Рок авангард от Лийдс до Лиевестуоре

Рок авангард от Лийдс до Лиевестуоре
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    01.11.2023
  • Сподели:

 

Китаристът Том Брук и барабанистът Туомас Каинолаинен от финланското мат-рок-пост-метъл-ембиънт-джаз дуо NYOS за хилядите езера и хилядите възможности

 

 

NYOS е име на вулканично езеро в Камерун и на авангардно дуо за електрическа китара с ефекти и барабани от Финландия. Барабанистът Туомас се шегува, че при всичките хиляди езера, които имат в своята страна, накрая са избрали камерунско езеро за име на групата си. А Том, британец по рождение и финландец по местожителство, добавя, че са търсили точно такова име, защото музиката им е като плуване в опасни води. „И няма нужда да знаеш финландски, за да ти хареса“ – добавя Туомас. – Защото е инструментална.“ Thomas from England – Tuomas from Finland – обикновено това е римуваният коментар с поклащане на глава от страна на граничните полицаи, докато тарашат вана им, пълен с музикални инструменти. Ние пък ги намираме в домашното студио на Том в Лиевестуоре – хем вдън гори тилилейски, хем на по-малко от 300 км от Хелзинки. Том иначе е от Лийдс. Едно време имаше чудесна пост-рок група на име Khuda („Всевишния“ на фарси), откритие за българската сцена (както и NYOS няколко години по-късно) на Максим Стоименов от Mental Architects и „Пост-рок България“. Но и „Аларма Пънк Джаз“ си има история с Khuda и Том – първият концерт на „Аларма“ извън София (в Пловдив през есента на 2011 г.) е именно техен.

Днес „Аларма Пънк Джаз“ чества 15 години от първия си въобще организиран концерт (на „Осил Амук“ в БНР на 31.10 срещу 01.11.2008 г.) – Вси светии срещу Деня на будителите: институционално, с разменяне на дрехите и ролите, както често става във ведомствата. А NYOS са на турне, представящо новия им (шести поред) студиен албум Waterfall Cave Fantasy, Forever, в който заглавията, пък и звукът на песните са не по-малко сюрреалистични. Има ястреби-молци, бой с възглавници, скелети „във всеки от нас“ и други празнични истории (албумът излезе само преди 4 дни – на 27 октомври). А студиото на Том е с много хубав дървен дизайн, както се вижда от разговора ни в Zoom, и (съжаляваме за глупавия стереотип!) прилича на сауна. „Няма проблем“ – отвръща Туомас. – Има и сауна в съседното помещение.“

Момчета, да започнем с това как се произнася името ви.

Том: Както си решиш. Името е на езеро в Камерун, така че и ние най-вероятно го произнасяме погрешно.

С теб, Том, не сме се виждали от далечната 2011 г. Тогава все още свиреше с Khuda, която изглежда се е разпаднала.

Том: Не сме активни като група, но все още сме приятели със Стив (барабаниста Стив Майлс – б.а.) – дори точно в този момент, докато говорим, той ми пише някакво съобщение… Та през 2011 г., в края на годината (сигурно беше и на същото турне, на което свирихме в Пловдив) срещнах една финландска дама – Тиа, моята годеница. И така се озовах във Финландия. Преди седмица най-после взех и финландска лична карта, така че от онова британско момче, което помниш, много малко е останало… Запазих британските си документи за всеки случай. История като всяка друга.

Преди само два месеца си говорих с друг интересен британски музикант (Мат Елиът), който при подобни житейски стечения е напуснал Великобритания преди 20 години и днес от позицията на човек, който живее в Франция, сподели, че се радва, че не е в родната си страна след Брекзит…

Том: Абсолютно същото е и с мен, споделям.

Премести се във Финландия и реши да създадеш група тук? Как се срещнахте с Туомас?

Том: Туомас е един от малкото барабанисти в градчето, където се заселих. Той се познаваше с приятелката ми и тя веднъж ми каза: „Ей, трябва да пробвате да посвирите заедно“. Е, отне 2–3 години, в които се засичахме случайно на улицата или пазарувайки в местния супермаркет. И си говорехме само за музика. Но накрая се събрахме да джемим и ни се получи.

Туомас: Но има и една забавна история от по-рано. Живях едно лято в Прага и отидох на концерт на The Estranged (американската пост-пънк група, не малайската – б.а.) и Том беше с Khuda на сцената преди тях… Те са доста различни от The Estranged и беше почти спонтанно решение да отида по-рано и да чуя подгряващата група (Khuda). Харесаха ми много и реших, че един ден искам да имам точно такава група – само с китара и барабани. Същата вечер дори не се запознахме с Том. И изведнъж няколко месеца по-късно го срещнам във Финландия, почти на моята улица!

Сега цялата картинка се изясява. Затова и имате албум, който се казва „Вълтава“…

Туомас: Да, оттам тръгва всичко. Коя година беше – 2011?

Том: Да, на същото турне в края на 2011 г., след което и се преселих във Финландия.

И така: форматът на NYOSе същият като в Khuda, но музиката е различна – пластовете, текстурите, ритмите… Дори албумите на NYOSса доста различни. Между нойз-ембиънт звученето и дългите пиеси във „Вълтава“ и минималистичните, почти гамеланови структури в новия албум (в песни като „Бой с възглавници“) няма много общи черти – но пак е тази група, познава се някак.

Том: Да, добре казано. Може би е въпрос на израстване. Никога не съм се и стремял групата ни да прилича по нещо на Khuda, въпреки че и тук сме двама. Може би тук експериментираме повече и преминаваме повече граници със звука си. Правим каквото искаме – наистина сме свободни да направим каквото решим на момента. Може би и фактът, че Туомас е много различен барабанист от Стив, също има значение.

 

 

 

 

Туомас: И имаме много различен музикален бекграунд, идваме от различни традиции. И това е хубаво, защото си показваме интересни и нови неща един на друг. И никой никога не е казвал на другия: „Това не се свири така“. Питали са ме: „Имаш ли и други групи?“ и аз отговарям „Защо? Това е моята група и в нея съм свободен да правя каквото пожелая“. За един барабанист това е важно, защото обикновено на барабанистите им казват какво да свирят. Преди NYOS никога не съм свирил подобна музика. Всичките ми предишни групи са били пънк-рок и хардкор банди. И това е първата ми формация, в която мога да навляза по-надълбоко в нещата.

NYOSе „езеро“, в което човек да се потопи, но и „дърво“, чиито клони се разклоняват в много различни посоки. Кое е обединяващото между шестте ви толкова различни един от друг албума, ако трябва да го облечете в думи?

Туомас: Бих казал – свободата на изразяване.

Том: Радвам се, че гледаш на нещата така, защото много хора не усещат тези нюанси. Албумите ни са много различни един от друг. Може би зависи от състоянието и настроението ни в съответния момент, докато създаваме даден албум. Ако сме слушали много джаз в дадения период, този джаз си намира пътя към звученето и на записите ни. Предишният ни албум например, Celebration, го записвахме по време на пандемията и може би има повече компютърни експерименти в продукцията, докато новият е нещо като отговор на това – има много повече жива енергия и те удря като изсвирен на живо: в него намерението беше да направим по-прости и забавни песни. Накрая не се получиха толкова прости, но са забавни със сигурност.

А колко далеч от записите отивате, когато свирите музиката си на живо?

Туомас: От последния албум свирим основно три песни, по чието изпълнение постоянно работим от пролетта насам. Обикновено си имаме структура, от която се отклоняваме, и накрая отново се завръщаме към нея.

Том: Не се отдалечаваме чак толкова. Може би с песните от Celebration сме отивали най-далеч от оригиналите, защото самата им тъкан е такава. Разбира се, с новия албум, който звучи като на живо, много неща са близки до албумните версии – не всичко, защото Туомас има само две ръце. Но определено имаме пиеси със структура, като понякога променяме нещо, импровизирайки, зависи от това в какво настроение сме същата вечер – понякога сме по-шумни, понякога по-смирени…

Туомас: Зависи и от това колко кафета сме изпили преди концерта.

За кафетата знам, особено като гледам колко дълги и сложни са маршрутите на турнетата ви.

Том: Да, Тимишоара-София-Будапеща не е най-лесният преход, но често сме правили и по-големи. Свикнали сме. Освен това решихме да изберем по-дългия път (не през Сърбия, а през Румъния), защото няма да излизаме от Европейския съюз и това ще ни спести висене по границите и тарашене на целия ни ван (а той е наистина пълен с техника!). Веднъж така не ни пуснаха в Босна, та затова ще пътуваме повече километри и няма да рискуваме. След концерта в София отново сме на път (през нощта) за Будапеща, защото ни искат за ранен саундчек в 15 часа.

Другото характерно за вас е, че не използвате мониторни колони на сцената…

Том: Да, ние сме си доста шумни и така, но се чуваме един друг. Освен това имаме зад гърба си повече от 400 концерта заедно, вече се познаваме много добре.

А свирите ли понякога музика от по-ранното си творчество – с днешните си умения, разбирания за света и усещания?

Туомас: Да, правим го. Опитваме се да включим по нещо от всеки от албумите, които сме създали досега, но може би не най-старите и най-дългите ни пиеси (като „Вълтава“).

Том: И това сме го правили няколко пъти – нещо като „Най-големите ни хитове“.

Кое е „най-финландското“ нещо в музката ви? Знам, че това е подхлъзващ въпрос, но ето, във Финландия си имате братята Каурисмаки, имате групи като Alamaailman Vasarat („Чуковете на Преизподнята“). Усещам го това тъмно чувство за хумор и при вас.

Туомас: За мен като финландец е наистина трудно да се видя отстрани. Но свиря доста емоционално.

Том: Трябва да има нещо такова – още повече, че сме двама души и от самия разговор се получава точно това. А и правим инструментална музика и човек, ако пожелае или я почувства, може да тръгне и в такава посока – на черния хумор.

Туомас: Самият факт, че в момента сме в звукозаписно студио в градче с 2000 души население – дълбоко, дълбоко в гората, е нещо много финландско.

На коя песен ви приличам аз (както ви гледам от Зуум екрана)? Нека така да завърши разговорът ни, преди да ви приветстваме в София…

 

 

Том: „Това лъв ли беше?“… (от албума Nature от 2016 г. – б.а.)

Концертът на NYOS (заедно с музикантите от психеделик-блус-ембиънт-нойз дуото Portable Elephant от Русе) е тази вечер (вторник, 31.10.2023) с отваряне на вратите в 20 часа и начален час 21. Билети все още има, ще има и на входа, а за музиканти, свирили поне веднъж на концерт, организиран от „Аларма Пънк Джаз“ през последните 15 години, входът е свободен.

Станете почитател на Класа