На първо място трябва да бъде политическата стабилност, заяви управителят на БНБ Иван Искров по време на дискусията на тема "България - накъде след кризата", предаде репортер на БГНЕС.
Трябва да продължи политиката в областта на структурните реформи, реформите в областта на сигурността и вътрешния ред. Изключително важно е да продължи подобрението на общата бизнес среда. Трябва да се замисляме за качеството на предоставяната административна услуга и трябва да запазим стабилната и ефективна банкова система, изтъкна Искров. От 1 февруари започва да действа "Таргет 2 БНБ"- инструмент, който ще даде възможност на гражданите директно през централната банка да се разплащат с евро. Монетарният режим на страната ще се запази до присъединяването ни в еврозоната. Политическата воля е за запазване на валутния борд до приемане на еврото. Не мисля, че трябва да се драматизират теоретичните дискусии, каза Искров. Самият аз поканих Илиян Михов като изключително добре подготвен икономист още през 2004 година за член на консултативния съвет на БНБ. Нека правим разлика между академичното говорене и реалните стъпки на правителството, обясни той по повод изказванията на Михов за валутния борд. Кризата ще си отиде по същия начин, както и дойде. Виждаме постепенно повишение в някои отрасли като производството в добивната и преработваща промишленост. България е една от малкото страни в с вета, където нямаше и няма да има криза в банковия сектор, отбеляза Искров. Има три основни мита, създадени за кризата, каза той. Първият мит беше за външните дисбаланси и рухването на валутния борд. За щастие това, което предвиждахме в БНБ, не се случи. Като няма преки чуждестранни инвестиции, няма и дефицит по текущата сметка. Спаднаха чуждестранните инвестиции до нивото от преди кризата. Спадът им за 2009 е 9,3 % от БВП. Валутните резерви на централната банка останаха същите и след като имаше значителни харчове в края на 2008 година. 12, 9 милиарда евро са резервите на БНБ в края на миналата година. Фиксираният валутен курс дава предсказуемост на инвестициите, изтъкна Искров и така опроверга и втория мит за кризата. Третият мит бе за лавината от лоши кредити и недостига на ликвидност и че чуждите банки ще се изтеглят. Растежът на кредитите за 2009 е 4,9 % , изтъкна той.

/БГНЕС/