Приеха промените в Закона за културното наследство

Александър Сивилов

Промените в Закона за културното наследство, които закриват Националния институт по опазване на недвижими културни ценности и дават възможност за регистрация на колекции без официален документ, бяха гласувани вчера със скандал. „За“ тях гласуваха депутатите от ГЕРБ и „Атака“, „против“ – всички останали. Според новите текстове Националният институт за опазването на недвижими културни ценности се закрива, а контролът се прехвърля върху министъра на културата. Освен това поправките дават възможност за регистрация на движими културни ценности без изисквания досега официален документ за произхода им. Срещу промените се изказаха от парламентарните групи на Коалиция за България, Синята коалиция, РЗС и ДПС.
„Аргументът за закриване на института, защото там имало корупция, е смешен. Със същия аргумент може да се закрие и Националната агенция „Пътна инфраструктура“ или някое министерство“, заяви пред „Класа“, депутатът от Коалиция за България Петър Курумбашев. Втората причина, заради която левите са срещу промените в закона, е премахването на официалните документи за движимите културни паметници, което издавало лобизъм от страна на ГЕРБ.
„Сега вече може с всеки договор, заверен при нотариус, да се докаже собственост върху някое антично съкровище. Трябва държавата да може да контролира тесен кръг от предмети, които се смятат за национално и световно богатство. С този закон няма как да контролираме дали те не напускат територията на страната“, обясни левият депутат.
„В България има регистрирани 39 хил. недвижими паметника на културата. Ежегодно между института и министъра се движат между 3500 и 4000 преписки за тях. В института се извършваше цялата предварителна оценка на всяка сграда или друг паметник и се даваше в министерството. Сега министърът ще трябва да работи сам“, каза пред „Класа“ членът на комисията по култура и депутат от СДС Ваньо Шарков.


Божидар Димитров: Нужен е нов нормативен акт

Този закон и за чеп за зеле не става. Той е по-скоро закон за археологическото наследство, а не за цялото културно наследство. В археологията ритоните и фиалите, които са ценни, са един процент, ако не и по-малко от всичко, което излиза от земята. Оттам излизат грънци и парчета, хиляди изтрити и нечетливи монети и т.н. Аз не виждам с какво те са по-важни от икона на Захари Зограф или ръкопис на Презвитер Козма или Йоан Екзарх. Така се получава, когато се изработва от неспециалисти закон за културно-историческото наследство. Трябва нов цялостен закон, който да реши всички проблеми.

Станете почитател на Класа