Вицепрезидентът Ангел Марин е починал тази сутрин. Това съобщи синът му Симеон Марин.
Ангел Иванов Ма̀рин е български офицер, политик и 3-ти вицепрезидент на Република България в двата мандата на президента Георги Първанов (2002 - 2012 г.)
На 9 декември 2011 г. о.р. генерал-майор Ангел Марин е награден с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към Република България.
Погребението ще бъде в родния му град Батак.
Поклон пред паметта му!
Ангел Марин е роден е в гр. Батак, област Пазарджик през 1942 г. Завършва гимназията в Девин през 1960 г. и 5-годишния курс по специалност „Земна артилерия“ в тогавашното Висше военно артилерийско училище в Шумен (сега: факултет на Националния военен университет „Васил Левски“), като придобива висше гражданско образование с квалификация „инженер по радиоелектронна техника“ (1965). По-късно завършва със златен медал 4-годишния курс на Военната артилерийска академия в Ленинград, СССР (1974 – 1978).
От 1965 г. служи в Ракетните войски на Българската армия (БА), като преминава през всички длъжности. От 1965 до 1970 г. е началник на разчет ДУ и насочване на ракетата в 6-а свободна батарея на 56-а ракетна бригада. Между 1970 и 1972 г. е началник на огнево отделение в 6-а свободна батарея на същата бригада. В периода 1972 – 1974 г. е командир на батареята.
След като завършва военната академия е назначен за командир на 2-ри отделен ракетен дивизион на втора мотострелкова дивизия в Стара Загора до 1980. От 1980 до 1982 г. е командир на 41-ви артилерийски полк в Стара Загора. Между 1982 и 1987 г. е началник на Ракетните войски и артилерията на 2-ра мотострелкова дивизия. В периода 1987 – 1990 г. е командващ Ракетните войски и артилерията на трета армия[1].
През 1991 г. му е присвоено военното звание генерал-майор, като от 1990 г. е командващ на Зенитно-ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на БА, на 27 август 1996 поради реорганизиране на формированието в управление е преназначен на същата длъжност за една година[2], на 1 септември 1997 г. е назначен на същата длъжност за още една година[3], на която е до 16 март 1998 г., когато е освободен от длъжността и от военна служба[4], поради несъгласие с начина на провеждане на военната реформа, като е уволнен дисциплинарно с указ на президента, с мотиви нарушение на деполитизацията в закона за отбраната, по предложение на заместник-началника на ГЩ контраадмирал Петър Петров, за политическия си коментар, излъчен по телевизията: „командата бегом към НАТО не е здравословна за България и армията ни“.
