Александър Гевгелийски Филмовият маратон „Киномания“, който ще продължи до 29 ноември, набира свръхзвукова скорост. Общо 77 филма рият с копита и са готови да полетят на крилете на Пегас към масовата аудитория. Но сред обичайните ленти живеят скромно и неколцина музикални такива. "Опитахме се да селектираме продукциите така, че да заинтригуваме освен кноманите и повечето меломани , предпочитащи различни стилове - от гръндж и дарк уейва, до боса новата и чистата класика!", обяснява Владо Трифонов, подбрал "пеещите" ленти. Ето ги. Започваме представянето им с Kurt Cobain About A Son, САЩ, 97 мин. Това е рокендрол филм, който не прилича на никой друг. Тук няма похвати, присъщи на кабелните телевизии. Режисьорът А. Дж. Шнак , който е и монтажист на лентата, е създал нещо, максимално близко до автобиография на Кърт Кобейн - покойния фронтмен на „Нирвана“. Кадрите илюстрират документираните разговори между Кърт и журналиста Маъл Ейзърад, проведени между 1992 и 1993 и публикувани в книгата му Come As You Are: The Story of Nirvana. Само година по-късно вокалистът се самоубива. Кърт, звучащ на запис, е непринуден, забавен, гневен и прям. Чуваме спомените му за израстването му в северозападните щати, за срещата му с Крис Новоселич и появата на „Нирвана“. Той говори открито за проблемите с депресиите си, наркотиците и славата, за музикалните си вдъхновения и за съпругата си Кортни Лав. На феста е и черно-белият "Контрол", продукция на Великобритания, Австралия и Япония, 2007, 121 мин. Това е филмов дебют на Антъни Корбийн - световноизвестен фотограф и режисьор на клипове. Сюжетът е посветен на твърде краткия живот на един от най-митичните постпънк персони Йън Къртис – вокалист на бандата „Джой Диживън“, знакова личности и на дарк уейв направлението. Снимайки в ярко черно-бяло, Корбийн за пореден път отдава почит на Къртис и приноса му в музиката, както направи и в прословутия си клип Atmosphere, заснет през 1988. Възстановките на концертите са зашеметяващи. Докато отличията са по-скромни – Кан 07 – Наградата на Europa Cinemas и Диплом за дебют, Наградата за нов британски филм и за британски актьор – Сам Райли в ролята на Йън Къртис, Наградата на публиката в Мелбърн, номинация за европейската филмова награда за дебют. Най-новият филм на Джулиън Темпъл предлага хроника на преобразяването на наричащия себе си „устата дребна отрепка“ Джон Мелър в икона на бунтарството под името Джо Стръмър (1952 – 2002) – фронтмена на пънк бандата „Клаш“. Филмът съдържа концертни кадри от цялата кариера на Стръмър, включва неизвестни досега интервюта с него и спомени на хора, които добре са го познавали. Има какво да видят и феновете на екзотичните боса нова и фадо. В центъра на "Поетът на боса новата" е митичният Винисиус де Мораес (1913-1980 ) бразилец по рождение и преди всичко по темперамент. Той е въплъщение на свободомислещия, обичащ литературата човек с космополитна чувствителност, превърнал се в символ на Рие де Жанейро през 60-те години. Живял е широко, женил се е 9 пъти, пиел е без мярка, бил е щедър до глупост и е създал стотици поеми и песни, които въздействат и до днес на новите поколения. През 2006 г. лентата получава две бразилски филмови награди – за най-добър документален филм и музика, а в Сан Себастиан 05 – е отличен в програмата “Латински хоризонти”. Има и 3 номинации за бразилските филмови награди – за режисура, оригинален сценарий и звук. Карлос Саура е режисьор, сценарист и художник на своя "Фадо", продукция на Испания и Португалия, с продължителност 92 мин. Легендарният испанец вече има зад гърба си два документални музикални филма като „Фламенго“(1995) и „Танго“ (1998). Използвайки Лисабон като фон, филмът изследва сложната връзка между музиката и града, както и еволюцията на фадо през годините от неговите африкански и бразилски корени до новата вълна и модерните fadistas. Под музикалното ръководство на Карлуш до Карму филмът представя един от най-красивите саундтраци с уърлд мюзик. "Абсолютната Калас" е тазгодишен продукт на Франция и Гърция, продължава 97 мин. Разказва историята на великата Мария Калас, а поводът е 30-годишнината от смъртта на необикновената оперна дива. Тя е изключителна личност, модна мадона, любовница на Аристотел Онасис, ненадмината интерпретаторка на Белини, Доницети и Верди. Филмът отделя еднакво време за великата музика, създадена от Калас, и за личния й свят. Кариера, слава и богатство, но и гръмки инциденти, обилно отразени във всички медии. Всичко това е показано с уникални архивни кадри, включително и от домашни филми – дори такива, заснети от самата принцеса Грейс Кели. Руският 101- минутен документален филм "Елегията на живота" е посветен на Мстислав Ростопович и Галина Вишневска. Режисьор е Александър Сокуров, който участва в творбата си заедно се Кшищов Пендерецки, Сейджи Одзава и Борис Елецин. Това е първият и единствен разказ за последния музикален Класик и световната оперна Легенда. И тук виждаме уникални снимки, неочаквани интервюта, „Война и мир“, „Болшой театър“, Виенската опера, Санкт Петербург, златната сватба в московския „Метропол“. И над всичко това – великолепна музика. Друг известен руски майстор Павел Лугин се е заел да преведе на киноезика величието на Сергей Рахманинов (1873 -1943) – композитор, пианист и диригент. "Люлякова клонка"е съвсем нова руско-испанска продукция с продължителност от 97 мин. Първата любов на Рахманинов е омъжената циганка Ана Лодиженска и той й посвещава своята Първа симфония. Творбата не е посрещната добре и връзката им се разпада. Младият Сергей спира да пише цели три години. От кризата го измъква приятелката му от детинството Наталия Сатина, която по-късно му става съпруга и му ражда две деца. Революцията през 1917 г. ги принуждава да заминат за Америка, където Рахманинов става близък с Фредерик Стейнуей – шефа на прочутата фирма за производство на пиана. Композиторът свири на неговите инструменти и се утвърждава като един от водещите световни пианисти. Но загубата на руската атмосфера му се отразява доста тежко и завръщането към композирането е много, много по-трудно... И един доста стар мюзикъл на Франция и ФРГ от далечната 1964 г. Но малцина си спомнят фееричната лента „Шербургските чадъри“, със сексимвола Катрин Деньов в главната роля. Режисьор и сценарист е Жак Деми, неговите „чадъри“ го отрупват със заслужена слава – филмът става носител на „Златната палма“, има няколко номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“. Този шедьовър остава незабравим и с прекрасната музика на Мишел Льоран, чиито мелодии отдавна са се превърнали в евъргрийни.