Прозрение
Отдавна беше време да си тръгна,
страхувах се, преглъщах, не посмях,
в очите щастието ми по мръкна,
загубих даже своя смях.
Намирах всякакви причини,
отлагах, лъжех се, уви,
когато вазата на прах се счупи,
то няма начин да се залепи.
Но теб любов аз винаги ще търся,
докато има ме на таз земя,
защото като въздух си ми нужна