„Амадис Галски“ от Георг Фридрих Хендел е магична история, изпълнена с любов, ревност, съперничества, рицари, принцеса и магьосница. Цялото великолепие, което преживя публиката на 12 октомври, дължим на Зефира Вълова.
Тя създаде фестивала „Изкуството на барока“ и вече седемнайсет години представя на българската публика невероятни програми и солисти. Не мога да не спомена, че благодарение на този фестивал българската публика получи възможност да чуе Ема Къркби, да аплодира Якуб Йозеф Орлински в началото на звездната му днес кариера и оркестър Il Pomo d’Oro, както и много други известни певци и инструменталисти.
Обикновено концертите се провеждат в различни столични зали – Аулата на Софийския университет, залите във Военния клуб, БАН, СГХГ. Този път Зефира Вълова застана стабилно на сцената на Софийската опера. Пламен Карталов е споделял в разговори, че много би искал и в България да се играе барокова опера. Дано това сътрудничество продължи и в бъдеще. Ще бъде прекрасно, защото, оказа се, публиката има интерес и се вълнува от тази тъй необичайна за нея музика. Не искам да кажа, че подобна музика не се изпълнява. Често отделни артисти представят концерти с творби от този репертоар, радваме се и на възможността да чуем „Месия“ на Хендел в различни интерпретации.
За тази премиера Зафира Вълова беше избрала едно не тъй популярно заглавие на Хендел. Не тъй популярно, но затова пък достатъчно представително и трудно. Оркестърът „Изкуството на барока“, който Зефира създаде, е състав от известни музиканти, които се събират, за да създават изключителни събития. Много от тях са изявени солисти – лютнистът Явор Генов, фаготистката Сабина Йорданова, виолончелистът Людовико Минази, чембалистката Ариана Радаели… Това не е постоянно действащ оркестър. Всеки музикант има свои ангажименти, но заедно със Зефира се събират по конкретен повод. Настоящия проект Зефира нарече „концертен пърформанс“. Оркестърът беше на сцената, така че публиката успя да види инструментите, имаше 3D мапинг, изготвен от elektrick.me – редуваха се картини на величествени замъци, градини с фонтани, прелитаха призраци – съвсем подходяща среда за действие, в което присъстват вещица и рицар. Подходящо бяха включени дворцови танци, изпълнени от балетисти от школата на Маша Илиева.
Операта „Амадис Галски“ се изпълнява на италиански и е приказен наниз от наситени с различна емоционалност арии, разделени от речитативи, в които се изясняват отношенията, увертюра, балетни моменти, дует и финален ансамбъл. Всичко това събрано в два часа и половина. Публиката сигурно би се почувствала изгубена, ако организаторите не бяха се погрижили за субтитри на български и английски.
Опитна в съставянето на програми, Зефира и този път беше избрала съвършен певчески състав. Ще започна от главния герой Амадис, пресъздаден от полския контратенор Рафал Томкевич. Възпитаник е на Университета по музика „Фредерик Шопен“ във Варшава. Бил е в програмата за млади таланти на театър „Виелки“ в полската столица. Само изброяването на съставите, с които е имал ангажименти, е достатъчно да ни увери във възможностите му: Кралски бароков ансамбъл, „Маре Нострум“, Бахов Консорт Виена, Ансамбъл „Зефир“ и др. Рафал Томкевич не само майсторски изпълни всички невъобразимо трудни, виртуозни пасажи, с които Хендел е украсил безбройните арии на главния герой, но и с голяма емоционалност поднесе лиричните части от партитурата. Арията Notteamica беше един от вълнуващите мигове от вечерта.
Певицата, която ме порази с великолепието на своя глас и финото владеене на колоратурните моменти, е контраалтът Маргерита-Мария Сала, която се представи като тракийския принц Дарданус. Носителка е на Първа награда от конкурса на името на Пиетро Антонио Чести през 2020 г., както и на Специалната награда от фестивала „Резонанси“ във Виена. Изключителна майсторка и познавачка на този репертоар, в който блести ярко. Нейният герой открива операта с една свръхемоционална, задъхана ария, Pugnerò contro del fato. Открива и втората част с красивата и вероятно най-известна Pena tiranna, с която разтърси публиката и тя прекъсна действието с аплодисменти и викове „Браво“.
Сопранът Карлота Коломбо беше поканена за ролята на Мелиса. Тя е завършила Консерваторията в Комо, Италия и е специализирала ренесансово и бароково пеене при Алесандра Руфини и Роберто Балкони. Чудесна, ефектна, с ярка индивидуалност и способност да пресъздава различни състояния и емоции. Ариите ѝ бяха изваяни съвършено, а тъй като тя е двигателят на действието, те никак не бяха малко.
Принцеса Ориана, за която спорят двамата рицари, беше изпълнена от Румяна Костова. Учила е старинна музика в Кралската консерватория в Хага. Специализирала е в Академията „Борис Христов“ в Рим. Нейни ментори са Дарина Такова, Рита Дамс, Тинеке Щеенбринк, Майкъл Чанс, Франческа Аспромонте. Тя и друг път е участвала в концерти от програмата на фестивала „Изкуството на барока“. Но тази вечер в Софийската опера Румяна показа колко добра и стилна певица е вече – чудесен глас, фино владее фразата, елегантно поднася изключително трудните арии. Колко жалко, че рядко излиза на нашите сцени и рядко чуваме за нея. Сигурна съм, че точно толкова красиво би изпълнила и други подходящи за нея роли. Дано!
В програмата на фестивала и на Софийската опера е предвиден и един спектакъл, адаптиран за деца, на 29 октомври от 16 часа на Камерната сцена.
„Амадис Галски“, магичната опера в три действия от Хендел, не e най-популярната, но e една от важните творби в биографията на композитора. След годините, прекарани в Хале, Хамбург, Берлин, Флоренция, Рим, Неапол, Венеция, Хановер, той пристига в Лондон през 1710 г. По това време там има оперна трупа с брилянтни певци. Хендел се възползва от това и с операта „Риналдо“ веднага налага името и стила си. Казват, че лондончани изкупували като луди нотите на ариите от операта, които издателят на Хендел предвидливо продавал отделно, а арията Lascia, ch`io pianga се превърнала в абсолютен хит по днешните стандарти. Композиторът спечелил и сърцето на кралица Анна, създавайки Ода за рождения ден на кралица Анна Eternal source of light divine, изпълнена на 6 февруари 1715 г. Животът бил хубав, но внезапно кралицата починала, а на трона бил избран Джордж от Хановер, който приел името крал Джордж I. На 25 май 1715 г. се състояла премиерата на операта „Амадис Галски“, която имала огромен успех, не само заради великолепните певци, но и заради пищната и ефектна постановка. Кралят посетил няколко спектакъла, а до 1717 г. тя е играна най-малко седемнайсет пъти. В партитурата на тази опера Хендел включва цял набор от духови инструменти и според биографите му тя е предшественик на „Музика на водата“.
Главните действащите лица са само четири. Първият Амадис е прочутият кастрат Николини (Николо Грималди), който е и първи изпълнител на ролята на Риналдо. Още една от звездите на Хендел се включва като принцеса Ориана: Анастасия Робинсън участва в много негови опери, сред които „Радамисто“, „Юлий Цезар“, „Отоне“ и др. Първата изпълнителка на вещицата Мелиса е Елизабета Пилоти-Скиавонети, за която Хендел написал партиите на още две магьосници, Армида в „Риналдо“ и Медея в „Тезей“, и двете представени в Лондон. И Диана Вико е аплодирана в онези години като ярка интерпретаторка на опери на Вивалди и Хендел. Този забележителен състав осигурил успеха на творбата. Но имало и друга причина за триумфа. Декорите и сценичните ефекти били толкова великолепни, че публиката немеела. Дори на сцената имало истински фонтан, за който били използвани специални машини, а край него Амадис изпълнявал сърцераздирателно красивата ария Sussurrate, onde vezzose, limpidette consolate questo misero mio cor.
В дните, предшестващи спектакъла, се разрових из книгите и установих, че от периода, който определяме като барок, у нас са поставяни няколко композитори – Балтазаре Галупи, Хенри Пърсел, Джовани Батиста Перголези, Доменико Чимароза, Жан-Филип Рамо, и то само с по една от десетките им творби. Запазвам тези свои мислите, както и спомена от преживяното триста години след премиерата на „Амадис Гласки“. И се надявам скоро да изпитам и други подобни емоции.