Визитка „Малка пиеса за детска стая“ спечели приза „Славка Славова“ на Театър 199 от конкурса за съвременна драматургия. Авторката получи и шанса първата й пиеса да бъде поставена на сцена. Постановката на Галин Стоев следва откровенията на героите – приятели от детските години, които се срещат веднъж месечно, за да играят на игра, измислена от тях. Новината, че един от тях ще се жени, отприщва буря от емоции, в които се оглежда духовният свят на поколението на 30-годишните - с разбити илюзии и неугаснали надежди. Яна Борисова е дъщеря на художничката Анна Тузсузова. Завършила е история на изкуството. Около 17 години работи като галерист. Има приказки за деца, издадени само в Италия, с илюстрации на Анна Тузсузова. - Яна, сред театралните среди в столицата вече се говори за вас като за безспорно талантлив млад драматург. Как приемате своя успех? - С огромна изненада. По принцип не обичам да фокусирам внимание върху себе си. Нямам състезателен хъс, типичен за преуспяващите хора. Когато ми се обадиха, че съм спечелила наградата, бях толкова неподготвена, че дори не знаех как да изразя радостта и благодарността си. Но последва втора изненада – режисьорът Галин Стоев хареса пиесата, подбра най-подходящите актьори, които също приеха текста като свой. И се получи нещо доста приятно. Дори дописвах реплики за актьорите, вдъхновена от това, което те правят на сцената. Снежина Петрова, Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски и Стилиян Стоянов се сляха с героите ми благодарение на умелата режисура на Галин. Няма как да не съм развълнувана и много щастлива. - Явно с Галин Стоев сте си допаднали като театрали... - Удоволствие е да се работи с личност, по-интелигентна и по-опитна от теб. Не се наложи да му обяснявам нито дума от пиесата. Появи се някаква енергия между нас, която я има и в самата пиеса. Забелязах, че актьорите се чувстваха много въодушевени, докато репетираха. Получи се силна творческа среда, в която се вписа и художникът Юлиян Табаков. Той на няколко пъти идваше от Швеция, където живее, за да направи декорите и костюмите за постановката. - Ще се откажете от галерията си заради драматургията? - Може би вече се чувствам готова да говоря свободно за нещата, които ме вълнуват. Ние сме объркано поколение. Беше забранено да показваме емоционалността си. После ни разрешиха, но тогава не знаехме как да изразим себе си, страхувахме се да го направим. Видяла съм и съм преживяла доста неща – естествено, част от тях влязоха в „Малка пиеса за детска стая“. Станах събирач на мигове, които разказах така, както ги усещам. Радвам се, че зрителите на моята възраст реагираха спонтанно – това ме предизвиква да кажа още неща... - Кое най-много ви тревожи днес? - Не остана нещо, което да не ме тревожи. Тук съм родена, тук съм живяла, смятам това място за мое. Нямам намерение да сменям нито града, нито държавата. Мнозина приятели заминаха в чужбина, защото не можаха да намерят мястото си тук. Това е направо тъжно. Но не съм изгубила надеждата, че у нас има хора, които слушат и чуват, които мислят и се опитват да променят света около себе си. Искам да бъда една от тях. Затова реших, че трябва да показвам онова, което пиша. Това ще е моят начин да променям средата. Дори ако само един човек има нужда от мен, пак си струва да опитам. - Какво още да очаквате от „Малка пиеса за детска стая“? - Иска ми се постановката да живее по-дълго, защото наистина е прекрасна. През декември заедно с Галин Стоев ще участваме в среща на млади драматурзи в Париж. Галин ще режисира прочит на текста с френски актьори. Вече е готов преводът, подготвен от Евгени Джуров. Догодина постановката е поканена на театралния фест във Висбаден. - Написахте ли вече втората си пиеса? - Бях започнала една детска в стихове, може би ще я завърша. - А приказките? - Приказките са моята терапия, която ми помага да оцелявам. Сигурно ще дойде моментът, когато и тях ще споделя със зрителите.