Европейската комисия представи доклади за напредъка на цифровизацията, в които отправя препоръки за всяка от държавите в ЕС. За България Комисията препоръчва да се ускори внедряването на мобилните мрежи за пренос на данни от пето поколение (5G), да се подобри цифровизацията на обществените услуги и бизнеса, да се повиши образованието по нови технологии.

България има възможност да подобри представянето си в цифровия преход, посочва ЕК. Неравномерното разпределение на цифровата инфраструктура в селските райони изисква допълнително внимание, се допълва в доклада. Разпространението на цифрови обществени услуги все още е ниско и са необходими целенасочени мерки, включително максимално ограничаване на административната тежест за дружествата, добавя комисията.

Само около една трета от българите на възраст между 16 и 74 години имат поне основни цифрови познания и умения,

а едва осем на сто притежават по-задълбочени умения в тази област. България има нисък дял на специалисти по информационни, но бележи най-висок дял на жените в тази област. Делът на завършилите образование по информатика у нас е 4,9 на сто, при средно за ЕС 4,2 на сто, сочат данните. Комисията препоръчва

нашата страна значително да увеличи усилията в областта на цифровите умения и да повиши възможностите за преквалификация.

България постигна много добър напредък в областта на фиксираната широколентова свързаност, отбелязва комисията и отчита, че у нас достъпът до оптичен интернет е по-висок от средното в ЕС.

Допълва се, че разпространението на 5G напредва и достига 67 на сто, но са необходими още усилия.

Цифровизацията на бизнеса в България изостава значително от другите страни в ЕС и има нужда от допълнителни действия в тази посока, препоръчва ЕК. Делът на българските дружества с услуги в облак е един от най-ниските в ЕС, сочи оценката. Допълва се, че нашата страна се представя под средното равнище в ЕС по повечето от целите в областта на цифровизацията на обществените услуги.

Отчита се, че

у нас услугите на електронното правителство се използват по-рядко,

отколкото в останалите страни от ЕС. Отбелязва се, че достъпът до електронни здравни досиета в България е по-висок от средното равнище. Отправена е препоръка да се разяснят на гражданите възможностите да използват електронното управление.