Във връзка с проект „Развитие на националната екологична мрежа Натура 2000”, в периода 27-01.08.2009 бяха проведени пилотни ихтиологични изследванията в района на река Вит, информира д-р Йордан Найденов, ръководител на Териториалното звено на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури в Ловеч.
Цел на това проучване бе установяване на находищата на един рядък за България вид риба – главоч, Cottus gobio. Рибката е известна още с името „Биволче” достига дължина10-12см.и тегло20-25гр. Размножава се през м.април-май, като мъжките охраняват хайверните зърна и ги почистват. Проучванията бяха реализирани от екип включващ представител на Централната Лаборатория по Обща Екология към БАН в лицето на докторант Милена Николова, представител на Агенцията по Рибарство и Аквакултури Ловеч д-р Йордан Найденов. Така сформираният екип работи под ръководството на д-р Елиза Узунова – преподавател в Софийския Университет Св. Климент Охридски и г-н Стоимен Йочев главен секретар на Централно Управление на ИАРА София. Чувствителността на този вид риба към влошаване на качеството на водата и разрушаване на местообитанията им е вероятната причина за намаляване броя и числеността на популациите му в общоевропейски мащаб. Това намира своето отражение в законодателството на световно, европейско и национално ниво. Видът се намира в Анекс ІІ на Директивата за Хабитатите (92/43/ЕЕС)и Резолюция 6/1998 на Бернската конвенция. Българското законодателство е включило C. gobio в “Приложение 2” към Закона за Биологичното разнообразие, както и в Червената книга на България. Макар и силно фрагментирани и малко на брой популациите на C. gobio в България носят своя белег на уникалност - биометричните анализи показват принадлежноста им към нов подвид Cotus gobio haemusi (Marinov, Dikov 1986). Резултатите от тези пилотни проучвания не могат да се нарекат успокоителни. Традиционните виновници за намаляване на биоразнообразието в родните реки – бракониеския улов, замърсяването и неизбежното строителство са оставили своя отпечатък и във високопланиските притоци на река Вит. Трябва да се отбележи че , находищата на този вид в района не са изследвани повече от 25 години. За този четвърт век разпространението на вида се е стеснило до малък 2 километров участък в река Костина. Надеждите на екипа за откриването му в някоя от съседните реки – Заводна, Черна, Дебелщица и Стара Рибарица не се оправдаха. Резултатите от последният ден на експедицията дадоха основания за радост – бе открита сравнително добре запазена популация в река Топля – също приток на река Вит. Вероятно отдалечеността и труднодостъпния й характер са изиграли решаваща роля за запазването на това находище. Прилагането на съвременни подходи като ГИС базирани методи за картиране, и маркиране посредством неинвазивни методи дават надежда за откриването на нови, непознати до днес находища на C. gobio в някои малко изследвани речни системи. Този рядък за България и застрашен от изчезване вид се нуждае от спешни проучвания, свързани с оценка на съвременното състояние на тези популации, чиято основна цел е да бъдат формулирани адекватни стратегии за дългосрочна консервация на популациите му. Разработването и прилагането на конкретни мерки за опазване и рехабилитация, като ре-интродукция, създаване на изкуствени убежища, изкуствено размножаване, включване на зоните обитавани от C. gobio в европейската мрежа НАТУРА 2000 са дейности, чието своевременно изпълнение или неизпълнение най-вероятно ще определи съдбата на този вид в България. /БГНЕС/