- Г-н Татарски, ще закривате ли 53 общини с население под 6000 души, каквито идеи има в общественото пространство?
- Искам да подчертая, че нито аз, нито някой от моите колеги, нито министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев е споменавал за закриване на общини, защото редът за промяна на населените места е точно определен в Закона за административно-териториално устройство и в Конституцията на Република България в чл. 136. Там е описан редът, по който това може да стане. Съжалявам, че тази тема се експлоатира толкова дълго време злонамерено с политически цели и за манипулиране на населението в малките общини, които всъщност заслужават по-голямо внимание и подкрепа. Промяната на границите на територията на една или друга община и присъединяването на част и цяла община към други става единствено и само след провеждане на допитване до местното население. Ако вотът е положителен, тогава се тръгва по процедурата, която минава през общинските съвети на едната и другата община, които се обединяват. След това трябва да бъдат приети от областния управител, минава през Министерския съвет и чак след това с указ на президента промяната в територията става факт. По време на този процес може да бъде взето решение от МС, например по целесъобразност, и да не бъде изпълнена волята на населението. Трябва обаче да подчертаем дебело, че цялата процедура започва с допитване до местното население и нищо не може да се случи без неговото съгласие.

- Тогава защо в общественото пространство се появи информацията, че тези общини ще бъдат закрити?
- Наистина 53 общини в момента не отговарят на Закона за административно-териториално устройство на Република България, чл. 8. Според него за създаването на нова община тя трябва да има 6 хиляди души население, но в параграф 7 на същия закон е казано, че съществуващите общини при влизането в сила на закона, независимо дали отговарят на тези изисквания си остават действащи. Така че и тук нещата са разписани ясно и точно. Въобще не може да става дума за закриване. Друг е въпросът, че трябва да се работи в посока на подкрепа на тези малки общини. Те така или иначе имат по-малък ресурс за развитие. В подпомагането трябва да се включат всички институции, областните управи и дори по-големите съседни общини. Това всичко е залегнало в стратегията за децентрализация. Тя е разработена от Съвета по децентрализация. Неговият председател е министърът на регионалното развитие. Стратегията не е измислена от това правителство, тя е разработена още през 2002 година. В съвета участват представители на различни организации и институции, включително и общините. Целта на стратегията е да направим по-равномерно и адекватно развитието на всички общини. На второ място, благодарение на нея, очакваме да се подобри качеството на обслужване на хората и ,трето, да има едно специално отношение към малките териториални единици. Ние в момента разработваме план за изпълнението на тази стратегия за периода 2010 – 2013 година.

- Какво ще включва този план?
- При разглеждането на плана ще има възможност за участието на Националното сдружение на общините още при разработването на мерките по него. Благодарение на него децентрализацията ще започне да придобива някакво конкретно фактическо измерение. Досега само се говореше. Имаше стратегия, но никакви действия. Ние ще започнем да я осъществяваме стъпка по стъпка. В резултат на дебата вероятно ще се предложат и конкретни идеи за усъвършенстване на административно-териториалното устройство на страната. То обаче ще бъде на базата на едни широки дебати и ще спазва напълно конституционните и законовите условия, които съществуват. Ако предложим законова промяна за трансформация на общините, това би означавало да нарушим конституционните правомощия на хората. На този етап искам отново да подчертая, че никой не говори за закриване. Говори се за подпомагане на тези по-малки общини и оптимизиране на условията в тях.

Интервюто взе Александър Сивилов