Четенето на „Пролетен сняг“ е литературно пиршество, което предлага както магията на "превъзходно изградена сюжетна интрига, така и пищното обилие от интра- и интертекстуални съотносимости, които провокират възприемането на прозаичния текст като поетичен.” казва изследователката Клео Протохристова.
Мишима Юкио е един от най-значителните и най-коментирани японски писатели на ХХ век. Завършва право в Токийския университет, но скоро след дипломирането си се отдава изцяло на писателските си занимания. Автор е на 40 романа, пише поезия, есета и съвременни Кабуки и Но пиеси. Мишима е номиниран два пъти за Нобеловата награда за литература. Критиката го утвърждава като емблематична фигура на японската култура от десетилетията след Втората световна война. Наричат го японският Хемингуей, сравняват го с Джойс, преводи на творбите му се издават буквално по целия свят, а драматургичните му произведения се играят на най-престижните сцени.
Юкио Мишима (14.01.1925, Токио - 25.11.1970, Токио) има живот роман, произведение на изкуството. Истинско име - Хираока Кимитаке. Роден в семейство на високопоставен държавен чиновник. Първото си значително произведение създава на 16 години - романтичната повест «Цъфтящата гора». Не успява да попадне в армията по време на Втората световна война. Работи във фабрика, учи немско право в Токийския императорски университет, завършва го през 1947 г. През 1948 г. работи в Министерство финансите, пише първото си голямо белетристично произведение - «Крадец» . Романът «Изповед на маската» (1949) го прави известен. Той е последван от «Жажда за любов» (1950), «Забранени удоволствия» (1951), «Шумът на вълните» (1954), «Дълга пролет» (1956), «Златният храм» (1956), «Разклатената добродетел» (1957), «Домът Киоко» (1959), «След банкета» (1960), «Патриотизъм» (новела, 1961), «Красива звезда» (1962), «Меч» (новела, 1963), «Коприна и проницателност» (1964); пиесите «Нейно височество Аои» (1955), «Рози и пирати» (1958), «Тропически дървета» (1960), «Кото, носеща радост» (1963), «Маркиза дьо Сад» (1965), «Моят приятел Хитлер» (1968); «Моряка, когото отхвърли морето (роман, 1963), «Слънце и стомана (есета, 1968), тетралогията «Море на изобилието» («Пролетен сняг, «Тичащи коне, «Кулата на мъглата, «Падението на ангела, 1966-1970). За своя 45 г. живот написва 40 романа (15 от които са екранизирани приживе), 18 пиеси, десетки сборници с разкази и есета, пише и киносценарии.
Режисьор и актьор в театъра и киното, дирижира симфоничен оркестър, занимава се с карате и кендо, тежка атлетика, пилотира бойни самолети, извършва 7 околосветски пътешествия. В творческата си и обществена дейност се сражава срещу онова, което нарича безплодност на съвременния буржоазен свят. В последните години от живота си защитава монархическите идеи и самурайските традиции. През 1966 г. играе главната роля във филма «Патриотизъм», поставен по едноименното му произведение. В края на есента на 1966 г. влиза в «силите за самоотбрана», а през лятото на 1968 г. със свои средства създава военизираната организация «Общество на щита», която наброява около сто души, като целта й е защита на монархията. На 25.11. 1970 г. Мишима и четирима негови млади последователи от «Обществото на щита», въоръжени с мечове, влизат в щабквартирата на Националната отбрана в Токио и се опитват да вдигнат бунт срещу «твърде мирната конституция». Мишима произнася 10-минутна реч пред хиляди военослужещи, планът му се проваля и той се самоубива, извършвайки сепуку.
Най-амбициозното произведение на Мишима е романовата тетралогия „Морето на плодородието“, върху която писателят работи от 1965 година до последните часове на живота си. Тя включва романите „Пролетен сняг“ (1967), „Побегнали коне“ (1968), „Храмът на зората“ (1969) и „Разпадането на ангела“ (1970). Поредицата е посветена на живота в Япония от началото до 70-те години на ХХ век и проследява преражданията на един и същи дух в различни превъплъщения.
“Пролетен сняг” е самостоятелен и завършен роман. Действието в романа се развива в Токио през 1912 г. сред затвореното общество на иммперския двор и старата аристокрация – свят, в който започват да се промъкват външни хора – богати и жизнени фамилии, необременени от традициите, което ги превръща в силни претенденти за социална и политическа власт. Семейство Мицугае принадлежи именно към този зараждащ се нов елит. Заради амбициите на родителите синът е отгледан в изисканото семейство Аякура, което принадлежи към изчезващата аристокрация. Това възмъжаващо момче се раздира от противоречията на сблъсъка между традиционните ценности и настъпващите промени. Той страстно обича и с привидно същата страст мрази Сатоко – изтънчената и смела дъщеря на семейство Аякура. Той изгаря от желание по нея и в същото време я отблъсква, съзнанието му е като парализирано. Но шокът от нейния годеж с един от принцовете му разкрива силата на чувствата, които изпитва към Сатоко, и го тласка към една неизбежна и обречена любов.
Ето как критици и литератори приемат този негов роман: “Пролетен сняг” – шедьовър на един от най-гениалните писатели на нашето време - Дора Барова. “Мишима е като Стендал в своите прецизни психологически анализи, подобно на Достоевски в неговото изследване на тъмните разрушителни личности.” Christian Science Monitor и „Морето на плодородието“ е литературно наследство от величината на Пруст. National Review.
Великолепното пресъздаване на миналото, схващането за преходността на красотата и щастието, умелото дирижиране на културни феномени и отделни човешки съдби прави “Пролетен сняг” един от основополагащите романи в японската литература. С появата и на останалите книги от тетралогията, които отразяват социалния, естетически и морален анализ на Мишима за живота в Япония до 60-те години на XX век, последното му произведение се превръща в шедьовър на един от най-гениалните писатели на нашето време.
