Опитният политик камуфлира продължаващата вътрешнополитическа криза с демонстрация на активно участие в международните дела. Въпреки сътресенията у дома президентът на Турция остава уверен, че трябва да играе ключова роля на световната сцена.

Именно това става ясно от речта му, която произнесе на Дипломатическия форум в Анталия (ADF), който беше открит вчера в турския курорт Белек в провинция Анталия.

Тази година в него участват около 450 представители от 140 страни, включително над 20 държавни и правителствени ръководители. Темата на тазгодишния форум е „Връщане на дипломацията в един фрагментиран свят“.

Говорейки пред тази представителна аудитория, Реджеп Тайип Ердоган обяви , че „Турция няма да толерира опитите за потапяне на Сирия в нова вълна на нестабилност и ще продължи да подкрепя новата администрация в Дамаск, обвинявайки Израел, че се опитва да разпали сектантски и етнически конфликти в тази близкоизточна страна.“

В пространната си реч турският лидер обясни основите на външната политика на Турция и позицията на Анкара по текущи глобални и регионални въпроси, по-специално Сирия и продължаващите кланета, които Израел извършва срещу Палестина.

Според него Tурция напълно подкрепя новите лидери на Сирия, които свалиха Башар ал-Асад в "революцията от 8 декември", в усилията им да възстановят страната и да защитят нейния суверенитет и териториална цялост. Ердоган подчерта, че Турция никога няма да позволи страната да изпадне в нестабилност.

„Турция беше една от страните, които пострадаха най-много от 14-годишната гражданска война в Сирия “, каза той, цитирайки 911-километровата граница между двете страни. „След революцията от 8 декември не можем да пропуснем възможността да установим дългосрочна стабилност не само в Сирия, но и в целия ни регион.

Наричайки освен това атаките на Израел срещу Сирия и Ливан заплаха за регионалния мир и стабилност, Ердоган също обвини режима на Нетаняху, че се опитва да провокира нови религиозни и етнически конфликти в Сирия. Турският лидер говори за диалога си с колегите си от САЩ и Русия за Сирия и подчерта, че всички споделят обща позиция за защита на териториалната цялост на тази страна, пише изданието.

Световната политика страда от липса на хуманност и справедливост и основната причина за това влошаване е продължаващата агресия на Израел срещу палестинците в Газа, смята Ердоган.

„Да се изправим срещу тази тирания и да дадем най-решителен отговор е не само наш братски дълг, но и наш дълг към човечеството“, каза той, обвинявайки Израел в „геноцид и държавен терор“.

„Докато Израел продължава своя терор в Газа, нарушава прекратяването на огъня и продължава да хвърля бомби върху невинни хора, ще бъде много трудно да се постигне траен мир в Близкия изток“, продължи Ердоган, припомняйки, че единственият път към мира е приемането на решението за две държави.

Tурция иска мир и просперитет в региона и се застъпва за диалог и дипломация за разрешаване на всички проблеми, каза президентът. Що се отнася до отношенията със САЩ, Ердоган изрази надежда, че двустранните връзки ще се развият при администрацията на Тръмп и обемът на търговията ще нарасне до 100 милиарда долара.

Що се отнася до отношенията с Русия, те се „развиват. Ние сме фокусирани върху развитието на отношенията“. По мнението на Ердоган, приоритетна задача на страната сега е постигането на бързо уреждане в Украйна, за което, според него, е необходимо сключването на справедливо и трайно мирно споразумение.

Държавният глава припомни, че страната му е предприела много стъпки за тази цел, включително размяна на пленници /затворници/ в рамките на Черноморската инициатива и „Истанбулския процес“.

А в отговор на изявленията, че пътят на Турция към ЕС вече е затворен, Ердоган каза: "Искам още веднъж да подчертая: пълноправното членство в ЕС остава наша стратегическа цел. Ние сме готови и възнамеряваме да заемем мястото си в ЕС." Ердоган повтори, че Турция играе стратегическа роля в своя регион и извън него като член на НАТО, и призова ЕС да не изключва Турция от усилията си за оформяне на нова архитектура за сигурност на континента.

Още в първия ден от откриването на форума президентът на Турция се срещна с пристигналия нов глава на Сирия Ахмед ал-Шараа и му съобщи, че Турция ще продължи „дипломатическите си усилия“ за премахване на международните санкции срещу страната му.

„По време на срещата президентът Ердоган каза, че Турция приветства факта, че тези, които искат отново да цари хаос в Сирия, няма да получат такава възможност и каза, че следващите години ще бъдат години на стабилност, просперитет и мир в Сирия“, се казва в изявление на дирекцията за комуникации на турското президентство.

Коментирайки речта на Ердоган на форума в Анталия, гръцкият вестник "Вима" обръща специално внимание на думите му, че "имайки втората по големина армия в НАТО, Турция е готова да поеме отговорността за европейската сигурност в бъдеще, по-специално за отбранителната индустрия, която направи скок напред през последните години", и затова той "не може да си представи европейската сигурност без Турция".

Изданието посочва със задоволство думите на Ердоган, че "работим за създаване на положителна атмосфера с Гърция". Що се отнася до желанието на Турция да се присъедини към ЕС, турският лидер обвини европейските страни, че не показват "необходимата воля да прокарат процеса на членство за нас в рамките на ЕС, понякога от страх, понякога от предразсъдъци ", - отбелязва гръцкият вестник.

Настоящата политическа реч на Ердоган в Анталия беше първата от началото на жестоките опозиционни протести в Турция след ареста на опозиционния лидер, популярния кмет на Истанбул Екрем Имамоглу. Поради тази причина наблюдателите смятат засилената активност на Ердоган на международната арена като опит да се отклони вниманието от острите вътрешни проблеми, фокусирайки се по всякакъв възможен начин върху активността на Турция на международната арена.

Но, както обикновено, думите му често се разминават с действията му. По този начин, след като обяви намерението си да „работи за създаване на положителна атмосфера в отношенията с Гърция“ и други страни в региона, Турция непрекъснато предприема стъпки, които пречат на това.

По-специално, Анкара активно се опитва да попречи на изпълнението на стратегическия проект за изграждане на подводен електрически кабел Great Sea Interconnector (GSI) – най-големият енергиен проект в Средиземно море, предназначен да свърже енергийните системи на Европа, Кипър и Израел и който се подкрепя активно от Атина.

Както беше съобщено на 10 април от гръцкия вестник Katimerini , източници в турското министерство на отбраната отправиха заплахи срещу Атина и Никозия във връзка с новината, че работата по инсталирането на подводния електрически кабел е възобновена.

Министерството предупреди, че без да се вземат предвид интересите и съгласието на Турция, която има най-дългата брегова линия в Източното Средиземноморие, и Турската република Северен Кипър, както Анкара нарича северната част на острова, която заема, „продължаването на проекти в Източното Средиземноморие, които Гърция и трети страни планират“, е невъзможно. Министерството заплаши, че „няма да се поколебае да използва власт“ срещу тези, които „заплашват сигурността на кипърските турци “ .

По същия начин няма забележим напредък в кипърското уреждане. Tурция продължава упорито да настоява за признаване на така наречената Севернокипърска турска република, която създаде в окупираната северна част на Кипър и която не е призната от никого, освен от самата Анкара.

Така на неформалната среща за кипърското уреждане във формата „Пет плюс ООН“, проведена в Женева през март, свикана от Антонио Гутериш с участието на президента на Република Кипър Никос Христодулидес, лидера на кипърските турци Ерсин Татар, министъра на външните работи на Гърция Йоргос Герапетрис, министъра на външните работи на Турция Хакан Фидан и британския заместник-държавен секретар по европейските въпроси Стивън Дюти, няма пробив.

Всяка от страните упорито държи на своето: кипърският президент Никос Христодулидес отново даде да се разбере в навечерието на срещата, че кипърските гърци нямат намерение да се откажат от инициативата за създаване на двуобщностна, двузонална федерална република - идея, срещу която Анкара и кипърските турци категорично се противопоставят.

А лидерът на кипърските турци Ерсин Татар, завръщайки се у дома след тази среща, заяви , че „ако в Кипър има две страни и ако в крайна сметка решение в Кипър ще бъде намерено само чрез сътрудничество между двата народа и държави, тогава трябва да се развие култура на сътрудничество преди това.“ С други думи, Татар даде да се разбере, че турската страна в Кипър е готова да развива сътрудничество с Никозия, но само в рамките на „два народа и две държави“.

Що се отнася до изявлението на турския лидер за желанието на Турция категорично да се присъедини към ЕС, въпреки всички приказки, Брюксел категорично не иска това сега, задоволявайки се с настоящия статут на общото митническо пространство.

Турция никога няма да бъде приета в Европейския съюз, защото ЕС смята страната за заплаха в политически, икономически и културен смисъл, каза турският политолог Икбал Дуре. Според него ЕС изобщо не се нуждае от една от най-големите мюсюлмански страни в съюза, която неминуемо ще заеме водеща позиция в него.

В същото време Анкара и Брюксел не са заинтересовани от прекъсване на отношенията, въпреки периодичните епизоди на политико-дипломатически шантаж: в действителност Турция, която е тясно свързана с Европа икономически, все още не е готова да се откаже от проевропейските елементи на своята външна политика, смята И.Дюре.

Така че думите си остават думи. А желанията са си желания. Защото реалността сега е такава, че ролята, която организаторите на помпозния дипломатически форум претендират да играят в международните дела, едва ли е по силите им в настоящата кризисна ситуация.

Автор: Владимир Малишев ; Превод: С.Т