Полският културен институт София организира вечер, посветена на „Преводите и преводачите на Чеслав Милош в България”. С участието на поета Ришард Криницки и преводачите на творчеството на Чеслав Милош - Вера Деянова, Силвия Борисова и Камен Рикев. С тази литературна вечер Съюзът на преводачите в България, Полският институт в София и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” ще отбележат Международния ден на преводача 30 септември - датата на смъртта на светеца-покровител на тази професия св. Йероним (342-420 г.)

2011 е обявена от Полския сейм за Година на Чеслав Милош. В последните месеци на българския книжен пазар, благодарение на себеотрицателния труд на преводачката Вера Деянова, по инициатива на Полския институт в София издателство „Балкани” издаде четири книги с творби на изтъкнатия полски поет и нобелист - стихосбирките „На брега на реката. Избрана поезия” (прев. Вера Деянова) както и преизданията на книгите „Поробеният разум” и „Крайпътно кученце” (прев. Вера Деянова) и „Долината на Иса” (прев. Галина Билинска).




Издателство „Сиела” подготвя за издаване стихосбирката „Това” в превод на Силвия Борисова и Камен Рикев За преводите ще говорят литературните критици Божидар Кунчев, Светозар Игов, Калина Бахнева, Марин Бодаков, както и самите преводачи.
Присъстващите ще могат да разгледат изложбата „Чеслав Милош – 100 години от рождението” от Музея на литературата във Варшава. Целта на изложбата е да припомни полския нобелов лауреат и неговото творчество - стихове, проза, преводи и есеистични творби. Кратък календар съобщава най-важните факти от биографията на поета и заглавията на поредните му творби. Текстът е илюстриран със снимки на Милош от различни периоди от живота му. Наблегнато е върху поетичното наследство на Милош, важни програмни стихотворения, превърнали се в поетически манифести.

Чеслав Милош (1911-2004), лауреат на Нобелова награда за литература (1980) е роден на 30 юни 1911 г. в Шетейне в семейство със земеделски традиции. Благодарение на държавна стипендия през 1934-35 г. учи в Париж. След завръщането си работи в “Полско радио”, най-напред във Вилно, а после във Варшава. По време на Втората световна война е ангажиран в нелегалния културен живот. Издава антология със заглавие Независима песен, а в сборник Спасение включва военна поезия, в която разглежда ролята на писателя в епохата на тоталното унищожение. “През окупацията осъзнах общественото значение на литературата, а нацистките жестокости повлияха върху съдържанието на моите стихотворения”.

След войната, когато властта в Полша е поета от комунистите, започва дипломатическа кариера. Работи като съветник по културните въпроси в САЩ и Франция. През 1951 г. отказва да се върне в страната. В парижката „Култура”(емиграционно месечно списание с антикомунистически профил) публикува статия със заглавие „Не”, в която обосновава решението си да остане в Западна Европа, с което предизвиква голям скандал в партийно-литературните среди на ПНР. „В моята страна доста късно - чак през 1949 –1950 г., поискаха от писателите и хората на изкуството да признаят без уговорки „социалистическия реализъм”. С изненада открих, че не съм способен на това” – пише авторът в книгата си „Поробеният разум” (1953), анализирайки методите за манипулиране на интелигенцията. През 1960 г. е поканен в Калифорнийския университет да изнесе цикъл от лекции по полска литература. Заселва се в Бъркли и поема катедрата по славянски филологии. През 1976 г. получава Гугенхаймова стипендия, две години по-късно - The Neustadt International Prize for Literature.

Чеслав Милош е превеждан на много езици. Получава международна слава като поет и есеист. В края на 1980 получава Нобелова награда за литература. Същата година получава титлата dоctor honоris causa от Католическия университет в Люблин (Полша). До 1989 г. публикува основно в парижката „Култура” и в Полша (извън цензурата). От 1989 г. живее в Бъркли и Краков. Продължава да пише и издава (в т.ч. 1991 – Далечни покрайнини; 1992 – В търсене на отечество; 1995 – Метафизична пауза; 1997 - Крайпътно кученце; Азбука на Милош; 2004 – Приключенията на младия ум; Пътуване във времето).