Правителството с премиер Росен Желязков е стабилно и отстрани изглежда, че много правилно си управлява.

Има парламентарно мнозинство, което го подкрепя. Това стана ясно при гласуването на Закона за държавния бюджет, както и когато бе отхвърлен поисканият от партията "Възраждане" вот на недоверие.

Тогава разбрахме, че опозицията ще продължи да си опозиционерства, ще клечи пред портите на властта и все за нещо ще хленчи или ще се чумери. А правителството ще продължи да си управлява. Това написа в профила си във "Фейсбук" бившият евродепутат Александър Йорданов. Поводът са вотовете на недоверие срещу правителството.

Ето какво пише още той:

Тази сутрин прочетох весела новина. Три опозиционни партии в българския парламент се канят да внесат нов вот на недоверие на правителството. Весела ми се стори тази новина, защото дори от леглото се вижда, че е янлъш работа, т.е. сбъркана по същество.

Ще се мучи в парламента без файда. А безсмисленото дърлене в него е вид корупция. Прелива се от празно в пусто и така денят отминава, а заплатката: кап, кап, капе! Нима това не е корупция? Получаване на едни лесни пари?

Но пък може и някой олигарх да се е бръкнал в кесията, за да плати за такъв вот? Антибългарски сценарий, губи време и парички на данъкоплатците.

Корупцията е новата опозиционна струна на която се изпълнява поредната изтъркана парламентарна мелодия. Както впрочем дълго време бе и с прословутото "върховенство на закона", след това с "Гешев" и т.н. А животът си върви, нижат се годините му. И тъжно и весело!

Разбира се, искането на вот на недоверие на правителството е важна част от работата на опозицията. Но ако е наистина работа, а не словесна гаргара, както наскоро се получи с такъв вот. Очевидно е, че в 51-то Народно събрание опозицията не е в състояние да свали правителството. Тя е слабичка. А е слабичка, защото е разединена. Дори и омразата не успява да я обедини. Но пък омраза има - към Борисов, Пеевски, Урсула фон дер Лайен...

Допускам, че е възможно задкулисно опозиционерите от ПП-ДБ например да се договарят с опозиционерите от "Възраждане", МЕЧ и "Величие". Но нямам информация. И няма откъде да имам.

То тези договорки, ако ги има, тайно се вършат. Но е факт, че опозицията без да се обедини не може правителството да свали. Независимо за какво тя ще му иска вот на недоверие.

Но дори и да се обедини, на опозицията пак няма да й достигат гласове, за да гътне правителството. За целта са нужни предатели "отвътре", т.е. такива които са готови да предадат своите управляващи партии и да обслужат опозиционния кеф. С други думи, мерак има, лафът върви, но силицата я няма.

Правителството с премиер Росен Желязков е стабилно и отстрани изглежда, че много правилно си управлява. Има парламентарно мнозинство, което го подкрепя.

Това стана ясно при гласуването на Закона за държавния бюджет, както и когато бе отхвърлен поисканият от партията "Възраждане" вот на недоверие. Тогава разбрахме, че опозицията ще продължи да си опозиционерства, ще клечи пред портите на властта и все за нещо ще хленчи или ще се чумери. А правителството ще продължи да си управлява.

Налице следователно е нормална за демокрацията ситуация, подредена според народния вот. Или както би казал нашият Апостол на свободата: "Народно управление и всекиму своето". Затова и си мисля, че няма нужда примерно Цветанка Ризова или Лора Крумова да се нервят. Нека ни погледнат по-благо, с добри очи от екрана.

Познат ми е и протестърският манталитет на някои наши "сутрешни водещи", но искам да им кажа, че бира може да се пие и без да се кисне на Орлов мост. Ето и пример. У нас е по-спокойно от съседните ни държави Турция, Гърция, Румъния, Сърбия и Северна Македония. И е така, защото нашият народ има умерен характер. Не е нервак.

Доказано е исторически, че той в своите дела винаги е влагал ум и мяра, т.е. умереност. Такива са всички наши етнически групи - българска, турска, ромска и дори тези нашенци, които не могат да се самоопределят етнически. Всички те са хора на ума и мярата. Малки изключения се случват, но с малки изключения правителство не се сваля.

Истината е, че българските граждани и когато подкрепят, и когато критикуват едно управление, те го правят умерено. Чужди са ни истеричните крайности типични за някои изостанали в развитието си народи.

Примерът е пред очите ни - Русия. В тази страна всичко е: или- или. Или "белите" или "червените"! Тя и затова катастрофира редовно. В началото на ХХ век, когато "червените" побеждават, нашият добър по душа народ, приютява "белите" бежанци. Но в средата на века ни окупират "червените" и се намират нашенци, малцинство естествено, които започват да им подражават.

Резултатът от това подражание бе, че те разгониха фамилията на държавата ни. Провалиха я. И изминават вече 35 години откакто лека полека, с умерен ход вървим напред, изкатерихме баира.

И сега сме в мечтания Европейски съюз, както и в силния Северноатлантически алианс. Но стигнахме дотам с ум и мяра. От началото на годината сме и пълноправен член на Шенгенското пространство по въздуха.

Хвъркаме със самолетите без паспортна проверка. И сега сме пред прага на Еврозоната. Сигурен съм, че ще влезем и в нея. Затова и няма защо някои да изпадат в истерия. Хубаво ще бъде. Дори и да не вярвате, пак ще бъде хубаво. Изобщо, приятно е да се живее в нашата умерена България.

Ето какво мисля и за нашите парламентарни партии.

ПП ГЕРБ запазиха и доразвиха своите позиции и влияние в страната. Това показва, че тази партия е ръководена добре и е управлявала успешно страната ни през годините. Явно я разбира политиката. Затова и гражданите гласуват за нея и то много убедително.

СДС пък е партията, която в коалиция с ГЕРБ дава спокойните и конструктивни политически решения, включително и в общинските съвети. Това прави добро впечатление. Помага на България.

БСП разбра, след години на празно репчене, останало й като наследство от комунистическия период, че е добре да свърши някаква народополезна работа. И отстрани изглежда, че това прави в момента. Дори германските социалдемократи вземат пример от нашите социалисти и искат да управляват с тамошните ГЕРБ-СДС, т.е. с ХДС-ХСС.

ИТН напусна пустословния популизъм и в момента се доказва като партия, която може реално да помогне на страната ни. И помага.

ДПС - Ново начало има обрано парламентарно поведение.

При всички важни за страната решения тази партия заема правилна позиция - подкрепя стабилността и сигурността на държавата ни, като настоява управляващите да продължават да работят в интерес на хората. Опитаха се да и поставят "санитарен кордон", но тя го преодоля с лекота. И дори получи признание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

АПС, макар и с много мрънкане, подкрепя правителството. Спъват я "обръчи от фирми". "Гумите" й са поомекнали, но в политиката и това се случва.

"Продължаваме промяната" олевява с бързи темпове и става все по-популистка партия. Когато бе гласуван вотът на недоверие към правителството тази партия избра поведение на скатаваща се опозиция.

Избяга от гласуването. Същевременно се кани и тя да внесе такъв вот и то по никое време - посред лято. Дано се намери някой журналист да каже на пепейците, че това е глупост. Защото дори и прокремълските партии да подкрепят този вот, то пак няма да са достатъчно гласовете за сваляне на правителството.

"Да, България" очевидно имат вътрешни търкания. Председателят им хвърли кърпата и избяга при жена си в Брюксел. Той си знае защо. Чета сега, че има доста мераклии за нов председател, но който и от тях да бъде избран, все тая. Партията издиша.

ДСБ опровергаха името си.

Защото е факт, че за силна държава се работи, когато си в управлението. Там се решават проблемите. Там се показва какво може една партия. А в момента демократите за силна България всъщност работят като опозиция за слаба България. Те имаха възможност да помогнат на страната ни, но сами се отказаха от нея. И сега правят компания на "Възраждане", МЕЧ и "Величие". Хахал да им е изборът!

"Възраждане" няма възраждане. Поведението на тази партия няма нищо общо с умерения български национален характер. По-скоро в него съзирам болшевишки синдром. Затова и тази партия ще види власт на върба в сряда.

МЕЧ са партия толкова, колкото аз съм космонавт. Винаги, когато чуя как говори техният лидер си припомням комедията "Горе от ума" на Грибоедов и по-точно думите на Репетилов. Ето ги:

Чацки: Но защо, кажи, беснеете вие толкова?

Репетилов: Шумим, братец, шумим...

Та затова МЕЧ ще види власт на кукуво лято.

"Величие" пък е партия, която напълно опровергава името си. Защото е недопустимо клизмата, с която тази партия влезе в парламента, дасе нарича така. Прогнозата ми е, че и тя ще види власт, когато цъфнат налъмите.

И няколко думи за президента. По всичко личи, че той ще си изкара и втория мандатец. А не трябваше. Голямото шоу с него ще бъде догодина.
Това виждам отстрани и пожелавам по-малко ядове във Фейсбук. И да си пазим нервите за някой интересен футболен мач или за радостта от края на Путиновия режим.