Както отбелязва неповторимият Оскар Уайлд в пиесата си „Колко е важно да бъдеш сериозен“, повече от половината модерна култура се формира от това, което не четем. В това отношение българите се справяме добре.
Малко над 40% не са прочели нито една книга през изминалата година, както показват данните за културното потребление, събрани от агенция „Маркет линкс“ по поръчка на сдружение „Фабрика за идеи“, с подкрепата на Национален фoнд „Култура“.
Данните очертават картина, която е очаквана: сравнително свито потребление, с ясно оформени географски и социални неравенства в достъпа до културни събития. Може да вземем като най-представителни разпределенията на въпросите за посещения на театрални постановки и изложби: 61% от анкетираните не са посетили театър или музей нито веднъж през изминалата година, 30% са посетили инцидентно (1 до 3 пъти), 6–7 % са умерени потребители (4–7 пъти), а активните потребители (над 8 пъти) са 3%. В общи линии само един от десет наши сънародници има сравнително голяма вероятност да посети театър или изложба през годината поне няколко пъти. Картината се влошава, ако погледнем посещението на опера, балет или класическа музика. Впечатляващите 85% не са посетили нито веднъж, докато активните потребители са само 0.7%. Само един на 100 души е посетил поне един път на месец опера, балет или класическа музика. По българскитe стандарти това е много високо потребление, но то би било по-близо към средата на разпределението, ако погледнем Париж или Виена. Ако погледнем София, това са около 15000 души. Ще се върна към тази цифра след малко.
За да разберем малко повече за профила на културното потребление в България, подложих тези три въпроса на първоначален факторен анализ, последван от регресионен анализ. Добавих и въпроса за посещение на публично четене, лекция или беседа, за да взема под внимание влиянието на цената на билета: този тип събития са като цяло със свободен достъп.
Резонно е да очакваме значимо влияние на икономическите фактори върху равнището на културно потребление, но резултатите не потвърждават тази хипотеза. Като цяло, няма отчетливо по-висока степен на културно потребление сред най-заможните ни сънародници, сравнено с други слоеве, което показва, че в българското общество икономическото разслоение все още не е изкристализирало в културни клъстъри с класов характер, каквито социологията документира устойчиво в Западна Европа. Това разминаване между културен и икономически елит вероятно ще се стеснява през следващото десетилетие, но за момента то остава достатъчно значимо, за да обясни липсата на сериозна частнa инвестиция в културната сфера под формата на дарения, създаване на културни организации или натиск върху държавата да промени правилата в посока, способстваща развитието на частната инициатива.
Основните фактори, които обясняват разликите в културното потребление на българите, са добре познати от други изследвания, включително на политическите предпочитания – географски и образователен. Висшето образование остава най-важният фактор на културното потреблeние, а разликите в географски план са много отчетливи между София и големите градове, от една страна, и малките градове и селата, от друга. Интересно е, че няма значими разлики между София и другите големи градове, което потвърждава, че основната ос на разделение е свързана с равнището на предлагане и наличието на културна инфраструктура. На този фон не се откриват отчетливи разлики по пол, възраст или етническа принадлежност.
Географският и образователният фактор значимо влияят и на вероятността за прочитане на книга. В допълнение, oказва се, че жените е по-вероятно от мъжете да са прочели поне една книга през годината, както и че тази вероятност е най-висока в студентска възраст (18–24 години), след което намалява. Тук се проявява отчетливо и икономическият фактор. Но това, което е интересно в случая, е, че статистическите модели предвиждат далеч по-добре дали сте прочели поне една книга, отколкото самия брой на прочетените книги. Средният посочен брой от респондентите е 10 на година, но по-точната цифра е медианата на разпределението, която е 5 книги на година. Което прави около книга на два месеца. Практиката на четене отразява значими демографски разлики, но пристрастеността към четенето е сравнително широко разпределена в социалното пространство и не e фокусирана в определен регион или социален слой.
Според респондентите кои са основните причини, които възпрепятстват по-честото посещение на културни събития (театър, концерт, опера)? Очаквaно двата най-важни фактори са високата цена на билета и липсата на свободно време. Следвани от недостига на събития в близост до мястото на живeeне и липсата на придружаващи лица. Същите фактори се проявяват и при въпроса за условията, при които респондентите биха посещавали повече културни събития. 58% посочват повече свободно време, 55% посочват „Ако разполагам с повече пари“, 33% избират „Ако приятелите ми също искат да ходят с мен“ и 26% изтъкват условието въобще да има такива събития в близост до тях. Тези резултати са показателни и трябва да бъдат взети под внимание от ръководните институции в сферата на културата.
Те потвърждават, че посещението на културни събития е производна на четири основополагащи фактора, които за слабо корелирани помежду си. Достъпът до събития е силно зависим от предлагането, което остава фокусирано в големите градове. Но също така зависи и от фактори, свързани с профила на потребителя, като наличието на свободно време или компания. Очаквано, липсата на свободно време е основният проблем, изтъкван от хората със значителни финансови възможности, както показва допълнителен анализ. Това е и една от причините за по-ниско от очакваното равнище на културно потребление на тази група. Затова е належащо да се помисли за по-гъвкaва организация, пренасяне на значими събития към уикенда и разширяване на възможностите за платен дигитален достъп, които биха били привлекателни за тази група.
Резултатите също така напомнят, че достъпът се ограничава и от неикономически, социални фактори като наличието на придружител. Фактът, че всеки трети респондент изтъква тази причина, ни насочва към необходимостта от стимулиране на колективни посещения, например чрез специални маркeтингови програми и отстъпки за семейни и групови посещения. Трябва да бъде намерен подходящ подход към тези, които нямат установен навик за посещение, но имат желание да посещават, ако са в подходяща социална среда.
Икономическият фактор за достъпа до култура заслужава особено внимание. Данните потвърждават, че поне половината от респондентите намират цените на билетите за високи. При едно свито потребление на култура цените на билетите имат голямо значение, далеч по-голямо отколкото са склонни да го представят директорите на театри или опери, които са предразположени да вдигат цените на билетите. Има, разбира се, обективни причини за това, но тенденциите към изравняване на българските с европейските цени и широко разгласените примери за бомбастични цени, като 400-те лева за представлението с Джон Малкович в Народния театър, ще ограничат допълнително търсенето и ще способстват за все по-голямото разслоение в културния достъп.
Малко се говори у нас за достъпността на културата: въпрос, който е основополагащ в западното културно пространство. Настъпващата комерсиализация на културни организации води до нарастващи бюджети и заплати на административния и творческия състав, но обратната страна на медала е достатъчно тревожна, за да бъде пренебрегвана. Както е добре известно от западния опит, процесът на комерсиализация, отразен в растящи цени и преследване на международно значими имена, е изключително изгоден за най-големите и известни културни организации, които могат да разчитат на високите материални възможности на градските елити. Да се върнем към 15-те хиляди души, споменати по-горе. Нека кажем, че 10% от тях имат високи материални възможности. Това са 1500 души с висок доход и висока културна консумация, на които може да се разчита да напълнят една концертна или театрална зала, дори при цени от 100 или 200 лева. Подобна политика е изгодна за директорите на тези организации, но е пагубна за културния сектор като цяло, тъй като води до ограничаване на търсенето сред определени прослойки, като например младите хора, както и до инфлация на цените на билетите в културната сфeра, която е по-малко изгодна за малките културни организации, отколкото за най-големите. Опитът във Франция или Германия показва, че грижата на държавата за репутацията на големите културни организации трябва да бъде придружена и с мерки за разширяване на достъпа, като например по-евтини билети за младежи, безработни и пенсионери. Както и таван на цените на билетите в държавните културни организации. Тези организации не принадлежат на директорите си, нито на служителите си, те принадлежат на данъкоплатците, а мнението и интересите на тези данъкоплатци засега остават само на хартия в подобни социологически анкети, които е необходимо да прераснат в конкретни административни практики.
Общественото внимание и държавната политика понастоящем са основно насочени към сферата на предлагане чрез регулиране на бюджети и осигуряване на субсидии, но културните организации имат по-широки образователни функции, които надхвърлят икономическата сфера. Културата е деликатна екосистема, в която интересите на създатели и потребители, принципите на обезпеченост и достъпност трябва да балансирани в подходяща форма, която да е устойчива в дългосрочен план.
Авторът благодари на „Маркет линкс“ за предоставените данни, финансирани от НФК в рамките на проекта „Лаборатория „Право на култура“ на сдружение „Фабрика за идеи“ по програмата „Подкрепа за възстановяване и развитие на частни културни организации“.
Стоян В. Сгурев е доктор по социология от Станфордския университет. Член на Управителния съвет на Центъра „Българо-европейски културни диалози“ към Нов български университет.
