Кой върви по "слънчевата страна на улицата"?
Тия дни издателство "Дамян Яков" представи най-известната рускоезична израелска писателка. Дина Рубина е родена през 1953 г. в Ташкент в семейството на художник и учителка. Цялото й детство преминава сред ярките багри на бащините картини, които запълват всяко кътче на миниатюрната квартира, и дивната романтика на стария град, съхранил спомените на хилядолетна култура.
Тия дни издателство "Дамян Яков" представи най-известната рускоезична израелска писателка. Дина Рубина е родена през 1953 г. в Ташкент в семейството на художник и учителка. Цялото й детство преминава сред ярките багри на бащините картини, които запълват всяко кътче на миниатюрната квартира, и дивната романтика на стария град, съхранил спомените на хилядолетна култура. Семейните традиции приобщават Дина към музиката и литературата от съвсем малка – като дете тя посещава школата към Ташкентската консерватория, тук по-късно се дипломира. Четенето е не само любимо занимание на артистичната фамилия – за Дина литературата е магията, която я владее и до днес и която създава хармонията и убедителната достоверност в нейните книги. Неповторимата атмосфера на Ташкент, невероятното преплитане на езици и обичаи, легенди и митове оказват трайно влияние на чувствителното момиче. Тя е 16-годишна, когато в сп. “Юность” е публикуван първият й разказ. Той е последван от поредица вълнуващи сюжети, които бързо й създават името на млад и интересен автор. Разказите са последвани от повести, новели, есета, романи – повече от 20 книги до днес, преведени на английски, немски, френски, унгарски, иврит, полски, чешки, български.
За утвърждаването на Дина Рубина като писател важно значение има преселването й в Израел през 90-те години. Тук тя намира нови сюжети и герои – вълнуващи и тревожни, нежни и страшни. Интересът към книгите й расте, естествено идват и първите награди – за “Един интелигент се настани на пътя” и “Ето, Месията идва!”. Френските книгоразпространители също й отдават заслужено признание със специалната си награда. Рубина е член на Съюза на писателите на Русия, на Съюза на рускоезичните писатели в Израел и на Международния ПЕН клуб.
Читатели и критици са единодушни - “По слънчевата страна на улицата” е сред най-доброто, написано на руски език през последните години. Книгата е финалист в номинациите за престижните награди “Русский букер” (2006 г.) и “Большая книга” (2007 г.). Събитията в тази пълна със слънце книга се случват в Ташкент – град на една отиваща си епоха, но все още богат с неразказани истории, с живи и оригинални персонажи, с неопознати звуци и несрещани аромати. Героите са криминални типове, но и изумителни таланти – чисти и правдиви образи с дълбоки съдби, нееднозначни и завладяващи. Те са изпълнени с доброта, но и със стряскаща злост; заставят читателя да се смее, но и да страда. Те са многонационална смесица, забъркана от големия талант на Дина Рубина. Тя цялата е в тези свои герои – със спомените на щастливото си детство, с мъдростта и носталгията на натрупания опит. Сюжетът се развива в рамките на две десетилетия и се подрежда като огромен пъстроцветен пъзел – неочаквани обрати стряскат и завладяват въображението, епичното повествование увлича и стимулира ума.
Дина Рубина обича вкуса на сладката отрова да издирваш човека във времето. Търси себе си, но умее да усеща и чужда кожа на раменете си. Рови в своя живот паралелно с разтърсващата съдба на героинята си Вера, дели с нея неповторимо следвоенно детство под гъстия мед на ташкентското слънце, житейските им пътеки се кръстосват по света, където ги отнасят пороите на времето...
Вера Шчеглова още като дете издига около себе си високи светли стени. Очите и сякаш са обърнати навътре, но хищно улавят от околния свят всички отблясъци, сенки, люспици светлина и топлина. Тя рисува мисли, хора, книги, изобразява във фантастичен и карнавален стил стихиите в своята самотна, скитаща и неподчинена душа. Мъже бедоносци са нейни спътници из дебрите на пустошта... До мига на усещането, че е намерена завинаги.
„По слънчевата страна на улицата” е платно, на което са нанесени мигове от тъканта на времето – същностно и неуловимо, безмерно и мимолетно, неизбродно тъмно и сладостно светло. Когато затвориш последната страница, дълго още оставаш във вълшебния и пленителен свят на тази книга. С единственото желание отново да я отвориш.