„Милионерът“ от Йордан Йовков, сц. версия и постановка Николай Урумов, сценография и костюми Петя Боюкова, музика Калин Николов, хореография Татяна Янева, драматург Богдана Костуркова, в ролите:
Константин Икономов, Силвия Лулчева, Добрина Гецова, Димитър Баненкин, Ивайло Калоянчев, Тодор Елмазов, Кирил Бояджиев, Иван Панев, Ирина Първанова, Екатерина Георгиева, Стефания Кочева, Александър Григоров, Снежана Тачкова, Дани Николов. Сатиричен театър „Алеко Константинов“, премиера 23 март 2023 г.
Комедията на нравите „Милионерът“ на Йордан Йовков е писана през 1930 г., но дори и сега – почти век по-късно, е актуална като социална сатира. Тя е от вечните класики, които улавят универсални истини за човешката природа, валидни за всяко време и място. Пиесата е многократно поставяна в различни варианти и с известни актьори – една от най-успешните предишни постановки е тази на Телевизионния театър на БНТ през 1988 г., в която под режисурата на Младен Младенов играят Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Стефан Данаилов, Татяна Лолова, Меглена Караламбова, Цветана Платиканова, Ангел Георгиев, Васил Попов и др. Поставянето на толкова познат текст е предизвикателство за всеки следващ режисьор и екип от актьори заради неизбежните сравнения с предишните варианти и очакванията за нов, различен поглед. Николай Урумов и актьорския екип на Сатиричиния театър са намерили свой театрален вариант на сюжета за мнимия милионер, който лъже, за да се ожени по любов.
Сценографията на Петя Боюкова сполучливо обрисува характера на семейство Масларски като заможни сноби: на стената висят портретите на Масларска (Силвия Лулчева) като „Дамата с хермелина“ на Леонардо да Винчи и на Масларски (Константин Икономов) като „Наполеон на кон“ от Жак-Луи Давид. Впечатлението за провинциалната атмосфера и характерите на останалите се допълва от изпълненията на Димитър Баненкин, Ивайло Калоянчев, Тодор Елмазов и Кирил Бояджиев. Динамиката на действието се допълва от музиката (Калин Николов) и танците на сцената (хореография Татяна Янева), Режисьорът Николай Урумов е подходил към работата с актьорите от актьорска гледна точка – всяка роля изгражда ярък характерен образ и дава възможност за индивидуална изява на всеки на сцената, но отделно от това актьрите са добри и като синхрон и партньорство помежду си.
Жените в сюжета са част от патриархално общество, което ги смята за „слабия пол“, защото мъжете държат официалната власт – кмет, председател на училищното настоятелство и т.н., но всъщност те са силните, които управляват мъжете си. Ярките актьорски изпълнения са съпровождани от спонтанните ръкопляскания на публиката. Всички актьори се справят прекрасно с ролите си, но най-ярко изпъкващи изпълнения са тези на Силвия Лулчева в образа на амбициозната г-жа Масларска и на Добрина Гецова в ролята на г-жа Фъргова – местна клюкарка, която формира общественото мнение. Двете са фурии, които увличат енергиите на всички на сцената и предизвикват фойерверки от смях в залата. Христина (Екатерина Георгиева) и Фанка (Ирина Първанова) са образи, решени в духа на клоунадата, като позите и жестовете им са доведени до пародия – например в сцената с женския бой и скубането на коси заради желания ерген.Костюмите позиционират представлението в 60-те години на ХХ век, действието се развива в провинциално градче, но героите и техните страсти са дежавю на това, което виждаме в съвременната реалност. Политиката се прави от богати за богати, изборите се печелят с купуване на гласове и обещания за служби. Реформи се наричат привилегиите, които се прехвърлят от предишните властимащи към следващите – уличният фенер се премества от къщата на стария кмет пред къщата на новия. Властта не променя важните неща, а прави само козметични промени – бъдещият кмет Масларски няма да сменя канализацията, защото не се вижда, но ще поднови улиците, защото това се вижда. Винаги при всяка власт жертвите са бедните – г-жа Масларска: „И бедни хора има, по една къщичка имат и ти мислиш да я събориш ли?“ Масларски: „Жертви трябват, Дафинке, какво да правим…“. Властта винаги владее информацията: „Аз пиша на редактора. Няма да го напечатат ли? Защо поддържам партия, кога не ще го напечатат? Ще го напечатат не, ами и хоро ще играят!“ Общественото мнение за един човек и отношението към него не зависят от качествата му или липсата им, а само от парите му – доктор Кондов е чужд и неприет, защото е образован и различен, но става желан от всички, заради мълвата, че е милионер. „Хващането“ на богат мъж е основна жизнена задача за жените – при нейното осъществяване се оправдани всички средства. Алчността обединява всички поколения – момите и родителите им са еднакво склонни на всякакви морални компромиси в името на материална печалба.
Всички са подчинени на общественото мнение.Хуморът понякога е най-добрият начин да се говори за сериозните неща. Времената се менят, но не и човешката природа – риалита като „Биг Брадър“,„Ергенът“, „Милионер търси съпруга“ и т.н. доказват, че днес парите са главна житейска цел и награда, за която хората са готови на всичко. Голяма част от обществото продължава да възприема жените като стока, а бракът като финансова сделка. Представлението ще спечели своята публика както със своя хумор и ярки актьорски изпълнения, така и със своето съвременно звучене.
