Той е обещаващ млад френски писател, макар във вените му да тече солидна доза южноамериканска кръв. А произходът и животът му са не по-малко интересни от книгите му. Само преди броени дни Мигел Бонфоа беше гост на Софийския литературен фестивал. Той е Човек на деня на Свободна Европа.

Истинската му фамилна история звучи като магически реализъм от Габриел Гарсия Маркес, с когото често го сравняват. Той е роден във Франция. По това време майка му е културно аташе на Венецуела в Париж. Баща му е чилийски писател и политически активист от френски произход, който е подложен на мъчения от диктатора Пиночет и бяга в родината на предците си.

Една от бабите му е родена в Украйна в еврейско семейство, преживяло гонения и емигрирало в Южна Америка. Накрая се установяват в Чили, а тя се грижи за жени, изнасилени по време на режима на Пиночет, който управлява между 1973 и 1990 г.

С подобна фамилна история и малко (или много) талант Мигел Бонфоа от съвсем млад се превръща в един от обещаващите съвременни френски писатели.

На 22 декември Бонфоа ще навърши едва 38 години. „Едва“, защото за тях той вече има зад гърба си внушителните 10 книги, 5 престижни френски литературни награди и още 10 номинации, една от които е за наградата „Гонкур“ за дебютен роман.

Настоящата година е от най-успешните в кариерата на Бонфоа. На 5 ноември му беше присъдена наградата „Фемина“ за 2024 г. за последната му книга "Сънят на ягуара". Няколко седмици по-рано романът спечели и наградата на Френската Академия, друг от важните литературни призове в страната.

"Сънят на ягуара" на Мигел Бонфоа, отличена с престижната литературна награда "Фемина" за 2024 г.

Свободна Европа разговаря с френския писател по някои от основните теми в романите му – имиграцията, изгнанието, изтръгнатия от корените човек и надмогването на историческата несправедливост.

Космополит по гени и в действие

Темите в романите на Бонфоа не са леки, но се четат с лекота. Той смело се гмурка в трагичното с изумителна ведрост и оптимизъм, които идват от космополитизма му - Бонфоа през целия си живот е в постоянно движение.

Отраснал е във Венецуела, но е прекарал дълго време и в Португалия. След това освен във Франция е живял и в Италия, после в Берлин. Жена му е датчанка, а самият той казва, че двете му дъщерички също са датчанки и покрай тях вече има и скандинавско усещане за света.

„В никой определен момент не можах да си избера националност, не можах да избера език, не можах да избера какви конкретно са корените ми“, казва Бонфоа. Това обаче не го потиска, а му дава простор в творчеството.

„В един свят, в който има толкова национализъм, расизъм, нетолерантност, да пишеш книгите си като син на много култури, с много корени, това е доказателство, че си син на толерантността, син на стените, които се срутват, и на границите, които имат пропускливостта да създават диалог между хората и от двете страни,“ казва той.

Имиграцията като естествено състояние

Като потомък на цял куп имигранти, темата за откъсването от родината и опита да започнеш да градиш живот наново на чуждо място, често занимава Бонфоа в романите му.

В противовес на страха от имиграцията, с който множество съвременни политици злоупотребяват, според писателя тя е естественото състояние на човечеството. Но и винаги е била използвана като плашило с недобросъвестни цели. По думите му хората не се страхуват повече от миграцията днес, те винаги са се страхували.

„Имиграция има още от библейските времена на Райската градина,“ казва той. „Още Адам и Ева са били първите мигранти, които са напуснали Едем. И от онзи момент до днес историята на човечеството е история на миграцията.“

В имиграцията би могъл да се крие и ключът към прогреса на потъналата в локални проблеми цивилизация. Бонфоа дава пример с венецуелската диаспора. След социалистическата „Боливарска революция“ на Уго Чавес, започнала след 1998 г., от Венецуела бягат 8 милиона души.

„В този момент в целия свят има венецуелци, които се опитват да създадат свое семейство, да разберат друга култура, да научат нов език, очаквайки нещо, което ще събори правителството на Венецуела, и те ще могат да се върнат,“ казва Мигел Бонфоа.

„Говорим за 8 милиона души, които са разбрали много нови неща в чужди страни и ще се върнат с повече желание, повече идеи, нов свеж въздух за възстановяване на нова Венецуела. Убеден съм, че силата на пътуването, силата на изкуството, силата на глобалното движение на хората може да бъде нещо добро.“

Късата памет за миналото

А откъде идва злото в историята? Според Бонфоа един от източниците му се крие в късата памет на хората. Той цитира думи на американо-испанския философ Джордж Сантаяна: „Който забравя историята, е обречен да я повтаря.“

„Хората днес са склонни към диктатури, защото са забравили предишните такива. Тези на Хитлер, Сталин, Франко, Пиночет – в мащабите на човешката история това беше вчера. Говорим само за едно поколение, за две поколения. Това е нищо. Паметта ни е супер слаба. Хората имат къса памет. Нациите имат къса памет,“ казва Бонфоа.

Точно тук идва и ролята на изкуството, на литературата, която според него не е просто за развлечение. По думите му цялата ни социална конструкция е един колективен разказ, колективна фикция – пари, семейство, любов, граници, националности, език – всичко е сюжет, мит, фабула.

„Студената война например е война между два наратива – на капитализма и на комунизма. Винаги е било така. Тези, които контролират колективния разказ, контролират света. Тези, които контролират изкуството, също могат да контролират света“, казва той.

Изкуството играе важна роля в показването на път, който може да въведе ред в големия хаос на света. То има силата да създаде наративен порядък, чрез който да бъде разбран този хаос, носещ различни негативни последици за света.

„Да, искам да вярвам, че новият човек ще се роди, да, искам да вярвам, че утрешната жена ще има повече власт, че ще може да се еманципира, че ще може да заеме позиция на политическа отговорност и че ще промени света. Също така вярвам, че с налагането на наратива за екологията ние се движим към свят, който ще бъде много по-отговорен и на ниво чиста енергия, зелена енергия. Имам добра надежда, че ще се организираме така, че всичко да бъде по-добре за нашите деца,“ казва той.

И с присъщия си космополитен оптимизъм, завършва: „Нещата ще се подобрят.“

И на български

Два от романите на Мигел Бонфоа са преведени на български – „Наследство“ (Изд. „Леге Артис“, 2022) и „Черна захар“ (Изд. „Леге Артис“, 2024). По време на срещата на автора с публиката на Софийския литературен фестивал от "Леге артис" казаха, че предстои да бъдат издадени и другите му награждавани романи - "Пътуването на Октавио" и "Сънят на ягуара". Фестивалът продължава до неделя, 15 декември.

Боянчо Тончев