"В сравнение с времето на господин Джоунс, подобряването на условията е огромно. Цитирайки цифрите с пронизителен, сопнат глас, (прасето) Скуилър показа на животните в детайли, че са имали много повече сено, повече овес, повече рапица, отколкото са имали по времето на господин Джоунс, че са работили по-малко часове, че водата за пиене е била с по-добро качество, че са живеели по-дълго, а детската смъртност е спаднала и че са имали повече слама в кошарите и са страдали по-малко от бълхите.Животните вярваха на всяка дума. Истината беше, че господин Джоунс и всичко, което представляваше той, се бе изтрило напълно от умовете им. Но без съмнение, беше по-лошо в онези времена.
Скуилър им казваше де факто онова, което им харесваше да вярват".
Този фрагмент е част от политическия роман "Фермата на животните", написан през 1945 г. от Джордж Оруел и показва по забавен начин как работи политическата манипулация. Макар че след свалянето на "господин Джоунс" и поемането на властта във фермата, животните живеят така, както и преди (де факто, много по-лошо), свинете, които са начело на новото общество, си създават апарат за пропаганда, който трябвало да убеди останалите, че колкото и да им е зле, "преди е било по-зле". И, обяснява още Оруел, макар че тенденцията на животните била да изтрият от паметта си "господин Джоунс" и да се съсредоточат върху проблемите на настоящето, свинете се грижели никой да не забравя бившия фермер.
Спомних си този фрагмент от "Фермата на животните", виждайки колко енергия хвърлят Понта и хората около него, за да върнат в общественото полезрение периода отпреди идването на власт на Социал-либералния съюз (СЛС - съставен основно от сега управляващата Социалдемократическа партия и вече опозиционната Национално-либерална партия - бел. ред.). А празненството в Палата на парламента на тригодишнината от падането на правителството на Унгуряну (десноцентристкият премиер Михай Ръзван Унгуряну бе свален с вот на недоверие от СЛС на 27 април 2012 г. - бел. ред.) отвежда пропагандната акция на Понта във висоти, които дори романът на Оруел не достигна.
"Днес се навършват три години от началото на края на режима Бъсеску. Не забравяме и не прощаваме! Бъсеску, Удря, Нъстасе, Блежнар, Бок, Фалка, Предою или Пиналти ограбиха Румъния, унизиха румънците и въведоха най-пагубния политически режим! (...) Докато сметките на Румъния нарастваха неоправдано, те се договаряха с умните момчета (румънските медии наричат така собствениците на привилегировани фирми, които сключват изгодни договори с държавата - бел. ред.), Видяновци и Предоювци се криеха в Монте Карло и изпращаха в телевизиите клоуни, индивиди като Блежнар". (Сорин Блежнар - бивш шеф на националната данъчна администрация, обвинен в укриване на данъци при търговия с петролни продукти - бел. ред.).
Само тези кратки фрагменти от посланието от социалдемократическото празненство в парламента говорят много за намеренията на (премиера Виктор) Понта.
Вероятно само в Северна Корея лидерът на управляващата партия изпитва нужда да празнува публично поемането на властта.
В една демократична държава три години от смяната на един премиер чрез вот на недоверие в парламента е най-много повод за бира с приятели. И то, ако искаме да бъдем снизходителни, защото всъщност истинските причини за празнуване за едно правителство, намиращо се в служба на държавата, би трябвало да бъдат съвсем други.
Например премиерът би трябвало да организира подобно празненство в момента, в който румънците се сдобият с първата магистрала от единия край на страната до другия. Или когато влезем в групата на първите десет страни от ЕС по отношение на средната работна заплата. Или когато бъдат създадени онези един милион работни места, обещани от СЛС през 2012 г. Или когато влезем в Шенгенското пространство.
Бих могъл да продължа до утре списъка на постиженията, които заслужават едно малко празненство, организирано от премиера, който е начело на страната. Но, за наша жалост, три години след поемането на властта, Понта може да се похвали с едно-единствено значимо постижение: че е станал премиер. Не ви ли идва да отворите шампанското и да излезете на улицата от радост?
За Понта няма значение, че много от хората, които се трудят в тази страна, така както са го правили преди "историческия момент от 2012 г." и ще продължат да го правят отсега нататък, ще се почувстват засегнати от маскарада, поставен на сцена в Палата на парламента. На тези румънци трябва да им съобщя една лоша новина: премиерът не го интересува това, защото е вече в предизборна кампания за 2016 г. И как можеш да се позиционираш по-добре за бъдещите битки, ако не се позовеш на миналите победи?
В следващия период ще чуем още за "моментът 2012″, а пропагандата около Понта ще опита да ни убеди, че сега е много по-добре отпреди. Ще кажете, че вече сме ваксинирани към подобни манипулации, а доказателство за това са президентските избори от ноември 2014 г. Тогава имаше ясна алтернатива на кандидата на Социалдемократическата партия (т.е. Виктор Понта) и той се казваше Клаус Йоханис, кмет на град Сибиу. Сега обаче нещата са малко по-сложни, тъй като новата Национално-либерална партия дори още не е намерила своя път.
Ако нещата не се променят в кратък срок, пропагандата на Социалдемократическата партия ще има догодина лесната мисия да каже на хората, че Понта се бори де факто с Демократично-либералната партия (тази, която бе свалена през 2012 г.), която от опортюнизъм лъсна имиджа си със слабата част от Социал-либералния съюз (тоест Национално-либералната партия).
Събитието от миналия понеделник би трябвало да бъде сериозно предупреждение за новата Национално-либерална партия (която бе създадена чрез обединение между старата Национално-либерална партия и Демократично-либерална партия - бел. ред.), която ще трябва да докаже бързо, че е реална алтернатива на управлението на Социалдемократическата партия, че не е нито Демократично-либералната партия, нито по-слабата част на Социал-либералния съюз. А ако не разбират какво може да направи до 2016 г. пропагандата на Понта, им препоръчвам да прочетат докрай романа "Фермата на животните" на Оруел. Биха могли много да научат.
БТА
