Небивало оживление отчитат туроператорите във Велико Търново в традиционно мъртвия за туризъм месец август за старопрестолния град. Двойно и тройно са се увеличили резервациите за хотели, като заявките набъбват лавинообразно за предстоящия уикенд. Мераклиите са от цяла България и от съседна Румъния, от Великобритания и Франция. Причината – оперната гала „Княз Игор”, с която на 7 август се открива фестът „Сцена на вековете“ на Царевец. Шедьовърът на руския композитор Александър Бородин оживява на историческото място благодарение на Пламен Карталов - . създателя и възкресителя на фестивала „Сцена на вековете“.
„Кризата е най-доброто време за правене на опера“, твърди сензационно режисьорът. „Много е лесно да скръстим ръце, да се оправдаем с липсата на средства и да затворим театрите. Това би било пагубно за нацията. Дългът на нас, творците, е да и покажем, че духовността е жива, което е знак, че интелектуалният потенциал на държавата ражда идеи и ги реализира. Пример в това отношение са големите европейски фестивали, които не само че не загиват, но и преживяват интересен подем в условията на икономическа стагнация“, обяснява режисьорът. Като потвърждение на неговата теза от Залцбург долетя новината за големи печалби от продажбата на билети. От Байройт пък идват още по-обнадеждаващи вести – заклети оперни фенове споделиха в репортаж на германската обществена телевизия, че след 10-годишно чакане най-после са се сдобили с билети за традиционния вагнеров фест.
За бг мащабите, естествено, успехите са далеч по-скромни, но съвсем не са за подценяване. В това кризисно време Софийската опера завърши сезона с над 400 000 лева приходи от билети. Екипът си позволи само три седмици ваканция и веднага започна подготовка за фестивала на Царевец. А в средата на август трупата ще влезе в репетиции на „Лакме“, заглавието, с което ще гостува на престижния оперен фестивал на остров Пафос в края на лятото. Оказва се, че и у нас летните фестивали имат шанс не само за оцеляване, но и за активизиране на културния туризъм. Разковничето за успеха е едно – културните институции и общинските власти да заработят заедно. Както се случи във Велико Търново.
Кметът на старопрестолния град д-р Румен Рашев не се поколеба миналата година да възстанови „Сцена на вековете“. „Тогава построихме сцената, която сега ще ни служи отново, без да влагаме в нея нито стотинка! Просто се съсредоточаваме в идеята, че хълмът Царевец е национален културен капитал, където могат да се сглобят на едно място историята и всички видове изкуства – музика, театър, опера, балет. Зад имиджа на „Сцена на вековете“ застава и националният театър в Марибор – оттам вече пристигнаха декорите на „Княз Игор“. Нарочно избрах и българско заглавие, „Цар Калоян“ на Панчо Владигеров. И двата сюжета се развиват в рамките на 100 години. Твърде привлекателни зрелища за ценителите на класическата опера. Напълно съм убеден, че до година-две нашият фест ще влезе в каталозите на световния културен туризъм“, казва Карталов.
Европейският културен туризъм вече се цели във Велико Търново! Авторитетното списание Opera Travel, което публикува най-интересните летни дестинации за опероманите, вече е информирано какво ще се случва на Царевец! И неговите кореспонденти са си запазили билети за всичките представления на историческия хълм. „Opera Travel сондира възможностите да включи и „Сцена на вековете“ в препоръчителните летни оперни маршрути, за които лобира.
Кои са притегателните точки на великотърновския оперен фест? Сцената е ситуирана срещу патриаршеската катедрала. Накъдето и да се обърне зрителят, погледът му се „блъска“ в историята. Има и примамка за баш меломаните - първите сили на операта в Киев са ангажирани за главните роли. Великолепното драматично сопрано Ирина Дац пее Ярославна, Владимир Опенко – Игор, Валентин Пивоваров – хан Кончак. На високо ниво са и българските солисти. Главната цел на режисурата е постигната – съвременният слушател/зрител да бъде емоционално завладян и увлечен активно в действието. А онези всезнайковци, които обикалят света с партитура в ръка, и докато слушат, сравняват с авторовия текст, ще останат очаровани и зашеметени – режисьорът Карталов предлага своя сценичната версия, която завършва с бляскав финал.
Оказва се, че в условията на криза няколко институции могат да обединят усилията си за да се роди атрактивен и печеливш културен продукт! В момента родното Министерство на културата финансира 107 културни институции. Принципът е „ За всеки да има по малко“, та никой да не завижда на другия. Резултатът – парите стигат само за заплати, за другото – всеки да се спасява поединично. По-гъвкавите търсят и намират спасение в коопродукциите, в спонсорството, в европейските програми. А по-консервативните продължават да плачат за пари и да се жалват от поредния културен министър.
„Държавата все повече и повече ще се отърсва от финансовите си ангажименти към театри и опери. Ще ги делегира на общините. Някои кметове ще приемат предизвикателството. Други – просто ще ликвидират културните институции на територията на своите общини. Но аз съм убеден, че в следващите няколко години държавната и местната власт ще намерят общ език, и използвайки капацитета на опитни мениджъри, ще дадат мощна подкрепа за културата“, казва Пламен Карталов.
Данаил Панов, директор на общинския туристически център Царевград Търнов
Продадохме предварително билетите
.jpg)
Общината е осигурила хонорарите на всички изпълнители, които надвишават сумата 170 000 лв. Убеден съм, че в настоящия исторически момент, когато България е вече член на Европейския съюз, оперното изкуство, ще ни свързва особено близко с културните традиции на държавите в него.