Г-н Бакърджиев, прогнозата, която направихте миналата година, че ЕС няма да ни търпи като нарушител номер едно в обществените поръчки, се сбъдна. Как ще коментирате с днешна дата факта, че ЕК започва ревизия на обществените ни поръчки?

Съвсем естествено е Европейската комисия да бъде разтревожена от положението с обществените поръчки в България, тъй като в последните няколко години съвсем основателно се засили усещането за увеличаване на корупцията в сектора. Последното редовно и след това служебното правителство на България с необяснима упоритост прикриваха, че има проблеми с обществените поръчки и това е една от причините да не се справим добре с усвояването на европейски средства. Още в началото на 2012 г. ЕК обяви, че в България корупцията се засилва, а изводът беше опрян върху данни на „Евробарометър“, показващи, че доверието в българските институции е спаднало до критични нива и надеждата на българите е фокусирана върху очакването с външна помощ от ЕС да се постигне справяне с тези проблеми. Според същото проучване в периода 2010-2011г. върху всеки четвърти гражданин е оказван натиск за даване на подкуп и 85% от българите сочат като най-сериозен проблем в страната именно корупцията, а тя съвсем логично се свързва с обществените поръчки, защото чрез процедурите за възлагане на обществени поръчки се разпределя публичния ресурс. Проблемите на България с корупцията и нарушенията при възлагането на обществените поръчки не датират от последните пет месеца, а доста преди това. Ще ви припомня, че Европейската комисия още през юни 2011г. прие пакет от мерки за борба с корупцията, който предвижда специален механизъм за наблюдение и оценка на всичките 27 страни-членки. Както всички знаем, само за България и Румъния е установен и се прилага специален механизъм, проследяващ процесите и борбата с корупцията на високо равнище. През месец май 2012г. в писмо до Институт за правни анализи и изследвания г-жа Саастамойнен - началник отдел „Правосъдие по граждански дела“ в ЕК заяви, че Комисията е осведомена за съществуващите слабости в България и нейната правосъдна система. Тогава ЕК увери експертите на ИПАИ, че следи развитието на нормативната база в България, системата на правосъдието, въпросите свързани с възлагането на обществени поръчки и останалите системи на националното законодателство. Предвид информацията обменяна с ЕК по тези въпроси от нашата организация и разговорът с г-жа Вивиан Рединг през месец юли тази година за мен не е изненада мисията, планирана за края на месец ноември. Ще имаме проблеми, докато не осъзнаем, че България не е изолирана територия, на която всеки може да си прави каквото иска. Нека да подчертая, че проблеми с обществените поръчки има във всички държави-членки на ЕС, но в България тези акценти са по-силни, вероятно поради ниския стандарт на живот, често променящата се нормативна база, липсата на капацитет и некомпетентността на експертите при малките възложители и т.н. Освен това се чувствам длъжен припомня, че и в други страни-членки на ЕС са установени нарушения и злоупотреби в тази област, дори и в самата Европейска комисия преди време избухна скандал с разпределянето на публични средства, който коства оставки на ниво еврокомисари, така че и централната европейска власт не е облечена напълно в бяло. Този извод се подкрепя и от факта, че ЕК приема антикорупционни мерки за всички страни-членки, защото са установени нарушения почти във всяка една страна, но просто процентът нарушения вероятно е по-различен от този в България.

ЕК от години ни препоръчва повече прозрачност в обществените поръчки - има ли нагласа във властта да се справи с тази задача?

Много често с колеги сме се питали какво може да се направи в краткосрочен план за отслабване на корупционния натиск? Възможният отговор е - установяване на задължителна, но разумна прозрачност в системата. Не може да се отрече, че последните изменения на ЗОП изработени от екипа на вицепремиера Бобева съдържат механизми, които ще доведат до рязко повишаване на прозрачността. Така например предвижда се задължение за възложителите да публикуват на сайтовете си всички документи свързани с възлагането и изпълнението на договорите за обществени поръчки, което на пръв поглед ще осигури максимална публичност прозрачност, но считам, че това ще създаде други проблеми. Първо, за да отговорят на завишените изисквания за прозрачност възложителите следва да осигурят по-мощни сървъри, които да могат технологично да осигурят предвидената за оповестяване на сайта информация. На второ място следва да бъде осигурена необходимата за сканирането на съставените документи техника, тоест отново разходи за възложителите, произтичащи пряко от измененията на закона. На следващо място следва да се отбележи , че част от документацията за възлагате на обществени поръчки има специфичен обем, размери и характер, които особености предполагат възложителя да разполага с техника с определен капацитет. Ето няколко несъобразени с действителността предложения за изменение на ЗОП, които ако се приемат в този вид – представете си какво ще се случи с малките общини – ще ги направим насила нарушители. Извън тези аргументи ми се струва, че прекалената публичност ще доведе до увеличаване на скандалните разкрития, свързани с различните нарушения при възлагането на обществени поръчки.

През месец октомври на миналата година направихте още една прогноза - че България ще върне огромни суми на Европейската комисия заради нарушения при обществените поръчки, която тогава сякаш разбуни кошер с оси. Сега тази информация не изненадва никого - как си го обяснявате?

Спомням си ясно момента, когато тогавашния министър Дончев вероятно провокиран от прогнозата ни, в сутрешния блок на BTV се оплете в обяснения, опитвайки се да докаже, че направените от нас изводи са неверни. Времето показа неадекватността на това поведение. Попитайте сега г-н Дончев стои ли още зад твърдението си изразено пред националното радио в началото на октомври 2012 г., че България няма как да загуби европейски пари, заради нарушения при обществените поръчки. Днес вече не се отхвърля с неадекватни аргументи предположението, че България сигурно ще изгуби около 150 млн. евро по ОП "Конкурентноспособност“, както и че към месец март по ОП "Развитие на човешките ресурси" на риск от изпълнителната власт са били изложени 92 млн. евро, че е тежко състоянието, до което е доведена от предходното правителство ОП "Регионално развитие", че за периода 2010-2012г. са налице различни проблеми, като забава в реализацията на проектни дейности заради различни нередности при обществените поръчки; незадоволително качество на фактическото изпълнение на инфраструктурните проекти, което влачи като естествена последица забава на верификацията им; тромави контролни процедури на управляващите органи; разнопосочна практика при налагането на финансови корекции и други проблеми, които старателно бяха прикривани от изпълнителната власт в периода 2009-2013г. Въпреки приетия от правителството на г-н Орешарски план за минимизиране на риска от загуба на средства и ускоряване на усвояемостта по оперативните програми, съфинансирани със средства от СКФ на ЕС, аз лично не съм оптимист, че може да бъде направено много за усвояването на средствата. В този смисъл предстои да видим колко пари ще изгубим от този програмен период, заради неадекватното поведение на изпълнителната власт в последните няколко години. Година след направената прогноза едва ли някой се съмнява, че България е на път да загуби много пари от европейските финансови фондове, поради бездействието или некомпетентността на администрацията и безконтролното, а често и неоснователно обжалване на процедурите за възлагане на обществени поръчки.

Защо според вас толкова голям процент обществените поръчки са компрометирани и на какво се дължат основните нарушения, които се констатират при обществените поръчки?

Вгледайте се в практиката на КЗК и ВАС, свързана с обществените поръчки и ще установите, че наистина креативността и иновациите в стремежа на администрацията да бъде нарушаван ЗОП е възхитителна. Мисля, че срещу изобретателността и жаждата за нарушаване на този закон може да въздейства само установяването на ясни правила, драстично, но разумно повишаване на прозрачността във всички процеси и установяването непреодолим принцип - нарушаването на правилата да води до налагането на адекватна и неотменима санкция - за всеки. В противен случай нагласените и манипулирани обществени поръчки още дълго ще ни преследват. Прочита на Междинния доклад от проучването на Института за правни анализи и изследвания показва, че кметовете на ГЕРБ са начело на непрестижната класация по нарушения на ЗОП, вероятно поради липсата на кадри, които владеят материята свързана с обществени поръчки, както и поради невероятната самонадеяност на част от градоначалниците, които работеха на принципа: „Ние сме на власт, ще се оправим“. Пример за подобен тип поведение е кметът на Созопол Панайот Рейзи (ГЕРБ), който в прав текст пред bTV поиска отмяна на предварителния контрол върху обществените поръчки. Друг пример може да бъде фактът, че кметове от ръководството на НСОРБ през 2012г. с принадлежност към ГЕРБ заявиха, че ЗОП трябва да бъде променен така, че обжалващите обществените поръчки да бъдат максимално затруднени, което е абсурдно. В общи линии наистина корупцията в обществените поръчки е сериозен проблем пред българските власти, срещу който все още липсва ясно формулирана държавна политика.

Мисията на Генерална дирекция "Вътрешен пазар и услуги" на ЕК идва у нас, за да изследва лошите практики на обществените поръчки с европейски и държавни средства. Какво да очакваме от проверката?

Спомняте ли си, че в началото на октомври миналата година Брюксел стартира проверка на плащанията към Румъния по четири оперативни програми, които доведоха до санкции в секторите - регионално развитие, околна среда, транспорт и конкурентноспособност. В последствие финансирането на Румъния бе спряно. Със сигурност спиране на финансирането щеше да ни се случи, ако управлението на евросредствата бе продължено в духа на последните три-четири години. В началото на тази година ЕК на висок глас обяви, че корупцията сериозно ерозира доверието в публичната власт и нейните институции, като създава пречки пред пазарите и конкуренцията в съюза. За противодействие на тези процеси от ЕК бе предприета политика по събиране и анализ на информация, с цел формиране на антикорупционни мерки в държавите-членки, с което свързвам и предстоящата мисия на ГД "Вътрешен пазар и услуги" на ЕК. Ако си спомняте ЕС обяви, че планира обединяване на данните от мониторинга на GRECO, OECD, UNCAC и неправителствения сектор, сред които попада и изпълняваното от Института за правни анализи и изследвания проучване, за да формулира препоръки за антикорупционни политики към страните-членки. Напълно обяснимо е защо ГД "Вътрешен пазар и услуги" ще се занимава с изследване не само на действащите български правила, но и с плановете на правителството да ги промени. Всички станахме свидетели как еволюира процеса по изменение на ЗОП, а обяснението за тази метаморфоза е огромния лобистки натиск оказван от определени среди. Сериозен отпор срещу конкретни промени в закона например – подборната уредба на публичната покана и съобразяването й с общите принципи на закона, носенето на отговорност от АОП за дадените на възложителите указания и др., бе упражняван и от администрацията на средно ниво, което е най-вероятната причина за отстъплението на вицепремиера Бобева от първоначално заявените намерения. Хората познаващи нормотворческия механизъм знаят, че депозираните от правителството текстове в парламента ще претърпят още сериозни промени, които в още по-голяма степен ще изкривят първоначалната идея. Ето го обяснението на въпроса – защо мисията ще се интересува освен от евентуалните злоупотреби с еврофондовете, от начина за възлагане на обществени поръчки за сметка на държавния бюджет, така и от измененията в нормативната база, регулираща обществените поръчки. От предстоящата проверка мисля, че следва да очакваме нейните резултати да намерят отражение в доклада на ЕК по Правосъдие и вътрешни работи, формиран в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка, който се очаква да излезе в средата на месец януари следващата година. Сигурен съм, че в доклада на обществените поръчки в България отново ще бъде отделено специално внимание, какъвто бе подхода при последния мониторингов документ.

Оказва се, че при почти 70% от търговете е участвал само един кандидат, което се обяснява с качеството на документациите за участие, изготвяни за точно определени кандидати. Как ще коментирате това?

Най-критикувани в последните четири години са механизмите за възлагане на обществените поръчки, провеждани в България, както и тези в Румъния, заради съществуващи проблеми при прилагането на ЗОП. На практика големият проблем при възлагането на обществените поръчки в България са хората, които прилагат ЗОП. Ето защо ЕК подготвя списъци с "белите" - прозрачни и "черните" - непрозрачни възложители, последните от които, поради липса на честни и прозрачни процедури за възлагане на обществени поръчки по всяка вероятност ще срещат откази от възстановяване на средства по конкретни проекти, финансирани изцяло или частично от бюджета на ЕС или ще станат обект на подходящи рестриктивни мерки. Такива са намеренията на Европейската комисия.

Може ли да се каже, че еврофинансирането на България е поставено под условието - честни и прозрачни обществени поръчки и постижимо ли е това за българските условия?

В началото на годината Европа заяви, че има твърдото намерение да спира пари и заради липса на реформи, а България трябва да приеме и изпълнява 14 стратегически документа, за да не бъде санкционирана. Освен това сред поставените от ЕК четири допълнителни условия, неспазването на които може да доведе до пълното спиране на средствата, първото място е запазено за гарантирането на честни и прозрачни процедури за възлагане на обществени поръчки – непреодолим проблем за страната ни. Това предполага положителен отговор на поставения въпрос. Освен това още на 18 юли 2012г. в Доклада за България на Европейската комисия до Парламента и Съвета, българските власти бяха изрично предупредени за съществуването на проблеми, свързани с обществените поръчки, чрез акценти в специален раздел на документа, свързан с нарушенията в тази област. Какво направиха тогавашните управляващи – имитираха, че упреците не са насочени към тях. Когато Европейската сметна палата констатира отсъствие на адекватен контрол върху обществените поръчки в регионалната политика, енергетиката и транспорта на България, също липсваше адекватна реакция на тогавашните управляващи, което няма нужда от коментар. За съжаление трябва да признаем, че в България и към днешна дата не се спазват в необходимата степен принципите и разпоредбите на европейското и националното законодателство, регулиращо възлагането на обществените поръчки. Трябва да се направи едно уточнение, а именно, че не всички възложители са недобросъвестни, но за съжаление обществото поставя всички под един знаменател.

Сбъдна се и друга ваша прогноза - Брюксел е поставил България сред рисковите страни, поради големият брой грешки в проектите по оперативните програми – при 80% от санкционираните от ЕК проекти са наложени финансови корекции заради проблеми с тръжните процедури. Какъв е вашия коментар?

Припомням ви, че през месец юли на 2012 година Европейският комисар по правосъдие, основни права и гражданство и Вицепрезидент - г-жа Рединг и Еврокомисарят за данъците и митническата политика г-н Шемета поискаха въвеждане на единни санкции за злоупотреби с пари от еврофондовете в рамките на Европейския съюз. На практика това беше първата от очакваните реакции на Европейската комисия срещу нарушенията в процедурите по възлагане на обществени поръчки, с които е печално известна и България. Една от легалните дефиниции, които се очаква да приеме Европейската комисия е понятието „предварително уговорени търгове“, което не е непознат феномен в нашата страна. Така също очакваме ЕК да поиска страните членки на ЕС да синхронизират наказанията за умишлени злоупотреби със средства от европейските фондове, предвидени в националните законодателства, както и да бъде конституирана подкрепената от повече от 10 страни-членки Европейска прокуратура, която ще преследва и корупцията при обществените поръчки. Според данните представени от Еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малстрьом, икономическите загуби в резултат на корупцията в целия Европейски съюз се оценяват на около 120 милиарда евро годишно, което напълно оправдава създаването на централен разследващ орган. Освен това България си има различни специфични проблеми пи възлагането на обществени поръчки, като например проблемите с компетентността на оценяващите комисии, тъй като съгласно изискванията на ЗОП експертите, които формират състава на тези комисии трябва да притежават опит и придобита образователна степен или квалификация, гарантиращи специфични и задълбочени познания и практика сферата на конкретната обществена поръчка. Тези изисквания обаче в някои случаи се оказва, че са си останали на хартия и затова се стига до незаконосъобразни решения. Например от началото на годината четиринадесет пъти средства са разходвани с помощта на некомпетентни комисии в общините Русе, Велинград, Трявна, Каварна, Столична община – район Банкя, Ботевград, Никопол, Кюстендил, Лъки, Чирпан, Кайнарджа, Тутракан, Нови Пазар, Карлово, в рамките на тази година се бележи ръст на това нарушение. Контролната дейност на Сметна палата и Агенцията за държавна финансова инспекция разкрива цяла плеяда нарушения при възлагането на обществени поръчки. Именно тези данни, освен практиката на КЗК и ВАС ползва Институт за правни анализи и изследвания при проучването, предназначено за ЕК.

*Петър Бакърджиев е председател на УС на Института за правни анализи и изследвания