Кенеди признава, че харесал българка в Лом
Дипломацията е прозорец към света и познанието. Това доказват и току-що излезлите спомени на Любомир Попов „Един посланик разказва“, които се появяват с логото на изд. „Колибри“. За жалост авторът не дочака книгата си, която хвърля светлина върху малко известни факти от близкото минало. Любомир Попов започва кариерата си през 1948 г. като първи секретар в мисията ни в Лондон, а през 1961-ва вече е първият български посланик в Индия. Следват назначения в САЩ, Египет и Гърция. Попов има редкия шанс да общува с няколко американски президенти, да познава лично харизматичния Джон Кенеди. За срещите си авторът разказва живо и увлекателно с подчертано уважение към хората, с които е общувал.
Мемоарите „Един посланик разказва“ хвърлят светлина и върху двустранните отношения на България с различни държави във важни периоди за развитието на родината ни.
Книгата бе представена снощи в НДК.
35-ият президент на САЩ бе само на 43 години при избирането му. Той и до днес си остава най-младият президент след Теодор Рузвелт. Кенеди е първият, единствен и досега, президент католик. Въпреки пълната свобода на вероизповеданията в САЩ, известно е, че това е протестантска страна, създадена от преселници протестанти.
Кенеди е вторият случай, при който сенатор успява да се добере до най-високия пост в държавата... През 1956 година Джон Кенеди публикува своята книга „Профили на куража“ която имаше огромен успех. В нея бе отразен куражът, проявен от сенатори в САЩ. Тя изразяваше политическото верую на автора. Кенеди смяташе политическия кураж за най- забележителната човешка добродетел. За тази книга той получава престижната награда „Пулицър“, паричната награда от която предоставя на колеж за чернокожи.
Акредитивните си писма връчих на президента Джон Кенеди на 1 юни 1963 година в Овалния кабинет на Белия дом. На срещата присъстваше и водеше бележки Ричард Дейвис – заместник на помощник държавния секретар за Европа. В САЩ речта на връчващия писмата си дипломат и отговорът на президента не се произнасят, а се разменят техните текстове. След това Държавният департамент ги прави достояние на средствата за осведомяване. При Кенеди все още беше запазена практиката президентът да води разговор с чуждия представител, когото е приел.
В хода на разговора съгласно указанията поставих въпроса за премахване на най-тежката дискриминационна мярка, т.е. нормализиране на митата, като на България се предостави режим на „най-облагодетелствана нация“. Основание за това имахме и във факта, че със САЩ се бяхме договорили за уреждане на някои финансови претенции, като предстоеше американското правителство да излезе с декларация , че е за развитие на мирна търговия с България и че дава съгласие за откриване на българско търговско представителство в Ню Йорк. По въпроса за клаузата президентът отговори, че споделя нашите съображения против дискриминационните мерки и е за свободен търговски режим. Поясни обаче, че той няма право да реши този въпрос , който е в прерогативите на Конгреса. Обясни, че е направил неуспешен опит да убеди Конгреса да промени тази позиция, така че не даде надежда за скорошното нормализиране на митата, което означаваше, че главната пречка за развитие на търговските отношения остава.
По инициатива на президента в разговора бяха засегнати и някои политически и дори лични въпроси. Той попита защо според мен Албания, при разрива със социалистическите страни, се е присъединила към Китай, а не е останала със Съветския съюз както България и другите държави от Варшавския договор. Кенеди се заинтересува и защо Георги Димитров, който е бил един от групата ( той си послужи с думата gang, която означава група, но може да се преведе и като банда) около Сталин, все още е тачен в България. Попита за мен лично кога и как съм встъпил в комунистическото движение . Прояви интерес към развитието на България и попита също как е тяхната посланичка г-жа Андерсън, която била негова съпартийка от щата Минесота.
С добро чувство Кенеди си спомни , че малко преди войната, при едно пътуване из Европа, е посетил България. Пътувал с параход по Дунава от Виена и слязъл в Лом. Оттам с влак – през София до Бургас, от където взел параход до Истанбул. При друг разговор Кенеди шеговито бе казал, че в Лом се харесали с едно момиче и продължил престоя си с няколко приятни дни.
За тяхната политика президентът се изказа в най-широк план – искат мир и разбирателство с всички. Бях приятно изненадан, че с президента на САЩ стана един хубав разговор. Изглежда и на него му е било интересно да разговаря с човек от нашата част на света, защото беше говорил в този дух за срещата с мен с посланика в Индия Галбрайт, който споделил това с колеги в Делхи.
