"Чадърът", разпънат над Пеевски от ГЕРБ и останалите във властта, вече е пародия на политика. И никой от участниците не изпитва срам пред избирателите, пише Емилия Милчева за видимите и невидими зависимости във властта.

Еретичен въпрос, немислим допреди години, се върти днес из партии и студиа: кой е истинският силен човек във властта - Бойко Борисов или Делян Пеевски? Дилемата боде егото на лидера на ГЕРБ и разклаща представата за неговата мощ, защото изглежда, че председателят на “новото начало” в ДПС е в по-силна позиция.

Самият Борисов сякаш потвърждава затрудненото и подчинено положение на ГЕРБ с думите, че е дал партията си под наем, “за да има стабилност”. Но само преди 9 месеца, когато вървяха преговорите за правителство, каза обратното: “След като нямам достатъчно подкрепа, партията под наем няма да си давам”. Днес Борисов и ГЕРБ имат и подкрепа, но и зависимост - и тези видими резултати са цената за властта.

Подобна субординация имаше и в оглавяваните от Борисов правителства, но тъй като по онова време Пеевски стоеше зад кулисите, лидерът на ГЕРБ изглеждаше като човека зад кормилото на властта. Назначенията, свързвани с Пеевски, например на Емил Караниколов, бивш шеф на Агенцията по приватизация и министър на икономиката в третия кабинет на Борисов, не признаваха за такива връзки. Самият Караниколов се водеше за квота на “Атака”.

И сега никой не признава, че е от отбора на Пеевски. Независимо от новото му амплоа на лидер на партия, управленски партньор и политик, който всяка сутрин дава нареждания как да се управлява държавата. Дали това е заради формална хигиена за “чисти ръце” или опасения от токсичност, която би навредила на публичните маски?

Сила назаем

Олигархът, чиято бизнес доминация и израстване в политиката се случваха чрез мрежи за влияние и ракета-носител - НДСВ и Сакскобургготски, ДПС и Ахмед Доган, продължава същата тактика. Държан дълго в изолация от политическата сцена, днес той се появява на осветената ѝ част и изглежда, че това му харесва повече отколкото зад кулисите.

Митологията за могъществото му се подхранва по същия начин както онази за умелия стратег Ахмед Доган. Даже и рупорите, възпроизвеждащи величието на единия, а впоследствие на другия, са едни и същи. Доган помогна за преразпределението на държавните активи в прехода, Пеевски разшири и укрепи сферите на влияние, които охраняват интересите на новия олигархичен капитал.

Но оставен без партия и подкрепа, почетният председател на ДПС безславно се срина заедно с кулата си.

Санкционираният по “Магнитски” за значима корупция е силен, когато е партньор във властта. Сам по себе си той не може да формира мнозинство - никой не си представя, че ДПС-Ново начало може да преговаря за съставяне на правителство. Нито да управлява държавата - нужни са му ГЕРБ или друга партия/партии, за да превърне икономическите си ресурси и влияние в прокуратура и служби във видимо влияние върху държавата.

В този смисъл идеята на ПП-ДБ за “санитарен кордон” беше начин влиянието на Пеевски да бъде ограничено, макар да не премахваше контролираните от него мрежи на влияние. Но ПП-ДБ я лансираха едва след разтурянето на “сглобката”, в която управляваха заедно с ГЕРБ-СДС и подкрепата на ДПС.

Днес Пеевски вече е в ролята на системен политик, който изглежда незаменим в сметките за мнозинство и колкото по-дълго продължава това, толкова по-трудно ще бъде връщането назад. Вместо изолация председателят на ДПС-Ново начало се радва на медийно присъствие, а неговата бруталност и неистов стремеж към признание на авторитета му се превръща в част от “новото нормално”, срещу което малцина протестират. Останалата част от обществото е апатична - или агресивна и безогледна, поради което тези шокиращи политически норми ѝ се струват в реда на нещата.

Митът за могъществото на Делян Пеевски днес се подхранва по същата формула

от времето на умелия стратег Ахмед ДоганСнимка: Murat Gok/Anadolu/picture alliance;AFP/Getty Images

Международните партньори наблюдават ситуацията с внимание. Стабилността е твърде скъпо платена с концентрация на влияние, ерозия на институции и като цяло упадък на демокрацията. Ако геополитическото напрежение се засили, правителството не може да бъде зависимо от партията на Пеевски и неговите “стратегически” решения. За ЕС и НАТО от значение е ясната проевропейска ориентация, не и правителство, което разчита на сенчести механизми на власт.

Кой от кого е по-зависим?

В състояние ли е Бойко Борисов да се освободи от подкрепата на Пеевски - или се опасява от компромати, реванш, загуба на работещо статукво. Ако изгуби политическия си гръб, Пеевски няма да се скрие обратно зад завесите. Напротив, би използвал всичките си ресурси, за да намери нов и да накаже онзи, който го е “предал”.

Пеевски диктува как да действа правителството не само във вътрешен план, но и във външната политика, което е извън здравия разум. Преди няколко месеца настоя министър-председателят Росен Желязков да не участва в срещата в Париж, посветена на подкрепата за Украйна и гарантиране на сигурността на нападнатата от Русия държава. Защото “премиерът трябва да си е тук и да си върши работата, а не да се занимава с други държави”. Желязков замина за Париж, но не се осмели да напомни на Пеевски, че външната политика е работа на изпълнителната власт.

В същото време Борисов печели известни дивиденти, тъй като изглежда благ и мъдър на фона на изстъпленията на Пеевски.

Лидерът на ДПС-Ново начало ще продължи да тества границите на позволеното му. “Всеки ден разговарям с министрите, всеки ден им поставям темите, които ми поставят хората в страната”, заяви той наскоро. “Чадърът”, който от ГЕРБ и останалите във властта са разпънали над Пеевски, вече е пародия на политика. И никой от участниците не изпитва срам пред избирателите.

Стигна се дотам, че общинските съветници на ГЕРБ Антон Хекимян и Ваня Тагарева превърнаха заседание на Комисията по сигурност и обществен ред към Столична община в защитна пледоария за действията на Пеевски на 18 септември. Тогава, възпрепятстван от депутати от ПП да стигне с автомобил до служебния паркинг на парламента, той се придвижи пеша до входа му в специално отцепен от силите на реда периметър и ескортиран от гардове.

Комисията бе свикана от Тагарева, която е неин председател, с мотива за безредици в центъра на София и блокади, записани на сметката на “Продължаваме промяната”. Безредиците се оказаха фантомни. Сигналите тя получила чрез социалните мрежи, но не била длъжна да запознае членовете на комисията с тях.

За Пеевски обаче съветничката свидетелства: “Аз го видях този народен представител на тротоара, ходещ сред хората.” С такава убеденост може да твърди, че ходи и по вода.

Борисов бащински назидава, докато ГЕРБ е поставена в услуга на Пеевски. Партията не направи такива усилия за бившия Втори Цветан Цветанов, когото Борисов безжалостно изхвърли от ГЕРБ (намесата на ДПС все така се подозира). Заради тези зависимости освен ПП-ДБ, и най-малката парламентарна сила “Величие” открито се подиграва на най-голямата - ГЕРБ.

“Ще ги оставя да ми се катерят по гърба, докато влезем в еврозоната, след това ще видите каква ще ми е реакцията”, заяви преди близо шест месеца Бойко Борисов.

Да видим.