„Кралицата майка“ от Манлио Сантанели, превод Аве Иванова, режисьор Стефан Спасов, сценография и костюми Нина Пашова, музика Добрин Векилов – Дони, в ролите Мария Стефанова и Георги Къркеланов, Театър „Българска армия“, премиера на 16 март 2023 г.
„Regina madre“ на Манлио Сантанели е пиеса, съблазняваща и актьори, и публика. Публикувана през 1984 г., тя е играна и се играе по цял свят. На софийска сцена се появява по запомнящ се начин през 2011 г. в „Театър 199“ с Невена Мандаджиева и Владимир Пенев под режисурата на Валентин Ганев и сценографията на Красимир Вълканов. Сега на ход са Мария Стефанова и Георги Къркеланов.
Изходната ситуация и нейното развитие са съвсем прости, в някакъв смисъл даже банални. Петдесетгодишният Алфредо посещава майка си, за да остане няколко дни в нейното жилище, притеснен от последните ѝ медицински изследвания. Оттам тръгва драмата, щедро заредена с комични моменти, действия, реплики и обрати.
Ролята на Регина приляга на Мария Стефанова като кроена по нея. След дълго, над двадесетгодишно принудено сценично мълчание тя се завърна с „Три високи жени“ през 2018 г., може да се каже, с нов профил. През последните пет години тя бива избирана за роли на нахакана, скандална, достатъчно цинична и безогледна възрастна дама, която с все сили отстоява своите вкусове, навици, предразсъдъци, проклетии. Всичко това е налице и тук, но има и надграждане, умножаване на измеренията. Към агресивното и безцеремонно общуване ще се добавят нежността, умилението, загрижеността, любовта към нескопосния в много отношения Алфредо. Мария Стефанова постига нов връх на сценичното си присъствие.
Георги Къркеланов е поливалентен актьор, способен да се справя с широк спектър театрални предизвикателства. Сценичното му „стоене“ се структурира обаче така, че за него е възлова синергията, обмяната на енергии с партньорите на сцената. В последна сметка качеството на неговата работа е в правопропорционална зависимост с качеството на тяхното присъствие. Напоследък той показа със серия от роли, че отприщва сценичната си мощ по-силно в камерни пиеси, които иначе се причисляват към по-висшия пилотаж.
Кривата на похода на Стефанова и Къркеланов чертае твърде разновидни амплитуди. Прехожда се от състояние в състояние, често непосредствено влизащи в противоречие помежду си. Работи се с натрупване на нюанси, най-редовно сривано чрез рязък срез. Майсторското надиграване е в добре подържан синхрон, прави се с видима радост на актьорите един от друг. В последна сметка, постигат се дълбинни екзистенциални внушения без назидателност или външна дидактика.
В синхрон с добре свършената работа на актьорите са сценографското и музикалното решение на спектакъла. Сценографията на Нина Пашова е на пръв поглед бъбрива и педантично натуралистична. В хода на спектакъла обаче става ясно, че в нея няма самоцелни елементи. Всяка дреболия подкрепя и мотивира действието. Музиката на Добрин Векилов – Дони е, обратно, деликатна, предпочитаща да остава стимулиращ фон, отколкото да налага свой ритъм.
Няколкото изключения от това правило са очевидно провокирани от неуспешни режисьорски решения. Имам предвид както ред немотивирано форсирани сцени, така и излишните псевдоатрактивни „пресечки“, чийто фактически ефект е да увреждат зрението на зрителите и да рушат работата на актьорите. Пречка и за зрителите, и за актьорите са и непренебрежимият брой недоизбистрени места в превода. Налице са трудно произносими езикови конструкции, както и несполучливо подбрани идиоми.
Въпреки тези дефекти, които лесно могат да бъдат отстранени, „Кралицата майка“ в Театър „Българска армия“ е силен спектакъл, с мощно естетическо, емоционално и интелектуално въздействие, най-вече благодарение на отличната работа на двамата актьори.
