Политизирането на икономиката е най-опасното нещо според „БЪЛГАРИЯ МОЖЕ“. (...и тате може, и аз можем, НО КОЗАТА ИСКА ПРЪЧ)

Правителство ще разпределя 45% от произведеното в икономиката за годината, което убива стимулите и иззема парите от малките предприемачи, за да ги раздава до близки фирми и електорални групи. Това води до корупция, намаляващи инвестиции и липса на изпреварващ растеж и ръст в стандарта на гражданите.

Ефикасност и обвързване на разходи с резултати на практика няма заложени. Рекордните разходи от почти 97 млрд. лв. се финансират през дълг, натиск върху бизнеса и покачване на тежестта върху средната класа - повишават се осигурителните прагове, МРЗ и самите осигуровки през следващите години 3 години. 

Приходите са надценени и несигурни, което поставя въпроси за удържане на дефицита в заложените 3 на сто. 

Законодателство

В проекта не са спазени фискалните правила, дефинирани в Закона за публичните финанси, а именно:

- надхвърлена е средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на сектор „Държавно управление“, който не следва да надвишава 1% от БВП. През целия период структурните дефицити са по-високи;

- надхвърлена е целта за салдото на сектор „Държавно управление“ за нулево и/или положително бюджетно салдо. През целия период са очаквани дефицити;

- годишният растеж на разходите не следва да надхвърля референтния растеж на потенциалния БВП. През 2025 г. този растеж е по-висок от референтния;

- надхвърлена е целта за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изчислено на касова основа, което трябва да бъде постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо. През целия период салдото е отрицателно.

Макрорамка

- прогнозата се основава на некоректни данни за БВП през 2024 г.;

- инфлацията за 2025 г. е подценена;

- надценен е размерът на преките чуждестранни инвестиции и на публичните капиталови разходи, а оттам вероятно на общите инвестиции в прогнозата;

- разходите в бюджета, които не включват вноската към ЕС, нарастват с над 18 млрд. лв., докато БВП нараства с под 14 млрд. лв. Следователно фискалният стимул не може да бъде абсорбиран от българската икономика и голяма част от него ще се използва за внос вместо да стимулира българските производители;

- очакваният растеж на БВП в реално изражение се забавя през 2027 и 2028 г., което е признак, че е налице ефект на изтласкване - бюджетните разходи са твърде големи за сметка на частния сектор.

Приходи и мерки

- приходната част е надценена и надхвърля 90 млрд. лв. (рекорд в абсолютен размер и спрямо БВП);

- приходите от данъци и осигуровки в текущия проект са значително по-високи от коригираните с размера на предложените амнистии приходи, планирани от служебното правителство, настоящият проект планира приходи с 2,3 млрд. лв. по-високи от тези при служебното правителство без амнистиите. Останалите приходни мерки почти съвпадат, докато макрорамката е една и съща;

- приходите от ДДС се планира да нараснат с над 1/3, при положение че най-високите им растежи през последните години са били около 18%;

- подобна е ситуацията и при останалите данъци и осигуровки;

- вече стана ясно, че очакваният втори транш по ПВУ няма да бъде получен, така че около 1,3 млрд. лв. заложени приходи няма да бъдат изпълнени;

- продължава порочната политика за изискване на 100% дивидент от държавните предприятия. същевременно възниква необходимост част от тях да бъдат капитализирани. По този начин на практика приходите от дивиденти се финансират чрез емисия на държавен дълг и по този начин се избягва по-голям дефицит, защото увеличението на капитала не се отчита като разход в бюджета;

- предложено е намаление на прага за регистрация по ДДС от 166 на 100 хил. .лв., което силно увеличава административните разходи на малкия бизнес;

- според доклада на Фискалния съвет около 6,3 млрд. лв. от планираните приходи в проекта са поставени под риск;

- сериозен риск за неизпълнение на приходната част в настоящия вариант ще е налице за суми от около 3,6 до 7,6 млрд. лв., но фактическото неизпълнение би могло да е дори по-големо;

- увеличават се минималните осигурителни прагове, максималният осигурителен праг и минималната работна заплата, което може да навреди на формалната заетост особено при най-нископроизводителните работници и в по-слабо развитите общини в страната; по-производителните също са наказани; още през 2024 г. няколко предприятия обявиха напускането на страната заради увеличаване на цената на труда, вероятно и други ще ги последват. Решението е предложения за нова методика за определяне на МРЗ при транспонирането на Директивата за МРЗ. Такова може да бъде колективно договаряне по отрасли и избор на най-ниската договорена МРЗ в отрасъл да се отнася за цялата страна при липса на изрично договорена по-висока. Освен това трябва да бъде предложена методика за определяне на максималния осигурителен доход и след това тя да бъде приложена.

- Предлага се от 2025 г. приравняване на облагането с данъци и осигурителни вноски на доходите от хонорари с тези при трудови правоотношения, което представлява сериозно увеличение на данъчно осигурителната тежест от този източник на доходи. Тази мярка не се одобрява, нито от работодателските, нито от синдикалните организации;

- Предлага се увеличаването на осигурителните вноски през 2027 и 2028 г. – това не трябва да се случва;

- Предлага се въвеждането на стандартния одитен файл за данъчни цели и на задължителни електронни фактури. Тези мерки също ще представляват значително увеличение на административната тежест за малкия бизнес;

- От началото на годината бяха възстановени пълните ставки по ДДС за някои продукти и услуги, което веднага увеличи цените и ускори инфлацията;

- Предлага се увеличаване на акцизите по тютюна и тютюневите изделия, което ще повиши цените и ще ускори инфлацията, ако бъде прието;

- Без съществени промени в приходната част повишаването на данъчно-осигурителната тежест изглежда неизбежно.

Разходи и мерки

- Разходната част е силно увеличена. Тя достига почти 97 млрд. лв. и е рекордна и в абсолютен размер, и спрямо БВП. Растежът на разходите е почти 24%;

- Този бюджет е силно социален (ляв). Социалните разходи надхвърлят 40 млрд. лв. и са рекордни по размер и спрямо БВП;

- В бюджета липсват предложения и мерки за повишаване на ефективността на разходите;

- Разходите за персонал са почти 23 млрд. лв. и нарастват най-вече заради Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и учителските заплати;

- Въпреки проблема с твърде големия дефицит в проекта се предлага повишение на заплатите на останалите служители в бюджетния сектор с 5%;

- Планирани са капиталови разходи, които надхвърлят 13 млрд. лв. Инвестициите по втория транш от ПВУ трябва или да не бъдат изпълнени, или да се финансират с национални средства, което ще увеличи дефицита. От 2024 г. са дължими плащания в значителен размер към общините, които трябва да бъдат изпълнени през 2025 г. и те трябва да бъдат приспаднати. Заради това остава относително малък ресурс от капиталовата програма, който би могъл да се използва като буфер при неизпълнение на приходната част;

- В проекта е предвидено е понижение на текущата издръжка спрямо проекта на служебното правителство, но липсва обяснение как ще бъде реализирано то. Тоест може да се допусне, че размерът на издръжката е подценен;

- През 2025 г. трябва изцяло да приключи подготовката за приемането на еврото, ако България получи покана за членство в еврозоната. От проекта не става ясно дали в него са предвидени разходи за подготовката;

- Следователно планирането на разходната част е далеч от оптимално, но фактическото изпълнение вероятно ще допринесе за по-висок от планирания дефицит.

- Предложение: Необходимо е въвеждането на ориентирано към резултати бюджетиране, включващо определяне на набор от индикатори и доказване на зависимостта между извършването на разходите и реализирането на желаните резултати. Отчитането на бюджета трябва да премине на начислена основа. В краткосрочен период – съкращаване на незаетите щатни бройки, ако не бъде обявен публичен конкурс до 1 месец след влизането в сила на бюджета, или при неуспешен конкурс – 3 месеца след влизането в сила.

Държавен дълг

- Финансирането на текущи разходи с дългосрочни задължения (облигации със срок 10 и повече години) е напълно погрешна политика;

- Планирано е сериозно нарастване на държавния дълг както през 2025 г. (почти 19 млрд. лв.), така и през целия период до края на 2028 г. (над 41 млрд. лв.). В резултат от това съотношението между държавния дълг и БВП ще се повиши от 23,5% от БВП  през 2024 г. до 36% от БВП в края на 2028 г.;

- Съвкупните дефицити през периода са планирани да бъдат общо около 25 млрд. лв., а останалите около 16 млрд. лв. ще се използват за капитализиране на държавни предприятия;

- В резултат от по-високия дълг ще се повишат и лихвените плащания. Така през 2025 г. ще бъдат платени с над 600 млн. лв. по-високи лихви отколкото през 2024 г. През 2028 г. разходите за лихви ще надхвърлят 3,3 млрд. лв.

- Възможността за „доброволни вноски“ в бюджета от страна на юридическите лица създава възможност за допълнително упражняване на натиск върху целия бизнес. Особено застрашени са държавните предприятия, които могат да бъдат заставени от принципалите си да внасят допълнителни средства.в бюджета.

- Предвиденият 100% дивидент от държавните предприятия ще доведе до декапитализацията им и отлагането на инвестиции в капиталоинтензивни отрасли като енергетиката и транспорта.

- Практическото увеличаване на концесионните възнаграждения става без анализ и очевидната му цел е запълване на бюджета. Отговорният подход изисква подобни действия да не стават чрез преходни и заключителни разпоредби, а чрез промени в законодателството по установения ред, по предвидим начин и с оценка на въздействието.