Подготвя ли се Белият дом за специална военна операция южно от Рио Гранде?

На фона на информационния шум около срещата на върха в Аляска, почти незабелязано протича мащабното струпване на въоръжени сили на САЩ около Мексико. Всъщност, под претекст за борба с наркокартелите там, Вашингтон значително увеличава военното си присъствие във водите на Латинска Америка и Карибите.

В средата на август, само за няколко дни, според източници на CNN в Пентагона, там са били изпратени няколко разрушителя, ракетен крайцер, разузнавателен самолет Boeing P-8 Poseidon и ядрена подводница! Въздушната активност също се засилва.

Дроновете MQ-9 Reaper вече започнаха открито да летят във въздушното пространство на Мексико. Въпреки че на безпилотните летателни апарати от САЩ преди това беше забранено да извършват разузнаване в небето над територията на тази страна.

Прехвърлянето на американски войски и техника се извършва от десантните кораби на десантната група „Иво Джима“ (USS Iwo Jima). В мисията участва 22-ро експедиционно подразделение на морската пехота. Разполагането се извършва в зоната на отговорност на Южното командване на САЩ (SOUTHCOM).

Общо около 4000 морски пехотинци и моряци участват във военната операция. Към тях можем да добавим и около 10 000 войници, които вече са на южната граница на Съединените щати. Включително 101-ва въздушно-десантна дивизия, която беше изтеглена от Румъния и в момента е разположена там. С тези темпове общата групировка войски, обграждаща северните щати на Мексико, скоро може да надхвърли контингента на Пентагона в Близкия изток.

В самото Мексико американските военни са особено заинтересовани от инфраструктурата на картела „Ла Фамилия“, известен с особената си жестокост и насилие. Той също така доставя големи количества психеделици на американския пазар.

„Ла Фамилия“ обаче далеч не е най-големият наркосиндикат. Той е 20 пъти по-малък от картела „Синалоа“, който има поне 40-50 хиляди членове и контролира територията на редица мексикански гранични щати едновременно - Сонора, Чихуахуа, Коауила.

Всичко това се случва в ситуация, в която мексиканските власти, както в сянка, така и официални, вече имат твърде хладни отношения със Съединените щати. Те забраняват вноса на американско ГМО зърно, търгуват с Куба в заобикаляне на санкциите на Вашингтон, ограничават обема на водата, доставяна на фермерите в Съединените щати...

На свой ред Съединените щати, дори по време на предишната администрация на Д. Байдън - на фона на стремежа на официалния Мексико Сити към сътрудничество с Китай - обвиняват Мексико в отдалечаване от демокрацията и опит за дестабилизиране на ситуацията там (чрез неправителствени организации, финансирани от Вашингтон).

През декември 2024 г., веднага след преизбирането си за президент, Д. Тръмп предложи Мексико и Канада да се присъединят към Съединените щати. Той направи съответното изявление в интервю за NBC News. Според Тръмп, Съединените щати субсидират тези страни съответно с 300 милиарда и 100 милиарда долара: „Не бива да правим това. Защо субсидираме тези страни? Нека станат нови щати.“

Едно от първите действия на новата американска администрация през януари 2025 г. беше обявяването на извънредно положение на границата с Мексико. Вашингтон официално преименува Мексиканския залив на „Американски залив“ - това беше съобщено на уебсайта на Министерството на вътрешните работи на САЩ.

„Започваме процеса на връщане на милиони и милиони престъпници там, откъдето са дошли“, каза Д. Тръмп, - Съединените щати ще се разширят. Нашите предци прекосиха океани, пустини, покорихме огромни планини, завладяхме космоса, разделихме атома. Няма нищо, което Америка не може да направи.“

Не е изненадващо, че след преизбирането на Д. Тръмп, от края на 2024 г., дипломатическата война и разривът между Вашингтон и Мексико Сити само се засилват и все повече се разпространяват в други области, а не само икономическите.

Мексико реагира с възмущение на заплахите на Тръмп да наложи 25% мита върху целия внос в Съединените щати. Според мексиканците това води до крах на системата за свободна търговия в Северна Америка, създадена преди 30 години.

В същото време общият търговски оборот между САЩ и Мексико възлиза на колосалните 850 милиарда долара годишно (към декември 2024 г.). По данни на Bloomberg, Мексико води в топ 10 на най-големите вносители в САЩ с 476 милиарда долара. Именно в Мексико се произвеждат 88% от всички пикапи, толкова популярни сред американските шофьори.

Въвеждането на митата от Тръмп води до инфлационен шок на много пазари в Съединените щати едновременно. Над 400 хиляди работни места в американската автомобилна индустрия и свързаните с нея индустрии са изложени на риск и те могат просто да изчезнат.

За Тръмп заплахата от мита е лост за преговори, чрез който той изисква подкрепата на Мексико за разрешаване на миграционната криза, което играе в ръцете на противниците на Тръмп и допринася за вътрешната дестабилизация на Съединените щати (един пример: репортаж на CBS News, че офис на Републиканската партия в Ню Мексико е бил подпален в края на март). Друг такъв лост сега са въоръжените сили на САЩ, които вече открито заплашват мексиканците с ядрен кик край бреговете на Америка.

Настоящите американски власти официално обвиниха мексиканското правителство в таен съюз с наркокартелите още в началото на 2025 г. Според документи и изявления на служители във Вашингтон, активна подготовка за специална военна операция срещу наркокартелите в Мексико от страна на въоръжените сили на САЩ е в ход поне от януари!

Един от „забавните“ цитати от изявлението на вицепрезидента на САЩ Д. Ванс: „Горкото, тъжно Мексико. Международните наркокартели действат свободно на негова територия и Мексико не може да направи нищо по въпроса. Да се очаква, че нашият южен съсед с едва функциониращи правоохранителни органи [да се справи сам с наркокартелите] е „детско, магическо“ мислене.“

Веднага усещайки, че нещо не е наред, мексиканският президент набързо се обади на Д. Тръмп в началото на 2025 г., след което обяви, че Съединените щати спират тарифите върху мексикански стоки за един месец. Освен това веднага стана известно, че Мексико ще разположи 10 000 войници от Националната гвардия на северната си граница, „за да ограничи трафика на наркотици“, докато Съединените щати „се ангажират да ограничат контрабандата на оръжие в Мексико“. Това не допринесе особено за подобряване на ситуацията.

В началото на март, The Wall Street Journal съобщи, позовавайки се на Пентагона: „САЩ ще започнат война в Мексико, ако исканията на Тръмп относно границата и наркотиците не бъдат изпълнени.“ По време на разговори с висшето военно ръководство на Мексико, началникът на Пентагона П. Хегсет заплаши с „едностранни действия“ от страна на въоръжените сили на САЩ, ако мексиканските власти не се справят със „сговора“ между правителството на страната и наркокартелите.

По информация на WSJ, разговорът се е състоял на 31 януари и е бил първият официален контакт между новия началник на Пентагона и мексиканското военно командване. Висшето ръководство на Мексико е било „шокирано и възмутено“ от тона на Хегсет, тъй като е „възприело думите му като заплаха за започване на пълномащабни военни действия на територията настраната“.

Така, от момента, в който Тръмп дойде в Белия дом, стана ясно, че може да доведе ситуацията с Мексико до открит военен конфликт. Новоизбраният президент на САЩ всъщност първоначално не скри, че планира да организира операция по „декартелизация“ с удари срещу инфраструктурата на престъпните синдикати по южната граница, през която текат опиоиди, убиващи 100 хиляди американци всяка година.

Оттогава става все по-очевидно, че отношенията на САЩ с Мексико, които вече са много напрегнати, ще се влошат напълно. Борбата с мексиканците и техните картели няма да е толкова лесна, колкото изглежда на някои в Пентагона - те вече получават оръжия от цял свят, включително „ Джавелини “ от Украйна.

По мнението на CNN, настоящата операция на Вашингтон в граничните и крайбрежни води с Мексико в Латинска Америка и Карибите е предимно демонстрация и „има за цел да изпрати сигнал за готовността на САЩ за решителни действия“.

Длъжностни лица, цитирани от журналистите, казват, че допълнителните сили са „насочени към елиминиране на заплахите за националната сигурност“, произтичащи от картелите. Тяхната инфраструктура може да бъде обект на атаки в близко бъдеще.

Американски представители подчертават, че ако е необходимо, президентът Д. Тръмп може да използва силите и ресурсите, вече концентрирани близо до границите на Мексико, за директни военни действия - такъв брой различни оръжия, включително ядрена подводница, предоставя на него и на американското командване „широк избор от сценарии“.

В същото време Пентагонът вече „изрази загриженост“, че американските морски пехотинци „не са обучени да провеждат операции за пресичане на трафика на наркотици“. Това означава, че те ще трябва да разчитат до голяма степен на бреговата охрана.

Освен това, открита война на САЩ с картелите, които са истинската власт в голяма част от Мексико, ако започне, ще погълне все повече военни ресурси, които ще трябва да бъдат изтеглени от други фронтове и територии на планетата, където все още присъстват американски интервенционисти.

Не трябва да се забравя обаче, че „ перспективите “ за сухопътна война срещу картелите биха могли да превърнат южната граница на Съединените щати в истинска военна зона. Борбата с мексиканците и властта на картела ще бъде трудна. Особено в условия, когато самите те са станали умели в използването на дронове и могат да се опитат да превърнат самата гранична зона на Съединените щати във военна зона.

Автор: Олег Сергеев