„Как да надебелеем здравословно“ (2016), режисьор Кеворк Асланян, сценарист Георги Мерджанов, продуценти Тома Вашаров, Анна Стоева, оператор Борис Славков, художник Ванина Гелева
Гравитацията е може би най-фундаменталната природна сила. Феномен, който определя движенията както на небесните тела, така и на всички организми и обекти, пребиваващи на планетата Земя. Още повече, тя оформя материята съответно на своите параметри, създава условията за живот, каквито ги познаваме, а ако отидем по-надалеч в разсъжденията си, тя влияе дори на човешките разбирания за естетика. Разбира се, това, с което най-често свързваме земната сила на привличане, е тежестта, а оттук и желанието да я преодолеем, изпълнявайки старата мечта да полетим. Колкото и привлекателна да изглежда тази идея обаче, тя носи със себе си и някои неудобства. Игралният късометражен филм „Как да надебелеем здравословно“ на режисьора Кеворк Асланян ни пренася в един фантастичен свят на безтегловност, в които хората или се адаптират, или отлитат в небесата.
След злополучни експерименти, които хората са направили на Луната, нейната планетарна цялост е разрушена, а с това се нарушава и земната гравитация. В този нещастен ден милиарди хора се вдигат в атмосферата и изчезват завинаги. Останалите, които са се спасили, трябва да достигнат теглото от 120 кг, за да не излетят и така да намерят своя край. Повечето хора нямат проблем с постигането на това тегло, но не и Константин (Ованес Торосян). Той тежи не повече от 50 килограма, напъхва възглавници под дрехите си, за да изглежда „нормално“, никога не е излизал от дома си и живее с овдовелия си баща (Петьо Цеков). Единствената радост в живота му е моментът, когато пухкавата медицинска сестра от отсрещния блок се прибира от работа и му махва. Но дали тази платонична любов ще успее да преодолее липсата на гравитация? Такъв е, накратко представен, сюжетът на тази забавна антиутопия, вдъхновена от романа „Фарс, или никога вече самота“ на американския писател Кърт Вонегът.
Филмът на Кеворк Асланян е свеж и романтичен, без да изпада в сантименталност. Една история за загубите, тревогите, надеждите, за любовта и семейството, която с невероятно чувство за хумор ни напомня за действително важните аспекти на живота. През липсите, които съставят основната част от всекидневието на Константин, можем да почувстваме благодарност и задоволство от всичко онова, което имаме и което приемаме наготово в собствения си опит, но и по-широко погледнато, в съвременния свят, характеризиращ се с презадоволяване и безразличие към малките радости. Дистопичният фон, на който се развива сюжетът, успява по много елегантен, саркастичен и същевременно забавен начин да коментира и критикува някои от наболелите проблеми на съвременното общество. Безразсъдната амбиция на човечеството да завладява нови територии, при положение че не може да осигури изцяло тези, които вече притежава. Също лицемерната загриженост на правителствата, подсилена от изкуственото съчувствие на медиите, докато в реалния свят хората умират, по радиото и телевизията всичко звучи като някаква шега. И не на последно място, личната трагикомедия на индивида, която остава в сянката на колективното, макар и да заслужава не по-малко внимание.
„Как да надебелеем здравословно“ е изпипан и стилизиран в будеща носталгия соцвизия, която изглежда уютно и привлекателно в сравнение с еклектичния брутализъм на XXI век. Сценография, изпълнена с ретрофутуристична естетика, която ни пренася в един високо технологичен и все пак аналогов образ на света. Освен автентичната актьорска игра, впечатление правят и музикалните композиции на Жулиен Диас, които допринасят за поетичната мечтателност и безтегловност. Един филм, който несъмнено оставя следа в история на българското късометражно кино.
Иван Врамин