Соня Стамболийска

Между 2000 и 8000 евро годишно плащат чуждестранните студенти у нас. Това сочат данните на Министерството на образованието, с които в. „Класа“ разполага. Най-ниската такса е в Аграрния университет в Пловдив (2000 eвро годишно), най-високата - в Националната академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов” по специалностите филмова и телевизионна режисура и филмово и телевизионно операторство (8000 евро).
Над 13 700 са младежите, които искат да са абсолвенти у нас.

Класация

Едни от най-скъпите специалности за чужденци се предлагат и от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Таксата за сценография, църковна живопис, графичен дизайн и фотография там е 4000 евро. Желаещите да се обучават по балетно изкуство трябва да си приготвят 3000 евро на година.
В Софийския университет таксата е фиксирана за всички специалности. За бакалавърска степен тя е 3300 евро за редовни студенти и 2750 евро - за задочни. Най-малка сума чужденците ще платят, ако се запишат да учат в Аграрния университет в Пловдив. За една година там студентите редовно обучение трябва да приготвят 2000 евро, а за тези, които са избрали задочна форма, таксата е само 1000 евро.

3000 евро годишно за Техническия университет

3000 евро на година е таксата за платено обучение на чуждестранни студенти за всички специалности от ТУ - София. Това обясни пред „Класа“ доц. Румен Пранчов, зам.-ректор по учебната дейност във висшето училище. Той поясни, че тази сума се заплаща от студенти извън страните на ЕС, докато всички останали плащат колкото българските си колеги. Чужденците с двойно гражданство имат възможност таксата да им бъде намалена наполовина, така че да дават само сумата от 1500 евро годишно. „В ТУ имаме най-много студенти от Турция – над 800, след това са македонците“, коментира доц. Пранчов. По думите му чужденците, които идват да учат в ТУ, проявяват най-голям интерес към специалностите на английски език. Това е и причината висшето училище всяка година да разширява чуждоезиковите си дисциплини. Студентите в ТУ могат да се обучават по компютърни науки, мехатроника, телекомуникации, а от учебната 2009/10 г. се въвежда и програмата „Математика и компютърни науки“ съвместно със СУ.

8500 младежи от Турция и Македония

По данни на МОН за учебната 2008/2009 г. от 13 700 над 8500 са студентите от съседките ни Турция и Македония. Освен от тези две страни кандидат- висшисти идват от Гърция, Кипър, Молдова, Сърбия и Украйна, което пък превръща страната ни в своеобразен регионален център за висше образование.
Чуждите студенти избират България най-често заради по-евтиното обучение, лесния прием и заради членството ни в Европейския съюз. Младежите споделят, че тук могат да получат по-качествено образование в сравнение с това в собствената си държава, а и възможностите им за работа след това са много повече. Избралите да учат висше в България се насочват основно към най-големите университети, затова и броят на чужденците в София е най-голям.

СУ „Св. Климент Охридски“ – най-предпочитан

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) е на първо място в страната по брой чуждестранни студенти. В СУ се обучават 1921 чужденци. След това се нарежда Техническият университет (ТУ) в София с 1812 и Медицинският университет в Пловдив, където чуждестранните студенти са 1230. Сред другите най-предпочитани вузове у нас са Техническият университет във Варна, Пловдивският университет, както и Медицинските университети във Варна и София.
„Една от причините за нарастващия брой чуждестранни студенти в страната е, че нашата бариера за прием не е високо сложена. Минималният успех, който трябва да има един чуждестранен студент е 3,60, приравнен към нашата система“, обясни доц. Румен Пранчов. Той допълни, че друга причина за големия брой чужденци е, че нашата страна е близка по манталитет до другите държави на Балканите и родителите са по-уверени да пускат децата си тук. Според доц. Пранчов, след като завършат ТУ, чуждестранните студенти успешно си намират работа във фирмите по електроника, компютри и комуникации. Повечето от тях предпочитат да заминат в други страни, където им дават до 3 пъти по-високи заплати, отколкото биха получавали в родината си.

Работа по време на следването

Повечето от чуждестранните студенти у нас работят по време на следването си, за да си плащат таксата за обучение и да се издържат. След като завършат, голяма част от младежите не се връщат в родната си страна, а предпочитат да останат в България или избират друга страна. „В момента работя в международния отдел на една фирма за мапинг услуги“, казва македонката Ева Пиперевска, студентка трети курс във Факултета по журналистика към СУ. След като завърши обучението си тя иска да отиде да работи в Хърватска, защото страната й харесва и смята, че ще може да се реализира по специалността си.
20-годишният Ергин Ердиндж от Турция е първи курс в ТУ - София. Учи мехатроника на английски език. Ергин също не плаща таксата от 3000 евро, определена за чужденци, а наполовина заради двойното си гражданство.Той е категоричен, че като получи дипломата си, ще остане да работи по специалността си в България.

---

Медицина и икономика - много ценени

---

Медицина и икономика са сред най-търсените специалности от чуждестранните студенти. Това заяви пред „Класа“ проф. Анна Кръстева, преподавател в Нов български университет и специалист в Центъра за европейски бежански миграционни и етнически изследвания към висшето училище. Тя допълни, че много ценени от чуждестранните граждани са още политехниката и социалните науки, както и програмите в българските университети, които се провеждат на чужд език.

---

Ваня Добрева, зам.-министър на образованието: Стипендията за отличници става 220 лв. от септември

---

Отличниците във вузовете ще получават по 220 лв. от септември, заяви вчера в Техническия университет Ваня Добрева, зам.-министър на образованието и кандидат за депутат от листата на Коалиция за България от 23 МИР София.
Тя съобщи, че близо 20-23 хил. души са хората, които се занимават с научна и развойна дейност у нас. Около 60% от тях са в пенсионна възраст. Учените са средно 3% на 1000 души, докато средно за Европа те са 5% на 1000 души. Зам.-министърът отбеляза, че България е на едно от последните места по научни иновации. Според нея трябва да се въведе проектното финансиране на вузовете, което да включва визията за развитието на учебните заведения за следващите години.