"Журналистът от БНР Петър Волгин е прекрачил границите на журналистическата етика, както и на свободата на словото с изказването си, възхваляващо Народния съд. Той обаче няма как да е причинил с думите си вреда на жена, която е жертва на комунистическия режим, но не и на самия Народен съд. За нея остава само моралното удовлетворение, че с делото е отворен обществен дебат."

Така накратко може да се обобщи 24-страничното решение на Софийския районен съд по делото, заведено от 102-годишната Ц.Г. заради статуса на Волгин във Фейсбук, че "достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд".

Съдия Андрей Георгиев отхвърля иска на 102-годишната Ц.Г. за 5001 лв. и я осъжда да плати на Волгин 1200 лв. разноски по делото.

Петър Волгин публикува поста си на 1 февруари, който е ден за почит на жертвите на комунизма. Ц.Г. понася тежко изказването на Волгин, за което разбира от сина си, защото съпругът ѝ е убит през октомври 1944 г. без съд и присъда от "новата власт". Близо 2 години по-късно - на 11 юли 1946 г. Ломският районен съд обявява мъжа за "безследно изчезнал". За дата на предполагаемата смърт е записана 6 октомври, членовете на семейството са дамгосани като "врагове на народа", а през 1953 г. дори бива спряна земеделската пенсия на бащата на младата вдовица.

Пред съда Волгин поддържа тезата, че изказването му не е противоправно, защото е мнение, то не може да е вярно или невярно. Отбелязва, че българската държава е била задължена да създаде институцията на Народния съд и че тя е била за защита на интересите на народа. Изтъква още, че сам е жертва на репресии по време на комунизма.

Съдът цитира практика на Европейския съд по правата на човека, както и други съдебни решения от България и такива на Конституционния съд. Той не е съгласен с Волгин, че в социалните мрежи журналистите могат да си пишат каквото си искат, тъй като, посочва съдът, те са публични личности, които формират общественото мнение не само докато работят, а с всяко свое изказване. Журналистът не е журналист само във времето, което прекарва на работното си място, посочва съдът. 

Решението на съдия Андрей Георгиев не е окончателно и може да се атакува пред Софийския градски съд. Където пък виси и колективно дело, заведено от жертви на Народния съд срещу Петър Волгин.