България е една от малкото държави в ЕС, в която, с избора й от парламента, се дава независимост на Комисията за енергийно и водно регулиране, заяви депутатът от ГЕРБ и председател на комисията по енергетика в НС Делян Добрев в интервю за БНР: „Хубавото е, че избрахме най-накрая такъв състав на КЕВР от Народното събрание. Това е процес, който стартирахме още през XLI НС, когато внесохме законопроект. С преждевременния край на XLI НС той не можа да мине. Опитахме се в закона за енергетиката преди един месец да дадем по-голяма самостоятелност на КЕВР да определя своя бюджет. За съжаление ограничения в Конституцията и в Закона за държавния бюджет не ни позволи да им разрешим те сами да определят бюджета. Но знаете, че между първо и второ четене на закона за бюджета народните представители могат да увеличат разходите на Комисията, така както сметнат за добре. Сега даваме независимост чрез избор на този регулатор с ясен мандат, за да няма политическо вмешателство. От друга страна трябва да осигурим и финансовата независимост, когато гласуваме бюджета . Мисля, че в НС има консенсус, че трябва да им бъдат дадена по-голяма финансова независимост".
За ролята на регулатора Добрев обясни: „Много важно е комисията да се включи в провежданите реформи в енергетиката. През годините, освен мегаломанските проекти, съществуват и много неефективности при управлението на държавните дружества. там трябва да бъдат ограничени разходите и КЕВР може да помогне при тази оптимизация на разходите. Надявам се те да подкрепят БЕХ и министерството в това да се оптимизират разходите в дружествата".
Според Добрев е възможно да видим развитие по преговорите с американските централи още през другата седмица: „Надяваме се на предоговаряне на условията по дългосрочните договори, които да намалят крайната цена чрез цената, която плащаме за разполагаемост. Но понеже още вървят преговори, не е коректно да споменавам конкретни проценти. По-скоро преговори с Westinghouse не продължават, защото българската страна постави условия за това Westinghouse да бъде инвеститор в проекта с 49% и да няма опция да излезе от проекта една година преди централата да бъде пусната в експлоатация. Няма как такова излизане от проекта да се счита за инвестиция. При прилагане на акционерното споразумение, така както е подписано от кабинета на Орешарски, означава, че двете страни осигуряват финансиране. Едната в размер на 30%, българската - в размeр на 70 процента. Една година преди пускането на централата българската страна трябва да плати тези проценти на Westinghouse тези 30% и да стане собственик на централата. Българската държава трябва добре да прецени дали да влиза в такава авантюра. И тя прави точно това".
