През 1927 г. Далчев завършва философия и педагогика в Софийския университет. Впоследствие заминава за Италия, където се присъединява към брат си, скулптора Любомир Далчев, и посещава лекции по история на изкуството. В периода 1928–1929 г. обогатява знанията си, пътувайки из Франция и слушайки лекции в Парижкия университет.

Атанас Далчев (в средата), Александър Муратов (вляво), Радой Ралин

След завръщането си в България, той работи като учител по български език в София (1930–1936), а впоследствие завършва курс за преподаватели по френски език в Сорбоната. Далчев заема различни длъжности в областта на образованието (1936–1947), а по-късно става редактор на списание "Пламъче" (1952–1956).

За продължителен период Атанас Далчев запазва творческо мълчание и се отдава единствено на преводи. Едва през 1974 г. той публикува книгата "Стихотворения. Фрагменти", с която затвърждава влиянието си като водач на младите както в поезията, така и в живота.

Далчев е удостоен с престижната Хердерова награда на Виенския университет за приноса си към литературата.

Сред най-важните му поетични сборници са:

"Прозорец" (1926)

"Стихотворения" (1928)

"Париж" (1930)

"Ангелът на Шартър" (1943)