Дългогодишният бивш ректор на Университета по библиотекознание (УНИБИТ) Стоян Денчев връчи на Стоян Денчев специалната награда „Стоян Денчев“ в аулата „Стоян Денчев“.
След това Стоян Денчев преряза лентата на нов паметник пред аулата „Стоян Денчев“, именуван „Професорът“, който изненадващо се оказа на Стоян Денчев и е в знак на благодарност от признателните студенти на Стоян Денчев, разпространили това уточнение заради всеобщия залпов смях по повод информацията за Стоян Денчев във всички медии на 16 септември.
Тази народняшка бутафория е възможна единствено и само в родината на Стоян Денчев, в която се раждат, отглеждат и прекрасно виреят хиляди Стоян-Денчевци. Те не само са възможни, но са и задължителни. Защото кой, ако не Стоян Денчев, трябва да бъде вербуван за ухо на Държавна сигурност. Кой, ако не Стоян Денчев трябва да е вицепрезидент на мутренската компания „Мултигруп“. Представяте ли си човек с различно име от Стоян Денчев да е един от най-сърдечните приятели на разпределителя на порции в политиката Ахмед Доган. При положение че го нямаше Стоян Денчев и такива като Стоян Денчев, кого щеше да награди с почетния президентски знак Румен Радев. А как мислите, дали всъщност самият държавен глава би бил възможен без Стоян Денчев? Кой, ако не Стоян Денчев трябваше да получи и най-високото отличие на Министерството на културата – орден „Златен век“ с огърлие (признателното поколение сърдечно да благодари на служебния министър на културата Найден Тодоров).
Съвсем естествено Стоян Денчев стана муза и бе възпят от неуморимата Валерия Велева. После Стоян Денчев ще връчи на въпросната Валерия „Ябълка на знанието“ – награда, която според Стоян Денчев и питомците на Стоян Денчев от УНИБИТ била „Оскар“ на Университета. Само Стоян Денчев може да вдигне палеца нагоре по стоянденчевски и да обяви някоя твърде семпла тьотка от мейнстрийма едва ли не за нашенския вариант в пола на Робърт Райш. Ама същият този Стоян Денчев си знае, че когато е в беда, има коя да го обслужи по всички правила, правейки му мазно интервю или лигав очерк.
Впрочем пред същата тази журналистка Стоян Денчев скромно отбелязва, че знаел много. Не се съмняваме в това, както не се съмняваме, че много знае и приятелят на Стоян Денчев Димитър Иванов, по-известен като Митьо Гестапото, който оглавяваше Шести отдел в Шесто управление на Държавна сигурност. Сиреч е бил един от началниците на Стоян Денчев в политическата полиция. После животът ще свърже по един особен начин Гестапото и Стоян Денчев в УНИБИТ, където чудесата следват едно след друго.
Да имаш паметник приживе е по-скоро ексцентричност, която в един момент ще бъде подминавана или със снизходителна усмивка, или с махване на ръка, означаващо „карай да върви“. И то наистина си върви и се размножава. Стоян-Денчевците днес са като комарите край Дунава през август – много, неизтребими, нахални и самовлюбени. По стоянденчевски. Защото, сигурен съм, че Стоян Денчев и огромните общности от негови почитатели няма да спрат дотук. При всички положения поне един централен площад в столицата и поне 4–5 булеварда в големите градове Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора трябва да бъдат прекръстени на Стоян Денчев. Символичният вход на страната ни – летището в столицата, бе кръстено „Васил Левски“, но също можеше да носи името Стоян Денчев. Ще трябва да се компенсира грешката. Защо например новият Национален стадион по футбол, който ще се строи, също да не носи името на Стоян Денчев. И тъй като целият ни живот минава по стоянденчевски, принудени сме да се нагаждаме покрай Стоян-Денчевци. Те на практика победиха и отдавна взеха властта и ресурсите в държавата на Стоян Денчев.
Иво Димитров
